Кражбата на антики отнема и историята, и бъдещето ни

"Част от българските спецслужители се превърнаха в богати и честни колекционери

"Нашите олигарси са обслужвани от полиция, прокуратура и нерядко - от съда"

"Сегашният министър на културата е подигравка с българския народ "

"За опасен в нашето общество се счита всеки мислещ човек"


Цветан Начев е роден на 22 май 1958 г. в София. Завършил е право в СУ. От средата на 80-те години е дипломат, работи в българското външнополитическо разузнаване в ДС, отдел "Културно-историческо наследство" и отдела за икономическо разузнаване, след това е пресаташе в Турция. Напуска ДС през февруари 1990 г. Става с конкурс адвокат в 7-ми адвокатски колектив, полага начало на практическото корпоративно и фирмено право. Участвал е в учредяването и управлението на частната Земеделска инвестиционна банка, бил е председател на УС, главен изпълнителен директор и мажоритарен акционер на Международната ортодоксална банка "Св. Никола" до неправомерното й отнемане от православната църква от кабинета на Иван Костов. Водил е предаване в тв "Скат", издал е 4 стихосбирки и диск с авторски песни. Владее английски, френски, руски и турски език. Член е на БСП, съучредител на Лявото крило в нея, делегат на 47-ия й конгрес.
 
- Често казват, че и преди 1989 г. е имало иманярство, кражби на културни ценности, но никой не ги е оповестявал. Вие сте работил срещу грабежа на ценности. Наистина ли иманярството и преди е било масово занимание?
- Държа да започна с уточнението, че съм работил във външното разузнаване - в отдела за  културно-историческо разузнаване, където лицето Божидар Димитров никога не е бил нито агент, нито началник. Трябва да се прави сериозно разграичаване между отдела в 6-о управление на ДС "културно-историческо наследство", където е бил той, и външното разузнаване. Разграничавам двете управления не за да подчертавам, че едните са добри, другите лоши, а за да напомня, че става дума за различни приложни дейности, за различни ареали, в които тези дейности се осъществяват, за различни инструменти и цели, които се поставяха пред тогавашните звена на Държавна сигурност.
За да отговоря на въпроса ви, да кажа - вероятно и преди е имало иманярство. Но имаше и Държавна сигурност и нейният инструментариум. И независимо каква част от тази дейност е оповестявана (не са оповестявани и резултатите от нашата дейност), иманярството и износът на ценности бяха силно затормозявани, поставени под тежък контрол и българската история и българската култура даваха значително по-малка "фира".
Кражбата и износът на ценности са дейност, враждебна на българския народ, независимо от идеологията и партийния режим в дадени години, тъй като тя ограбва смисъла на вековното ни съществувание, а с това всъщност отнема смисъла и на всякакво бъдеще, свежда го до живуркане. Но големият проблем на тогавашните служби (сега това е комай тяхно предимство, ако съдя по финансовото благоденствие, в което някои отговорни лица потъват) беше в това, че за да има контрол, да се предотврати тази дейност, освен офицерството и агентурата значение има цялото общество. Тогава обществото имаше различен критерий. Залагаше се преди всичко на високата лична човешка почтеност, на изключителната лоялност към държавността и освен това - на професионализма на кадрите. Ако и тогава да е имало "утечки", те са се дължали на това, че понякга хората, бидейки грешни и в повечето случаи - и алчни, оставят тези недостатъци да надделеят над лоялността, над страха от репресии, над отговорността пред семейство, народ и държава. И тези хора вместо контрольори и органи, противодействащи на иманярството и на износа на национален капитал, стават негови преки съучастници и нерядко се облагодетелстват от това си съучастие. Имам предвид преди всичко въпросната агентура, състояща се обикновено от не много високоразрядни историци - мисля, че ще бъда разбран коя от знаменитостите на деня визирам, - които бяха ползвани по-скоро в ролята на оценители, но изграждаха и самостоятелни контакти в тези кръгове, защото имаха достъп до информацията кои са обектите и субектите на тази дейност. Достатъчно е да теглим към днешна дата калема и да установим колко от самообявилите се за крупни националноотговорни и едва ли не исторически доказали собствеността си колекционери, притежатели на атики от римско, тракийско и средновековно време - колко от тях са били по някакъв начин свързани с органите на тогавашната ДС.
