Който плаща, той поръчва музиката?

Иванко Чакъров
   
Чехът Константин Иречек, когато обикалял по българските земи още преди Oсвобождението, е казал нещо, което действа в пълна сила и днес: "Българин с българин не могат да се разберат и все гръмогласят." Това може би е и негласното мото при създаването и развитието на българския печат още от неговото възникване.
Обикновено една от първите задачи на всяка партия, движение или просто организация е да си създадат свой печатен орган, вестник или списание. Целите са две:
1. Да прокламират своите политически, респективно икономически интереси.
2.Да "оплюват" същите интереси на другите партии и движения.
С течение на времето, и то за кратко, "второто" постепенно се превръщало в "първо". За съжаление видни наши писатели и общественици са се включвали в тези боричкания. Например когато Захари Стоянов се среща с един от башибозуците, извършили страшното клане в Батак - Ахмед ага Тъмрашалията, за да го привлече за участие за бъдещото съединение, пише във в."Борба" от 13 и 20 август 1885 г.: "Не без интерес би било за всекиго да види тоз човек, за който толкова се приказва в цял Пловдив, който управлява Рупченската нахия цели 35 години, който управлява по своему, по помашки, който получил по наследство тая нахия от баща си, който най-после можа да противостои цели пет години против едно правителство редовно и законно, с войска и администрация". Веднага следва остра реакция от Иван Вазов, който отговаря във в."Народний глас" от 24 август. В статията си народният поет посочва Захари Стоянов на "българската публика", за да знае тя "че у нас се въдят без образ български и без съвест человечески животни, каквито са д-р Странски и Захари Стоянов". ("Български загадки; Ср. Николов")
Още преди доста години възниква спор за бъдещето на вестниците. Смяташе се, а сега още повече се внушава, че вестникът изживява своето време. Особено пък в ерата на интернет. Това е и така, и не е. Факт е, че сергиите са пълни с вестници и повечето хора още при пиенето на сутрешното кафе си купуват и разлистват някакъв вестник. Известен постулат е, че вестникът е мощно средство за масова информация, за формиране или деформиране на обществено мнение по даден проблем. От тази гледна точка вестниците ще се развиват и ще ги има още дълги години. Навремето Маркс е казал, че вестникът е непрекъснато творение и никога нищо в него не е окончателно завършено. И още - Жул Верн, по силата на своя гений, е набелязал редица модерни тенденции най-вече по отношение на техниката за тяхното издаване. И се е оказал прав. Но за едно или не е помислил, или го е премълчал. Кому служат вестниците? С други думи - независими ли са?
Нашата практика, не само в далечното, но и в по-близкото минало, показва, че не са.
Да не говорим за вестниците по времето на т.нар. социализъм. Тогава имаше доста вестници, но всички те проповядваха една кауза - тази на политиката на БКП. В различни области и отрасли, но една. След 10 ноември преминахме към многопартийна система. Периодичният печат също стана многопартиен. Всеки вестник защитаваше политиката на своята партия. И ругаеше другите. Това вероятно е нормално. Но какво да кажем за т.нар. независим печат, самопровъзгласил се за такъв?
Практиката категорично доказва, че независими вестници няма. Те са като независими депутати - която партия плати повече, за нея гласуват.
Зад многобройните медийни групи стои независимостта на... парите. Защото тези вестници защитават икономически интереси на определени групировки. Най-често под формата на политическа пропаганда. Не случайно Ленин е казал, че "политиката е концентриран израз на икономиката". Именно икономическите интереси са "движещата" сила на вестниците в момента, а и в бъдеще. Както е казал народът: "Който плаща, той поръчва музиката". Едва ли някой вестникар, независимо от ранга му в редакционната йерархия, би заявил честно как се издържа вестникът му? Ако каже, че е от тираж и реклами, значи откровено лъже. В последните десетина, че и повече години рекламите във вестниците намаляха драстично. Те се насочиха главно към електронните медии, повечето от които също застъпват определени политически, респективно икономически интереси. Логично възниква въпросът: откъде тогава идват парите за издаване на многотиражни вестници? Отговорът е ясен, но почти не може да се докаже - от съвременните олигарси. Те искат зад гърба си да имат трибуна, която да оправдава или да прикрива техни злоупотреби или далавери.
Тук може би е мястото да се каже, че олигарсите публикуват фиктивно реклами на своите и свързани с тях фирми, като целта им е да прикрият собствеността си на съответната медийна групировка. Така се намалява печалбата, а оттам и данъците. Едва ли може да се докаже колко са парите за издръжка на вестника и колко са сумите, дадени за "реклама". По документи по-често сумите за реклама са повече от тези за издръжката на вестниците. Това си е чиста манипулация с двоен ефект - финансов и политически.
Една, а може би единствена тенденция в пространството "независимост" на печата, е отразяването на елементарните всекидневни новини - кой кого убил, обрал, каква катастрофа е станала, протести и т.н. Що се отнася до сериозните журналистически жанрове - коментари, анализи, прогнози, журналистическо разследване, проблемни статии, те толкова често са поръчкови, че хората престават да вярват дори на честно написаните публикации. Поръчкови журналисти пишат поръчкови материали във вестниците на икономическите групировки.
За голямо съжаление това е тенденция, която ще продължи още дълги години. Тази е основата на разковничето. В техническо отношение тенденциите са добри. Но това се дължи на непрекъснатото развитие на технологиите. С други думи, лустрото е на ниво. А зад него се крият гнилост и изопачаване на факти. Така често се формира и общественото мнение, или по-точно - така се изкривява общественото мнение. А олигарсите много добре знаят, че дори ако загубят пари от издаването на вестник, те ще формират такова обществено мнение, което ще им помогне на поредните избори да спечели съответната партия, която после при управлението си ще им върне капиталите многократно.
Може и малко парадоксално да звучи, но към днешна дата най-тиражирани са пенсионерските вестници. Те демонстрират някаква независимост. Или поне така изглежда. Все пак да не забравяме, че пенсионерите в България са повече от 2,5 милиона души. А дали и това не е тенденция - пенсионерска държава с пенсионерски вестници. Апропо, съвсем не е сигурно, че и върху тях не е сложена ръката на някоя икономическа групировка.
В крайна сметка вестниците в България са послушковци, трамплин и знаме на определен кръг от хора с общи политически, а оттам и икономически интереси. Така е било, така е и сега. А що се отнася до тенденциите в следващите години - смятам, че ще фалират непослушни вестници, ще хвърчат непослушни журналистически глави. На тяхно място ще се появят нови. Защото икономическият октопод в страната ни храни едно доста опасно пипало - вестниците. Колкото и да го сечеш, то израства отново, обвива и притиска до задушаване мнението и желанието на обществото ни за истина.