Краят на ерата Мути

Започна бавното слизане на Меркел от властта, гръмнаха вчера световните агенции. Първо като партиен шеф на ХДС, после и като канцлер след близо 20-годишно управление на най-силната и богата държава в ЕС. Не беше трудно да се предвиди, че краят й е вижда след серията от все по-влошаващи се изборни резултати и спадащ рейтинг. Това, което оставя обаче като наследство в Европа, още дълго време ще тлее и ще стиска за гърлото маса държави и народи. Защото именно Меркел е сред водещите фигури, които наложиха драстичния неолиберален модел на ограбване на по-слабите с политиката на затягане на коланите и изсмукване от тях на мозъци и работна сила. Резултатът от тази примка доведе до ръба на финансовия фалит страни като Гърция, а у нас задълбочи до невиждани размери социалното неравенство с цената на ужасяващ геноцид над обикновените хора. 
Меркел, сдобила се с прозвището "Мути" (мама), бе тази, която отвори кутията на Пандора с мигрантската вълна, заляла Европа. С късогледото си поведение (а може би добре планирано и координирано със среди отвъд Океана) тя и брюкселският "елит" възпламениха недоволството, с което създадоха основата на собственото си отрицание. Днес в цяла Европа са във възход извънсистемни партии и движения, които са против статуквото, а развръзката се очаква на евроизборите през май догодина.
Впрочем, краят на епохата "Меркел" показаха вчера и пазарите със срив на еврото. Изумително е как силата и тежестта на валутата на цял континент, тоест на едни 700 милиона души, могат да се влияят от 1 човек. И е показателно за механизмите как отбрана група мошеници дирижира цели икономики.
Меркел имаше честта приятел у нас да й бъде не кой да е, а премиерът Бойко Борисов, който неотклонно следваше заветите й години наред. С нейния залез можем да очакваме и неговия край. Ако все още в остатъчна България са останали живи българи.