Край паметника

Под свастика, под скелето, в тревата,
без речи и без музика дори
ще сложа свойто цвете сред цветята.
Победата годините брои.
Сега тук спира в станция метрото.
И скейтбордистите под теб летят.
Какво е паметникът? Тук животът
и времето годините броят.
Сега Европа чрез Бетовен с теб   празнува.
И в одата на радостта звучи на тоя ден.
Какво е паметта ли? Мир! Мир
- щом съществуват с победата
в усмивка на дете...
Войнико, ти прости. Прости, войнико,
обърканите в хаоса ни дни.
Съдбата ти така е по-велика.
Какъвто си - за всички остани!
На тоя ден аз пак ще вдигна чаша
и думи за мира  ще изрека,
щом шмайзерът ти никого не плаши.
За поздрав го е вдигнала ръка.
Тук даже утре паметник да няма,
каквото да се случи след това,
на тоя ден ще идва светла памет,
тъй както никне новата трева.