Кралят на приказките и днес омагьосва света

Андерсен не смеел и да мечтае за подобен успех - той бил комплексиран, беззащитен, раним меланхолик. Роден е в беден квартал в град Одензе. Баща му бил обущар, а майка му - перачка. Семейството живеело в малка стаичка, която служела и за спалня, и за кухня, и за работилница, и за детска. Любимото занимание на бъдещия писател било да чете и да играе с дървените играчки, направени от баща му. С връстниците си не се разбирал, те му се подигравали и издевателствали над него.
След смъртта на баща му станало още по-лошо. Майка му работела по цял ден, а вечер пиела. Започнали да му подмятат, че е син на алкохоличка, и му предричали същото бъдеще. Андерсен съвсем се затворил в себе си. Разговарял само с дървените си играчки. Мечтаел един ден да стане актьор. Или певец. Или в най-лошия случай - писател. Тогава никой няма да му се подиграва и той ще се измъкне от ужасяващата нищета. Едва навършил 14 години Андерсен тръгнал да покорява Копенхаген, където се надявал да осъществи мечтите си.
 
Вещици, принцеси и...

Копенхаген сякаш погълнал Андерсен. Всеки дом, улица, площад са свързани с творчеството му. Самият град е като декор към приказките: малки уютни къщички с комини, които се чистят от истински коминочистачи, малки криви улички, на които сякаш ви причаква зла вещица или красива принцеса. Например Новият кралски площад, който той неведнъж описва. А помните ли приказката "Огнивото" и кучето с очи като Кръглата кула? Тази кула наистина съществува. Тя е построена като  обсерватория от Кристиан IV.
Историите, разказани от Андерсен, са като пътеводител на града. Затова, преди да поемете към Копенхаген, ги препрочетете!
Да се върнем в Кралския театър. За Андерсен той означавал много и когато пристигнал от Одензе, дошъл първо тук. Надявал се да стане танцьор, даже носел препоръчителни писма, но в театъра се отнесли доста критично към неговите способности. След това все пак стъпил на сцената, само че в комедийни роли. Публиката го приела добре, но на Андерсен не му харесало, че му се смеят - не искал отново да става мишена за подигравки, както в детството. Кариерата му на певец също не се получила.
Недалеч от Кралския театър има още едно място, свързано с името на писателя - това е домът, където е живял (сега Музей на Андерсен). Силно казано дом, малка мансарда. Вероятно в нея са се чувствали уютно единствено приказните персонажи на Андерсен.
Писателят е живял и на канала Нюхавн, едно от най-колоритните места в града. Зданията, притиснати едно в друго, са оцветени в ярки цветове: червен, син, жълт, зелен. Тази дъга се отразява във водата, прелива в нови оттенъци и гони тъгата. Истинско удоволствие е да се разходите тук. А след това може да хвърлите "котва" в едно от многобройните заведения.
 
Малката Русалка - символ на любовта

Датчаните са увековечили не само Андерсен, но и неговите герои. Най-знаменитият паметник е този на Малката русалка в Копенхаген. Тя седи на скала във водата и с надежда гледа в морето: кога ще се върне нейният любим. Колкото и да е парадоксално, историята на паметника е свързана с приказката косвено. Статуята не е издигната в чест на Андерсеновата русалка, а в чест на Елън Прайс, примабалерина на Кралския театър. В нея се влюбил Карл Якобсен, основател на пивоварните заводи. Той поръчал паметника на скулптора Едвард Ериксен. Но Елън Прайс отказала да позира гола и скулпторът взел за модел собствена си жена. Затова в бронзовата русалка само главата е на балерината, а тялото - на съпругата на художника. Но това не е важно. Важното е, че Русалката е символ на чистата и безсмъртна любов.
С времето красотата й малко помръкна. И не защото дамата е на възраст - паметникът е поставен в 1913 г., а защото вандали я заливаха с боя, даже откраднаха главата й. Но градските власти незабавно възстановиха щетите - все пак това е символът на Копенхаген.
 
Любимият нелюбим Одензе

Паметници на приказните герои има и в Одензе - Оловният войник, Голият крал, Малечко-Палечко, кучето. Манията по Андерсен тук е по-голяма, отколкото в Копенхаген - все пак това е родният град на писателя. В чест на Ханс Кристиан Андерсен има музеи, наименуван е площад, през лятото се провеждат фестивали. Създава се впечатлението, че местните жители се опитват по всякакъв начин да се реабилитират пред именития си съгражданин.
Андерсен се върнал в родния си град едва на 60-годишна възраст. В детството гадателка му предсказала, че той ще стане велик писател и в негова чест в Одензе ще запалят хиляди огньове. Той не й повярвал. Но когато се върнал в родния си град, наистина пламнали огньове. Поклонниците на неговия талант възторжено викали под прозореца му, а той стоял нерешителен. Странно, все пак цял живот чакал този момент. За това мечтаел в бедното си детство. Но сега, след десетилетия, Андерсен не се опиянил от успеха си - в него нахлули спомените от детството, които се оказали толкова болезнени, че след два дни той напуснал града.
На 2 април светът за пореден път отбелязва рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен. Най-интересното е, че шест години след 200-годишния юбилей на разказвача страстите по Андерсен не са утихнали. А и как да утихнат - той ни е все по-необходим в нашия жесток свят.


Паметникът на Андерсен до кметството - задължителна спирка за туристите

Малката русалка - символът на Копенхаген


Родната къща на Андерсен в Одензе