22 Ноември 2024петък17:23 ч.

Черно на бяло

Кой вербува ген. Заимов и Боевой за съветската разведка

/ брой: 169

автор:Христо Георгиев

visibility 5319

Азорски и Боевой - това са конспиративните имена на ген. Владимир Заимов и д-р Александър Пеев, които заемат почетно място в историята на световното разузнаване. Помислете си само - на ген. Заимов е присъдено най-високото съветско отличие Герой на Съветския съюз, същото, което получава и разузнавач № 1 на Втората световна война Рихард Зорге. А Боевой е отличен с най-високия съветски орден "Ленин". Много се знае за тях и дейността им, но не е толкова известно, че и двамата, и не само те, са вербувани за съветското разузнаване  от младия български писател Кръстьо Белев (1908-1978). Той е Август. А едва е навършил 30 години. Написал е за краткия си живот дотогава няколко книги, които се посрещат много добре от литературната критика - сега, разбира се, и те са "забравени". 

Много са знаците на преклонение и почит към делото на Заимов в Съветския съюз. Достатъчно е да си спомните частичка от неговите шифрограми до центъра в Москва, за да се разбере защо. (https://duma.bg/balgari-na-kolene!-razstrelyaha-zaimov!-n191367). Сред тях е и информацията, която той предава на съветското висше ръководство, че на 22 юни 1941 г. Германия ще нападне СССР.  

Днес, в навечерието на българската победа над фашизма - 9 септември, пооткрехваме "завесата" пред дейността на Кръстьо Белев, роден в легендарното Горно Броди, и пред неговите спомени как младокът "вербува" ген. Заимов.

"Какъвто го запомних", спомени, Кръстьо Белев, в. "Народна армия", 1.06 -3.06. 1977 г.

Запознаването ми с генерал Владимир Заимов стана три месеца след деветнадесетомайския преврат през 1934 г., когато се завърнах от Париж. Столицата на френската република по това време кипеше от политически бури, обединяващ център на които тогава бе станала борбата за освобождаването на Георги Димитров... Пристигнах на 4 февруари в Париж. Не успях да се срещна, както ми бе поръчано с Васил Коларов, но посещенията ми при Анри Барбюс, Ромен Ролан, Марсел Кашен, Пол Елюар, Пол Вини Кутюрие, Луи Арагон, Тристан Цара и други френски писатели и общественици спомогнаха за организирането от Френската компартия и профсъюзите на половин милионната демонстрация, в която носеха хиляди портрети на великия син на българската работническа класа, станал знаме на международната борба срещу фашизма и войната...

Запознаването ми и сближението с генерал Заимов не бяха случайни. Чрез Владимир Поптомов в Париж получих задачата от центъра в Москва и от ръководителя на Българската секция при Коминтерна Васил Коларов да проуча подробно причините за преврата и движещите го сили... Стана дума и за генерал Владимир Заимов.

Знаех предварително, че по майка Владимир Заимов е русин - обстоятелство, твърде важно за мене, при постигане на по-далечна цел, за която рискувах в такова време да се свържа с него.

Срещата стана в една привечер по алеята на булеварда край канала... между Военното училище и Орлов мост. Професор Асен Златаров ме представи на Владимир Заимов, без да разкрива, че съм първи  секретар на Централното бюро и действителният редактор на вестник "Преглед" на антифашисткото и антивоенното движение...

Втората среща се състоя на същото място на същата пейка и пак в присъствието на професор Асен Златаров. Сега Заимов заговори по-открито:

- Царедворците са взели цялата власт в ръцете си и се мъчат да направляват и ръководят целия обществено-политически и стопански живот на страната. Не водят ли те България в лоното на Хитлеристка Германия?

- Ако мене питате - да! - казах.

- И аз се опасявам от това...

Да се спечели доверието на ръководните хора на Съветския съюз не бе лека работа. Генерал Заимов го спечели. Той не е единствен, когато обществено високопоставени хора отиваха на смъртоносен риск в служба на своята родина чрез служба на съветския народ...

Още през януари 1939 г. полковник Бенедиктов ми каза:

- Генерал Заимов е вече включен в съветското военно разузнаване и носи псевдоним Азорски. Вие ще поддържате връзките си с него като негов пряк ръководител, а за дейността му ще се докладва от мене направо в центъра.

За да не будим подозрение в полицията и агентурите на абвера и гестапо, установихме между нас за връзка Димитър Павлов - Агата, непознат човек за софийската полиция и пипалата на врага. Той не се срещаше с генерал Заимов, а само отиваше на улица "Връбница" и в пощенската кутия на името на вдовицата на професор Асен Златаров пускаше шифровани писма. На един от етажите на тоя дом живееше сестриният син на генерал Заимов и негов доверен човек - Евгени Чемширов, който прибираше писмата и му ги предаваше...

На 23 март 1942 г. научих за арестуването на генерал Владимир Заимов. За събитието, пазено в тайна, вече знаеха мнозина. Имахме поредна среща с полковник Дергачов и той сам ми разказа с подробности как са станали провалът и арестуването на нашия приятел...

Минал през "стъргата" на Дирекцията на полицията неведнъж, можех да си представя положението на генерал Владимир Заимов, моралния и физическия тормоз, на който той е бил подложен... Неведнъж изтръпвах през мисълта: ами ако генералът, който се смяташе за мой "войник", ме издаде? Не! Уверен бях, че ще издържи чудовищните изтезания... В твърдостта на такива мъже като Владимир Заимов и Антон Прудкин (и той не ме издаде за провала на нелегалния канал Севастопол - Варна с моторницата "Единство"), аз дълбоко вярвах...

