Красота от светци и ангели за душите ни

Димитър Копривленски

Може да се захване и як литературен спор. Ако все още сред читателските среди има кой да спори. Думата е за новата книга на полк. Георги Георгиев "Сред светци и ангели". Тя, като че ли, преди т. нар. промени и преходи трудно щеше да се появи. Както от страна на автор, така и на издател. Вижте само заглавието. Няма такива, веднага щеше някой да отсече. А и защо не. След като и през деня и фенер на Диоген често трудно ни помага... Много Божи човек ще да е бил авторът. А пък е познат сред "събратята".
А бившият началник на Военното издателство раздава автографи на поразия. Де когото срещне с книга го дарява. Още един полк. Евстати Бурнаски. Те двамата всъщност са и приятели. От старата гвардия. И си имат мото: "Аз не продавам, аз раздавам своите книги." Като че не са от днешния пазарен свят. Уви.
И как да не се завихри спор. Когато един толкова изявен автор и познавач на българската проза и поезия, особено на военната, стига до тази тема. Свършиха ли людето. И той ли е най-вещият тук. Какъв е подтекстът. Кои ще да са читателите...
А който прочете "Сред светци и ангели", освен насладата от четенето, красотата от наученото и видяното, наградата от съприкосновението... може спокойно да се смята за завършил колеж по духовност. След толкова срещи с манастири и черкви, пророци и предтечи, параклиси и кръстове. Това е характерната другост на темата, книгата и автора.
Противно на най-примитивното впечатление, книгата не е за реставратора на икони Юрий, сина на автора. Дори не е за Валя, майката на художника-реставратор, както се прокрадва в едно мнение. На Валя е посвещението. И сам авторът полк. Георгиев е най-точен в автографа си до друг Юрий, шефа на ДУМА: "Тази книга е възхвала на зографите и реставраторите на черковната живопис." Но как да го прозрем. Полк. Георгиев отказва всякакви представяния, творчески вечери или срещи. Всеки е като себе си.
Увлекателна, интересна, полезна, много нужна, особено в днешни дни е тази "читанка" по църковност, духовност, човечност на "заслужилия шипчанец" полк. Георгиев. Особено с десетките си илюстрации от Троянския и от Рилския манастир, от черквите в Асеновград и Казанлък, в Самоков, Елена, Видин... Преди и след реставрирането, и предимно цветни. Така се учи и заобичва религията. Ето как цял старши офицер заслужава признание и от църковните власти, и от научните величия, и от общественици и историци.
А стилът е върхът. Още едно потвърждение за възрастта и зрелостта. В разказа на автора се преплитат предания, легенди и съвременност. За манастири и молери (художници, от немски - според прочетеното), за градежи, опожарявания, реставрация и забвения. Особено характерни са за полк. Георгиев отклоненията, забягванията и връщането към основното в разказа. Навярно го прави нарочно. За да разведри читателя. И да му разкаже други, не по-малко интересни и интригуващи неща в подкрепа на започнатото.
Четох част от книгата в ръкопис. Авторът има този изключителен навик. Да чуе мнението на повече хора. И да "пипне", ако се наложи. Ето още една прилика с поета полк. Бурнаски, който все повтаря: "Без читатели, няма автор, поклон пред читателите!" Дали и други така приобщават, правят съпричастни по-читателите си. И това може да е свидетелство за увереност и майсторство.