Кратко и ясно: промени и ред

Галина Аристова

Вие винаги сте били за самостоятелност на регионите. Връщането към изборност на кметове на териториите не крие ли заплаха за разпадане на страната?

Моята позиция по този въпрос никога не се е променяла. Смятам, че РФ е уникална територия. Тук живеят огромно количество националности и съжителстват различни вероизповедания. Русия може да бъде единствено федеративна държава. Навремето ние сериозно работихме над този въпрос. През 2002 г. Комисията по разграничаване на пълномощията между федералния център и субектите на Федерацията подготви редица законодателни предложения. Те обаче бяха възпряни. Федералните учреждения не пожелаха нищо да променят. Според тях, ако има финанси, има и власт. А какво може да направи избраният кмет на селище, ако няма средства?
Разбира се, време е да преразпределим дела на доходите на федералните, регионалните и местните бюджети. За тази цел е необходимо ясно да се определят пълномощията на федералната, регионалната и местната власт. Ако това бъде фиксирано чрез законодателството, то за каква обособеност или сепаратизъм може да става дума? Напротив, това ни обединява. Най-важното е всеки да отговаря за своя участък от работата. И досега президентът и премиерът на страната са принудени лично да насочват вниманието на губернаторите към изгнилите тръби, завишените такси и т.н. Нима президентът е длъжен да се занимава с това?
Често се преструваме, че не съществува някакъв национален проблем, който да изисква голямо търпение и задълбочен подход. Дори имаше период, когато едва ли не всички наричахме руснаци...Защо? Все пак всеки народ е уникален, даже и най-малобройния. Нима може да се забрави майчиния език? Ние трябва да помним това и да съхраняваме многонационалното богатство, включително езика, културното наследство, обичаите, начина на живот. Руската нация така или иначе е най-многобройната и обединяваща, никой не спори с това. Най-важното е, че ние сме жители на Русия. Лесно е да се наруши крехкото равновесие в този аспект и ще са нужни дълги години за възстановяването му. Ние в Татарстан го чувстваме с цялото си сърце.

Как оценявате днешната политическа ситуация в страната?

Днешната картина на политическия живот в страната говори за това, че при нас действително има демокрация в действие. Случилото се на Болотния площад и на булевард „Сахаров” в Москва, където се състояха протестните митинги, всичко това е резултат от промените през годините на перестройката. Ние изминахме дълъг изморителен път за да получим тази свобода на словото. Израсна цяло едно поколение, което не признава никакъв политически натиск. То е свободно в оценките си, тъй като е възпитано в условията на свободата, която ние постигнахме. Аз наистина имам с какво да сравнявам... Хората излязоха на митинги с лозунгите „Ние сме за справедливи избори”. А ние не сме ли? Те изискаха уважение към правата им, поискаха да бъдат чути. Не трябва да се страхуваме от тези процеси, това е естественият ход на развитието на демокрацията в обществото...
От моя опит съвсем уверено мога да кажа, че всеки път след които и да е избори винаги има недоволни. Досега никога не е имало такива избори, след които всички да са останали доволни. Това се вижда от историята на изборите в други страни, в това число и в САЩ. Ако опозиционните партии не са съгласни с резултатите от изборите, то тогава защо те с такава готовност хукнаха да си делят мандатите? Нито Комунистическата партия, нито ЛДПР, нито „Справедлива Русия”, въпреки недоволството си, не нададоха протестни гласове. Лидерите на различните партии не излязоха на Болотния площад, нито на булевард „Сахаров”. Там отпред беше т.нар. „несистемна опозиция”. Всичко това се дължи на факта, че ръководителите на тези партии знаят много добре, че заявленията за нарушения ще повлекат съответни действия, т.е отказ от мандати. Никой не иска да губи гласове – все пак, опозиционните партии на тези избори спечелиха повече места от предния път.
С кого ще продължим напред? С комунистите, чиито лозунги на практика не са се изменили през последните 15-20 години? През 70-те години съветската власт ни внушаваше, че светлото бъдеще означава „на всеки според способностите и на всеки според потребностите”. Тези лозунги не водят до никъде, иначе някой преди нас щеше да построи подобно общество.

Минтимер Шарипович, има една категория хора, които смятат за безсмислено да се ходи да се гласува, защото някой вече е решил вместо тях.
Това твърдение има своите корени. Моят баща беше председател на колхоз и аз си спомням много добре как при нас идваха на посещение кандидат-депутати. Хората знаеха, че именно този човек ще стане депутат, защото така беше прието през съветско време, нямаше алтернатива.
Сега обаче е съвсем различно. Отговорността на избирателите нараства, изборите не са игра, а сериозно нещо. Всеки, който отива да гласува, трябва да има чувство за отговорност, защото бъдещето на страната зависи от всеки един глас. Президентът на РФ също трябва да има чувство за отговорност. Разбира се, иска ти се да направиш всичко веднага, да решиш най-наболелите въпроси: да построиш пътища, да увеличиш разходите за здравеопазване, образование, да вдигнеш пенсиите на пенсионерите и т.н. Но към тези въпроси трябва да се подхожда уравновесено и реално. Да се определят приоритетите. Когато вие планирате семейния си бюджет, нали не губите чувство за реалност? Защо тогава при разпределянето на средствата от бюджета на страната да се дава воля на всякакви хрумвания?
Днес векторът на движение вече е набелязан и избран. За осъществяването му е нужен човек не само с голям политически опит, но и с работен опит от изпълнителната власт. Преминаването през всички тези етапи дава огромен човешки капитал и безценен опит. Такъв човек не просто провъзглася, че ето, така трябва да се направи, а той знае как да се направи. Той познава отвътре цялата кухня на държавното управление.
Да, Путин обича реда. Това не се харесва на всички. Но без властна дисциплина е невъзможно да се осъществят икономически и политически реформи. В демократичните страни лидерите провеждат политиката си с желязна ръка, вземете за пример Ангела Меркел, Никола Саркози, спомнете си за Маргарет Татчър...
Аз имам следното твърдо убеждение: промени и ред с Путин. Кратко и ясно. Хората искат да живеят по-добре, затова населението винаги ще има претенции към структурите на властта. Човек така е устроен, че винаги е недоволен от властта, защото няма идеални неща. Така и трябва да бъде, трябва да се изисква от властта, затова тя и е власт. Колкото и да подобряваме живота, ще се появяват нови претенции. Винаги ще бъде така. Това е движещата сила. Безусловно, истинският лидер е длъжен добре да улавя общественото настроение.