Кражби на шедьоври, или престъпления в името на изкуството
Крайно време е криминалните типове да разберат, че творбите на определени художници са неприкосновени, защото са част от културното наследство на човечеството
/ брой: 159
Някои си мислят, че кражбите на произведения на изкуството от музеи и галерии са само сюжети на игрални филми като "Обирът на девицата" с Морган Фрийман, "Фалшификаторът" с Джон Траволта и др. Но това е дълбока заблуда: престъпления в света на изкуството се извършват не само често, но и със завидна упоритост, въпреки че голяма част от задигнатото нито може да се продаде бързо, нито пък лесно или на кого да е. Криминални типове обаче не се отказват и влизат в информационните хроники с гръмки, но нелепи грабежи на известни шедьоври.
Неразкритата тайна на
"Корабокрушение"
Истински смут предизвика информацията, че на търг на "Кристис" за 228,2 хил. долара бе продадена прочутата творба на Айвазовски, която е част от Националната картинна галерия в родния град на художника - Феодосия. Експертите са категорични, че подобна покупка е абсолютно невъзможна, тъй като за целта произведението би трябвало да е откраднато. А аукционна къща от ранга на световния лидер в пазара на изкуството не може да си позволи да организира наддаване за шедьовър, за който има дори най-малко съмнение, че е свързан с криминално деяние. Затова специалистите са на мнение, че всъщност става дума за друго платно на именития автор от частна колекция. Все пак Иван Константинович е един от най-плодовитите в своята сфера - създава около 4 хил. изображения на море, бури и корабокрушения. Така че тайната на въпросния сюжет така и остава неразгадана.
Патриотичният мотив за обира на
"Джоконда"
Италианецът Винченцо Перуджа, който през 1911 г. работи в Лувъра, е сигурен, че французите неправомерно са присвоили "Мона Лиза", затова решава да я върне в родината на автора. Служителят на прочутия музей удобно игнорира факта, че самият Леонардо да Винчи пристига с тази картина в Париж. Явно убедеността в правотата на възгледите помага на родолюбеца да извърши кражбата въпреки безпрецедентните мерки за сигурност. И две години сполучливо да укрива шедьовъра. Но го хващат, когато се свързва със световноизвестната галерия "Уфици", за да преговаря за цената на "Джоконда". Местната Темида обаче проявява снизхождение: вземайки предвид патриотичните мотиви на престъпника, съдът го праща в затвора за минимален срок, предвиден от закона за подобни деяния.
Куриозите с портрета
"Якоб де Гейн III"
С прочутата картина на Рембранд от 1632 г. са свързани едни от най-нелепите обири. Миниатюрните размери на творбата като че ли предизвикват обирджиите. Произведението дори влезе в Книгата с рекорди на Гинес като най-похищаваното в света - крадците се докопват до него цели 4 пъти, като проявяват завидна оригиналност. Например през 1986 г. престъпниците чупят стъкления покрив на музея, където се пази известната работа на нидерландския художник, слизат по въже, вземат шедьовъра и изчезват. Любопитно е, че никой нито веднъж не е арестуван или осъден за криминални прояви, свързани с портрета, защото винаги го връщат. Анонимно, разбира се. Но го оставят на какви ли не странни места: на гробището, в коша на велосипед, в такси, в багажно отделение...
Мафиотска дързост с
импресия на Моне
Кражбата от парижкия "Мармотан" се смята за една от най-наглите в историята: през 1985 г. деветима въоръжени с пистолети грабители посред бял ден нахлуват в музея, заплашват охраната и екскурзиантите, карат ги да легнат по очи на пода и свалят от стените девет картини, сред които е и известната творба на Клод Моне "Импресия, изгряващо слънце". Полицейското разследване стига до извода, че произведенията са задигнати по заповед на един от главатарите на италианската мафия, който решил, че ще може много изгодно да продаде шедьоврите. Но понеже кражбата е скандална, никой не се осмелява да купи творби с подобна репутация. Похитителите са принудени да се отърват от тях: безценните платна са открити през 1990 г. в изоставена къща на Корсика и са върнати в галерията.
Масовото похищение на
Винсент ван Гог
Цели 20 картини на стойност 200 млн. долара изчезват през 1991 г. от амстердамския музей на прочутия нидерландски представител на постимпресионизма. Крадците се възползват от небрежното отношение на администрацията на галерията към мерките за сигурност. Органите на реда разкриват, че престъпниците не само влезли безпрепятствено в сградата, но и прекарали в нея близо час, спокойно подбирайки какви творби да вземат, и напуснали мястото с колата на охраната. За щастие съвсем скоро шедьоврите на Винсент ван Гог са намерени, но три от тях, включително и "Житна нива с гарвани", са доста повредени заради съхраняване в неподходящи условия.
50-секундна игра с
"Викът" на Мунк
Да крадеш един от знаковите шедьоври на норвежкия художник-експресионист е равносилно на прокоба. Смята се, че творбата, пресъздаваща емоционално наситената трактовка на страданието, носи нещастие на притежателите й. Обаче явно не всички престъпници го знаят, иначе никога дори не биха доближили Националната галерия в Осло, където се пазят творби на Едвард Мунк. Въпреки всичко "Викът" изчезва от музея на 27 февруари 1997 г. - в деня на закриването на Олимпийските игри в Норвегия. За похищението на произведението, струващо 75 млн. долара, на престъпника са нужни едва 50 секунди (!): през това време той успява да влезе в залата през счупен прозорец, да свали картината от стената и да избяга, като оставя дори бележка с благодарности за това, че сградата се охранява толкова зле. Трябва да се отбележи, че сигнализацията все пак се е включила, но пазачите, които са гледали финалната церемония на международното спортно състезание, или не са чули алармата, или не са й обърнали внимание. Наглите типове, извършили кражбата, предлагали да върнат творбата срещу 1 млн. долара. Но никой не пожелал да преговаря с тях и скоро ги арестували. По ирония на съдбата се оказало, че един от членовете на бандата е професионален спортист.
Крайно време е криминалните типове да разберат, че тези и много други произведения са безценни за културното наследство на човечеството. И кражбите на шедьоври са равносилни на безсмислени опити да се унищожи част от историята на изкуството.