А самите български иманяри по правило бяха и са в ролята на сламения човек. Всичките тези Желязко-Христовци-Императори и прочее всъщност не бяха величини. Те действаха по указание и по поръчка на външни колекционери, а нерядко и на външни специални служби, които сега са ни приятели. Защото в световната цивилизация историческият принос и притежание, въпреки икономиката, се оказаха изключително важен фактор. Фактор, който държи бедна Италия в Г-7; който кара Европа да спасява бедна Гърция с цената на нови и нови невъзвръщаеми кредити, носещи риск за цялата европейска икономика.
- Искате да кажете, че поръчителите на иманярите са били външни?
- И сега са. Кои са истинските иманяри - тези глупаци, които въртят мотиките? На тях им се дават по 200 лв. за изкопния труд, а не за придобитата ценност. Кои са истинските оценители? В антиките ценността не е в материала, те нерядко дори не са от злато и сребро, а са от мед, олово, цинк и пр. Истинската им стойност се появява не тогава, когато се появят на търг на "Сотбис", а когато се оценят от историята - показва се разпространение на икономически и културни ценности, присъствие и участие в древната история на даден регион.
- Разузнаването всъщност се е занимавало с връщането на ценности, които са изнесени?
- Да, с това, което е "оттекло" и се появява по чужди музеи и колекции, с връщане на българското културно-историческо наследство на българския народ. Дейност, която, разбира се, не само не беше регламентирана и толерирана, но срещаше непрекъснато жестоко противодействие от страните, в които българското културно-историческо наследство беше изнесено. Според тях ние се опитвахме да откраднем вече станали техни културно-исторически предмети, документи и пр. Нерядко обаче дейността на културно-историческото разузнаване водеше и до разкриване на вътрешните "къртици", които тук са създали канали, включително такива, които са били агентура.
- Какви ценности например върна разузнаването ни в България? 
- Ами какво друго беше, ако не връщане, появата на История славяноболгарская в НИМ? И какво се случи с нея?
- Петър Стоянов и Божидар Димитров я дадоха отново на Гърция, без дори тя да я иска.
- Двамата наглеци се опитаха даже да си го припишат като рационална заслуга. Втори пример. По времето на Филип Димитров - също доказан демократ (ако под демократ разбираме антикомунист, антихуманист и античовек изобщо), щедро казахме на гърците: тук в института "Иван Дуйчев" има откраднати от вас книги, документи, ръкописи и материали от Византийската империя, елате да си ги вземете. А защо Византийската империя да е гръцка? Любезните гърци веднага изпратиха три тира, любезният Филип Димитров веднага организира полицейска намеса, за да им ги дадат. А онази отречена номенклатура, но призната в света като един от най-добрите византолози - Аксиния Джурова, направи жива верига със собствените си студенти и не даде тази книжнина на Гърция. Най-богатият архив на Османската империя е в Народната библиотека в центъра на София. Тази книжнина как се е появила тук?
- Ами, както са се появили българските средновековни ръкописи във Ватикана.
- Значи тяхното е героизъм, а нашето е проклета Държавна сигурност? В това е въпросът!
- Защо имам чувството, че сега посредниците у нас в износа на ценности са се развихрили с пълна сила? След като разузнаването беше унищожено, кой сега се занимава с връщане на ценности и откриване на "къртици" тук?
- Пак казвам - това е въпрос на обществена система, не просто на лично възпитание. Това е нещо, върху което цялото общество трябва да разсъждава, защото то е единственото, което реално завещаваме на идващите поколения. В момента няма такъв обществен механизъм, затова дали съществуват и как са наречени съвременните служби няма абсолютно никакво значение - поради тоталната разграденост на държавността. Сега е съвсем директно взаимодействието между сегашните иманяри, сегашните ни служби (част от тях, не искам да обвинявам всички) и дори пряко с външните поръчители - служби или колекционери. За да се установи това, е достатъчно министърът на вътрешните работи в което и да е правителство да влезе в паркингите на собствените си подчинени поделения и да зададе на собственото си офицерство въпроса откъде е този джип БМВ, това мерцедесче - все автомобилчета, които струват от 100 000 евро нагоре. Не е нужно дори да ходи до домовете им, защото част от българските спецслужители се превърнаха като митничарите в богати и честни колекционери.
