Кой спаси парите за Софийския университет? или Можеш ли с кренвирш да примамиш политик?

"Кучето е вярно животно, но само в читанките и в естествените истории. Дайте възможност и на най-вярното куче да подуши пържен конски кренвирш и то е загубено. То забравя веднага господаря си, който върви редом с него, обръща се и тръгва подире ви, при което от мордата му протичат лиги и в предчувствие за голямото удоволствие от кренвирша, то върти приветливо опашка..."
Тези думи са на Ярослав Хашек и може да им се вярва, защото пан Хашек известно време се е прехранвал от продажба на кучета и добре е познавал тези четириноги твари.
Аз не съм продавал политици, цял живот по друг начин съм изкарвал прехраната си, но смятам, че познавам нрава на тези двуноги твари. И твърдя, че политикът е личност честна, доблестна, благородна и неподкупна само в неговите предизборни изявления и евентуално в мемоарите му. А иначе, дайте на политика да помирише депутатски имунитет, министерско кресло, директорски борд, офшорна банкова сметка или всичко това накуп, и той веднага забравя избирателите си, забравя какво е чест, достойнство и благородство и от мордата му протичат лиги, досущ като при кучето, което е помирисало пържен конски кренвирш.
Твърдейки всичко това обаче, ще направя една малка уговорка. Тук нямам предвид политици от далечното минало като Петко Каравелов, Драган Цанков и Иван Евстатиев Гешов, примерно. Днешните имам предвид, днешните!
Между другото да припомня - Гешов е женен за първа братовчедка на букурещкия чорбаджия Евлоги Георгиев и след неговата смърт се разпорежда с наследството му. И вместо да прибере в джоба си жълтичките на бай Евлогия, той се захваща да изпълни волята на покойния и построява сградата на Софийското висше училище (сегашния Софийски университет), а на всичкото отгоре, успоредно с това прави и лично дарение на Българското книжовно дружество (сегашната Българска академия на науките).
Представям си как днешните политици се чудят на акъла на господина Гешова. Сигурно по същия начин уличен помияр се чуди на акъла на аристократичен ирландски сетер, който отказва да вкуси пържен конски кренвирш.