Когато два месеца след арестуването му военнополевият съд започна разглеждането на делото срещу него, чрез юристите д-р Любен Дюкмеджиев, д-р Никола Сакаров и Тодор Поляков аз следях съдебния процес... Аз от своя страна държах напълно осведомена съветската легация, а чрез нелегалната радиостанция, на която работеха д-р Александър Пеев и радистът Емил Попов, поддържах връзка с центъра и Москва...

Проф. Недю Недев, "Секретни операции", книгоиздателство "Георги Бакалов", 1988 г.

Из "Август е неговият псевдоним"

...Енергичен, инициативен, Кр. Белев представя миролюбива България с достойнство на Амстердамския конгрес. Завърнал се полунелегално в родината си, е избран за секретар на Централното бюро на антивоенното движение... Тази му дейност и писателската известност, при това емигрант-антифашист, му дава възможност да се срещне със забележителни хора... На 26 години да постигнеш такова нещо е много. Привлечен е в дейността на ВМРО (обединена).

По това време става важно събитие в живота на младия писател. През 1933 г. във Виена Никола Разлогов го привлича в разузнаването. "Запознаването ми с генерал Заимов стана три месеца след 19-майския преврат през 1934 г., когато се завърнах от Париж" - пише той в спомените си...

В този период се състои трета среща с генерал Заимов, вече изгонен от армията, преследван и съден за антимонархическа дейност... Генералът е съзрял в борбата, еволюирал е наляво, станал е по-мъдър, по-твърд. "Не, ние не трябва да позволим да се повтори трагичният пример от миналото" - без колебание заявява Заимов. Приятелството и разбирателството между двамата укрепва.

От Испания Кр. Белев заминава за Москва, престоява в СССР осем месеца. Там му е оказано голямо внимание. Среща се с Г. Димитров - нали се познават от Амстердам... Г. Димитров го представя на Й. Сталин, висока чест, разговарят свободно. Й. Сталин дава възможност на писателя да пътува където пожелае. Кр. Белев вижда Кавказ, натрупва впечатления, пише книгата "Изток".

Завърнал се в България, той е вече популярен писател, през 1939 г. издава романа "Мирът", второто си по значение произведение, и едновременно с това работи на фронта на тайната война. Близки са връзките му с полк. Василий Сухоруков - първия съветски военен аташе, след него с полк. Александър Иванов Бенедиктов. Набелязват хора, създава нелегални звена, защото "войната тропаше вече на вратите на Европа"...

В спомените си за дейността на невидимия фронт писателят отбелязва: "Вл. Заимов бе спечелен пръв." По-късно при една от срещите полк. Ал. Ив. Бенедиктов казал: "Съгласието на ген. Заимов да работи с нас е голям успех за съветското разузнаване и лично за нас двамата." Според мен процесите са по-сложни. Вл. Заимов сам определя своята позиция...

Натъкваме се на още един знаменателен факт. В полицейските си показания д-р Ал. Пеев признава, че е спечелен за разузнаването от писателя комунист. Това звучи невероятно... През лятото на 1939 г. Кр. Белев му доверява, че "е в услуга" и "че има пряка връзка" със съветския разузнавателен център. "Той ми съобщи псевдонима ми Боевой"... Изправени сме пред невероятен факт - Кр. Белев е човекът, който непосредствено привлича не само ген. Вл. Заимов, но и спечелва Ал. Пеев - Боевой, станал по-късно разузнавач от световна класа. Тук не става дума, че точно той ги е открил, други са го направлявали и са преценили качествата на ген. Вл. Заимов и на д-р Пеев, но първият организационен контакт с тях е осъществен от Кр. Белев.

"Понеже - продължава обвинителният акт - Кр. Белев нямал необходимите военни познания, както и познати измежду по-висшите военни, необходима предпоставка за научаване на ценни сведения от военно естество и за по-правилната им преценка,  Кр. Белев със знанието на агента на СССР предложил на Александър Константинов Пеев и последния приел да му съобщава всички ония данни от най-разнообразно естество, отнасящи се за състоянието, действията и намеренията на България, които, като отнасящи се до нейните жизнени интереси и цели, са били пазени в тайна и не е трябвало да бъдат узнати от други държави. Така създаденото разузнавателно и предавателно звено започнало своята дейност - събирало и предавало на СССР сведения от въпросното естество от края на 1939 г. до м. февруари 1941 г., когато Кр. Белев бил задържан и интерниран в концентрационен лагер, с което била разстроена и временно прекъсната и дейността на останалите." Видно е и все повече факти го потвърждават, че в началният период на войната (1939-41) писателят свързва своята биография със самоотвержени борци и видни общественици. Кр. Белев привлича и Антон Прудкин в разузнаването...

През 1942 г. е арестуван (Димитър Павлов - Агата - б. Хр. Г.) за втори път във връзка със съдебния процес срещу Кр. Белев, защото само три месеца след излизането си от лагера писателят пак се заема с нелегална борба, но скоро става нов провал. Арестуването идва случайно...

Интересно е да се знае, че при полицейското следствие и в съда Кр. Белев проявява хладнокръвие и устойчивост. Доказателство за това е фактът, че той познава цялата организация на д-р Ал. Пеев и други групи, но не признава за тях нищо... Това е подвиг на Кр. Белев, макар че Н. Гешев и другите тайни полицаи пускат срещу него клеветата, че той е предател, с цел да го дискредитират.

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 303

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 268

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 316

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