- Винаги ми е било чудно как може да излезе през границата мраморна римска глава или част от статуя, която тежи 25 кила?
- Ще ви дам два литературни примера, понеже не бих си присвоил правото да говоря върху конкретни оперативни разработки. В една повест на Богомил Райнов се описва трасето за наркотици - закачено на корабче във Варна, оттам пренесено по суша до Русе, оттам закачено на корабче по Дунава и пристига във Виена. Втори литературен пример - неотдавна се появи едно откровение на ген. Любен Гоцев в книгата на Зоя Димитрова "Любен Гоцев - човекът в сянка" - по поръчка на българското културно-историческо разузнаване купуват картини на български майстор художник, намиращи се в колекция в Ню Йорк, и ги донасят по море в  дипломатическия му багаж, защото в самолет е по-трудно. Каналите са възможни и са множество.
- Това имам предвид - че тия неща не може да станат, ако не съдействат съответните служби.
- Разбира се. А нима е възможна контрабанда от каквото и да е естество без съдействие на митническите служби? Нима е възможно кавото и да е ДДС-арство без съдействие на Агенцията по приходите? Нима е възможо да бъдат арестувани хора посред бял ден, ако това не се извършва от самото МВР? Затова казвам - въпрос на обществен критерий, който в момента в България отсъства в която и да е област. Жалко е, че бивши отговорни офицери точно от службите, които са се борили с това явление, днес са се обявили за крупни колекционери.
- Как ще коментирате, че според новия Закон за културното наследство колекционерите трябваше да доказват произхода на ценностите, които притежават и които очевидно са иманярски. А през есента на 2009 г. с поправка по искане на Министерството на културата това изискване отпадна.
- Ами тогава да отменят незабавно и комисията "Кушлев". Защо иманярят няма нужда да доказва, а обикновеният бизнесмен трябва да доказва? Разликата обаче е, че ако бизнесменът се е облагодетелствал незаконно, говорим за нещо, което е временно. Докато ако някой е присвоил, откраднал или купил със съзнанието, че е крадена национална историческа реликва, той уврежда цялата ни история. На какво основание трябва да приемем, че неща, които принадлежат на историята и бъдещето, на нацията във всичките и поколения и измерения, могат да бъдат под каквато и да е форма частна собственост и обект на самообожание? И да зависи от волята на колекционера дали да ни ги покаже, дали да допусне екип от учени да ги изследва, дали да ги продаде или да си ги прибере в мазето.
- Но това законово изменение дойде от Министерството на културата, подкрепи го Конституционният съд. Толкова ли са могъщи тези колекционери, та могат с държавни лостове да променят закона в своя изгода?
- Отговарям да. В олигархическия модел, който се наложи в България, има едно правило: "Ако не става въпрос за пари, става въпрос за много пари". За съжаление имам убеждение от собствения си жизнен път - професионален, бизнес, социален и дори политически, че в България всичко се превърна в корпорация, в рамките на която временни лъжеелити защитават строго персоналните си интереси. И всички договорки между тях са въпрос на разпределяне на зони на влияние, на интереси и на размер на суми. Но те са обслужвани през целия преход от доблестната ни полиция, от пиянстващо-неграмотната ни прокуратура и нерядко - от макар и частично, но достатъчно за компрометиране, корумпирания български съд.
