Кралят на руските поети в България

За любителите на поезията името на руския поет Игор Северянин (1887-1941) е слабо известно. Малцина от почитателите на руската словесност знаят за неговата главозамайваща слава в Русия, споходила го след първата му поетична книга "Громокипящий кубок" (1913) - претърпяла за невероятно кратък срок 10 издания, втората - "Златолира" (1914), и третата "Ананаси в шампанско", с което Игор Северянин става основоположник на литературното направление егофутуризъм. На 27 февруари 1918 г. на поредната поетическа вечер в Голямата аудитория на Политехническия музей в Москва слушателите го избират за "Крал на поетите".
Литературните ни историци твърдят, че Игор Северянин е оказал определено въздействие на културния и литературния живот в България през първата половина на ХХ век. През 1914-1919 г. името му звучи сензационно, а в средата на двадесетте той е широко известен сред почитателите на поезията у нас.
През 1918 г. в рубриката "Беседи по език и книжнина" на вестник "Камбана" (21 март) Александър Теодоров-Балан публикува статията "Футуризъм и лапниторство". В нея авторът дава характеристика на егофутуризма, като иронизира "вече покойния Игор Северянов".
Гафът с преименуването и преждевременното "погребение" на Северянин е заличен скоро от известния поет и сатирик Димитър Подвързачов. Под формата на "Писмо до редакцията" той опровергава Тедоров-Балан и го обвинява в пристрастност. (Българан, 1918, год. II, бр. 49, с.2)
"Е този поет не е мъртъв, както говори г. Б., а жив и здрав, намира се в разцвета на своите творчески сили и енергия, тъй като само преди няколко месеца шумно обяви в петербургските вестници за своите регулярни "поезовечери", на които чете своите нови произведения и говори за футуризма... Балан ни уверява, че е намерил в своя Игор Северянов израза "гръмокипящ бокал" и го счита за футуристическо "словонововъведение". Чел ли е той Северянин, аз не зная, но съм сигурен, че не е слушал за Тютчев, у когото този великолепен поетически образ се съдържа в последната строфа на стихотворението му "Пролетна буря".
Десет години по-късно нов гаф. Някой си Драго Попов публикува в превод стихотворението "Пролетен ден", написано от Игор Северянин в 1911 г., като свое под заглавие "Първи май". Месец по-късно литературната кражба е разобличена от Крум Димитров на първа страница във в. "Слово" (3 юни). В рубриката "Трески за дялане" учителят по руски език пише:

"Господин Редакторе,
Смятайки, че изпълнявам един обществен дълг, аз ви моля да оповестите чрез вашия вестник долните редове.
В брой 115 и 116 на вестник "Труд" от 1 май 1930 год. на стр. 1 се чете стихотворението  П ъ р в и   м а й  от Драго Попов. То гласи:
Пръв майски ден - горещ и златен,
Градът е в слънце потопен.
- - - - - - - /до последния 16-и ред/
Това стихотворение не е от Драго Попов, а от руския поет Игор Северянин и в оригинал звучи така:
Весенний день горячь и молод.
Весь город солнцем освещен!
- - - - - - - - /до последния 16-и ред/
Нека всеки, който прочете оригинала и превода, тегли сам заключението.
С почит Крум Димитров"      