Колкото до Министерството на културата, абсолютна подигравка с българския народ е сегашният му министър. Този човек има признание само на едно-единствено място като творец - това е родната му, както той я нарече в едно свое експозе, Турция. Където той е обявен за народен художник на Турция. Човек, когото показваха по телевизията в пир по време на чума с Илия Павлов и с "Мултигруп" в ресторант "България". Човек, който седеше до рамото на Доган и после се скара с него, понеже Доган отказа да го направи министър. Човек, който очевидно е готов да направи и скулптура, възвеличаваща Бойко Борисов, в центъра на Брюксел. И който никога през живота си не е бил мениджър на нищо, камо ли да управлява толкова деликатна, сложна и загниваща материя като българската култура. И е човек, който очевидно и отдавна - имам и лични впечатления, ако се обиди от думите ми - колаборира с въпросните колекционери, дарители, олигарси и прочее. Участта на хората на изкуството, уви, във всяко общество е или да бъдат обслужващ персонал, или да са като Езоп, който отива поне да умре като свободен човек, защото друга алтернатива няма.
- В Турция един археолог ми разказа как там хванали иманяри и за два месеца те вече бяха напъхани по затворите. Защо няма осъдени иманяри у нас?
- Спомняте ли си назначението на сегашния главен прокурор? Тогава той самият каза, че има колекция от старинни монети и няма нищо нередно в това. Сега ми задайте пак въпроса защо там има осъдени, а тука няма.
- Няма да го задам, но ще попитам друго. Напоследък упорито се хулят археолозите, държат ги на заплати от 250 лв., пускат им пари за разкопки в края на сезона. Преди ден пак гърмяха заглавия: "Петима археолози в античната мафия". А всъщност става дума за нумизмати, които не са археолози, макар и да са работили в музеи. На кого пречат учените?
- На тези, на които пречи истината. "Свободата, Санчо! Тя е на върха на копието!". Всъщност Сервантес може би трябваше да каже: "Истината, Санчо, е на върха на копието!". И само чрез нея се стига до свободата. Но коя истина? Става скандал за магистратите с Красьо Черния. А как става кадрирането в парламента, там няма ли някой Красчо, който прибира парите и определя депутатските места по избираемост? Приемаме за нормално редови полицаи, офицери, съдии, следователи, политици да вечерят през вечер в луксозни ресторанти, да ползват луксозни лимузини, да почиват къде ли не по света. Очевадно е, че това не става без корупция, понеже заплатите им са публично известни и те при съвремените стандарти на България не позволяват такъв начин на живот. Да не говорим за идиотските обяснения, че аз съм председател на съда, но жена ми е адвокатка и тя печели многото пари, пък аз съм честен.
Главното е цинизмът, отчаянието на този цинизъм, който се внуши през тези 20 години на целия ни народ. Този народ в момента няма жизнени сили да мисли и да се бори за хляба си, камо ли за културно-историческите ценности. Докато не се промени първата буква в азбуката, съществуванието на този народ, отношението му към държавата и отношението на държавата към него, въплътяването на конституционната теза, че държавата ни е социална - докато това не се промени кардинално, нито генерал, нито каквито и да било тракийски учебници няма да ни оправят.     
Вината, разбира се, не е в учените и съвсем не в учените археолози и историци. Бедата е, че за опасен в нашето общество се счита всеки мислещ човек. Истината е на върха на копието. Към тази истина враждебно отношение в тия 20 години заема и ръководството на БСП. Тя отне главната културно-историческа реликва на българите - че стремежът към социална и обществена справедливост и стремежът да възстановим историческата си слава не чрез разширение на територии, а чрез изграждане на 39 нови Българии тук, сега, днес и завинаги, не е комунизъм, а е народно дело. Знаете ли как се нарича човек, който няма ляво ухо, лява ръка и ляв крак? Нарича се "ол райт" - всичко дясно. Всичките станахме "ол райт".
- Има ли изход от лабиринта?
- Изходът не само за културно-историческото наследство, а за цялата ни държава е да издигнем лозунга: Третата република след третото царство е мъртва. Създадената българска държава от 1990 г. насам е изключително вредоносна, смъртно опасна за нацията ни. Дайте да изграждаме нова държавност, нов обществен модел и всички, които през тия години са пили народна кръв, както е казал Ботев, да платят цената за това. В това число и колекционерите.