Първият превод на стихотворение от Игор Северянин е дело на Стилиян Чилингиров (1881-1962). В брой 24 на списание "Сила" от 1919 г. открих стихотворението "Ек", взето от сборника на поета "Златолира". В специална бележка преводачът подчертава: "Игор Северянин е един от най-новите руски лирици. Той си спечели отпървом име като футурист и вън от Русия, дето се смята за един от най-видните представители а, може би, и най-главният основател на тази литературна школа. По-късно обаче той отстъпи от футуризма, за да заеме пак видно място в неоромантичната насока на руската литература."
Академик Михаил Арнаудов (1878-1978) в своите лекции пред студентите от Софийския университет е говорил, а в капиталния си труд "Психология на литературното творчество" (1931) на стр. 460 пише за "Краля на поетите": "Руският модернист Игор Северянин, който изобщо иска да бъде крайно придирчив към стиховете си и печата само наистина  ж и з н е н и т е  свои поезии..."
Тук и сега не му е мястото да описвам литературните вечери, т.нар. "поезоконцерти" на Игор Северянин в Русия, магическите му изпълнения, с които е покорявал слушателите. Няколко дни след коронясването му за "Крал на поетите", в началото на март 1918 г. Игор Северянин заминава със семейството си на почивка в естонското приморско село Тойла, като е предполагал през есента да се завърне в Петроград... Ала в 1920 г. Естония се отделя от Русия, болната му майка почива на 13 ноември 1921 г. Поетът се оказва принудително в емиграция...
След гастролите му в Талин, през есента на 1922 г. Северянин сгъва в куфара си извехтялата черна пелерина и се отправя за Германия. Там един ден на улица Unter den Linden чува гласа на Владимир Маяковски: "Ти не ме ли познаваш, Игор Василиевич? - спря ме радостният бас на Маяковски - пише в спомените си поетът, като отбелязва, че заедно с него и с Борис Пастернак са участвали заедно във вечерите на българското студентско землячество в германската столица. А сподвижничката на Владимир Маяковски Лилия Брик свидетелствува, че Маяковски "познавал добре поезията на Северянин и обичал да го цитира по най-различни поводи".
Все още не сме открили спомени на българи, които са следвали в Берлин от началото на 20-те години, в които да са описани литературните вечери на Маяковски и Северянин. Но знаем кой е бил първият българин, присъствал на поезоконцертите на Игор Северянин. Казва се Сава Чукалов (1889-1971) - широко известен русист - филолог и преводач. Той се запознава със Северянин през 1916 г. и в продължение на много години поддържа лични творчески връзки с "Краля на поетите". Като студент в Петербургската духовна академия Сава Чукалов е присъствал на поезоконцертите на Северянин.
"На 19 февруари 1919 г. приятелите ми устроиха "лировечер" в аудитория 45 на Софийския университет, - пише в спомените си Чукалов - дето изнесох сказка за новата руска поезия и прочетох "с глас на песен" свои стихове на руски език по маниера на Балмонт и Северянин. На 25 с.м. пак там повторих същата "лировечер" от името на студентското академическо дружество "Бело море"... На 17 май 1919 г. зарегистрирах в Софийския окръжен съд под номер 467 свое издателство "Златолира". Почнах да издавам руски песни и романси под общото название "Русская музыкальная библиотека", а след година-две отворих и руска книжарница под същата фирма на ъгъла на "Леге" и бул. "Дондуков". Руски книги доставях от Берлин, Париж, Рига, даже от Америка на обменни начала с моите музикални издания, които намериха неочаквано добър пазар не само у нас, но и в чужбина."
След Германия Игор Северянин гастролира във Финландия, Австрия, Чехия... Особено шумен успех имат гастролите му през 1930-1934 г. из Европа.
По информациите от пожълтелите страници на тогавашните вестници можем да проследим хронологично гостуването на Игор Северянин с Фелиса Крут в България, последната страна от турнето му из Европа, което е бил принуден да предприеме поради финансови затруднения.  Пристига в София на 13 ноември, на 16-и присъства на юбилейното тържество на писателя Антон Страшимиров. Там се запознава с Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, Дора Габе, Славчо Красински, Александър Карпаров, Мария Грубешлиева, Николай Дончев, Недялко Месечков и др.
Първата му поезовечер е в салона на читалище "Славянска беседа" на ул. "Славянска" 6. След нея Северянин участва в още три последователни творчески срещи с артисти, режисьори и литератори, на които са присъствали Н. О. Масалитинов, Ив. Попов, М. Попова, Вл. Трендафилов, Кр. Сарафов, Г. Стаматов, П. Райчев и др. На 24 ноември, заедно със своя стар познайник Сава Чукалов,  Северянин заминава за Рилския манастир, където пренощува в свещената обител. В салона на Българския централен училищен кинематограф на ул. "Стефан Караджа" пък се провежда поетична вечер, организирана от Обществото на младите славяни. На нея поетът чел най-новите си лирични произведения.
В края на ноември започва обиколката му из страната: в Пловдив се провеждат две поезовечери в салона на военния клуб, в Стара Загора, Казанлък, Сливен. Във Велико Търново на 8 декември поезоконцертът се състоял в заседателната зала на Първото народно събрание. В Плевен поетът е на 10 и 11 ноември, посрещнат най-сърдечно от Никола Ракитин.
За втори път Игор Северянин идва в България в края на 1933 г. На път за Букурещ и Кишинев той се спира в София. И за това гостуване вестниците информират подробно читателите. На 16 декември в салона на Славянското дружество Северянин за пръв път декламира свои стихотворения, посветени на България. На 20 и 21 на поезоконцертите, които преминават при изключителен успех, изнася и лекцията "Пътят към вечните рози/ руската поезия в началото на XX век)."
Някои от нашите писатели, които са разговаряли с поета, които са присъствали на "поезоконцертите" му, свидетелстват, че Северянин не криел преживяното и несгодите, но бил "обаятелна, високонравствена личност".
За радушния прием на "руския човек" в България е показателно не само стихотворението му "Таверна в Дупница", което Северянин написва в Тойла още през 1932 г. Безценни за нас са и "Търново над Янтра" и цикъла "Екскурзия до Рилския манастир", публикуван във в. "Сегодня" от 24 декември 1939 г., както и негови преводи на стихотворения от Христо Ботев и Пенчо Славейков. В последното писмо до Сава Чукалов от 13 юли 1938 г. Игор Северянин изразява отново топлото си чувство към българите: "...Зная и помня Вашата постоянна грижа и доброта... Болгария ни е близка страна, която сърдечно ни посрещна... За съжаление аз не издавам нови книги. Безсмислено е да се пише и да се издва... Напишете ми подробно за себе си, за новините от България..."
Само взаимността на чувствата може да роди толкова сърдечни и искрени слова...



Игор Северянин заедно с Фелиса Крут и сестрите си Нина и Ирина Борман, 1928 година