Кой ще смени Киев като антируско торпeдо

Игор Перминов,
специално за "ДУМА"

Много неща от случващото се в политическия живот на България отчетливо напомнят Украйна отпреди Майдана. Ако съдбата на бившата съветска република вече е предопределена и очевидна, то развитието на събитията на Балканите е многовекторно и спорно. Но наблюдаваните тенденции не може да не държат нащрек.

Провалът на "украинската" авантюра 

В основана на държавния преврат в Украйна и на въоръжения метеж, наречен впоследствие "революция на достойнството", лежаха изключително икономическите интереси на едрия капитал. Често посочваните причини бяха необходимостта от сдържане на икономическата (а значи и на военната) мощ на Руската федерация, на сближаването на Русия с другия световен гигант Китай, повтарящите се заплахи за отказ от долара като главна международна валута. Да, всичките тези моменти не можеха да не безпокоят собствениците на най-големите западни транснационални корпорации и в някаква степен те заплашваха глобалното им господство. 

Но главният проблем бе друг - стабилността, която Русия носеше в света. Тази стабилност означаваше затруднения при получаването на свръхпечалби, обреченост на авантюрните глобални проекти, невъзможност за пълен контрол на всички процеси в международната политика. Световните кукловоди не можеха да допуснат това. 

Подготовката на Украйна като антируско "торпедо" бе започнало отдавна. Десетки различни недържавни фондове подготвяха почвата, влагайки огромни финансови средства. Стотици агенти на тази матрица се промъкнаха във водещите украински медии, във Върховната Рада, в другите държавни структури. 

Старателно планираната акция за  дестабилизация на региона се развиваше успешно в продължение на 5 години, но завърши с пълен крах. Всички опити, дори най-отчаяните, да бъде въвлечена Русия в пряк военен сблъсък не дадоха резултат. Грубите провокации в Керченския залив бяха вече жест на отчаяние. 

Освен това започна да се разтуря самото украинско "торпедо" - сработи "човешкият фактор". Безкрайните корупционни скандали в страната напълно сринаха авторитета на Петро Порошенко и цялата сегашна власт.  Казано просто, патологичната алчност и скудоумие на тарикатите от трета ръка, които бяха поставени на държавното кормило, не позволиха осъществяването на мащабния замисъл. 

Зеленски - клоун или жокер

Днес, осъзнавайки абсолютната безпомощност на украинските "аборигени", авторите на проекта решиха да вземат страната по пряко управление. Появата в украинската политика на "зеленото момче", кандидат-президента Владимир Зеленски е пряко потвърждение на това. Естрадният комик Вова Зеленски изобщо не е клоун. Той е жокер, злият шут, който може да се въплъти в кого ли не. Като политик той е абсолютна нула, 100-процентова. 

В медиите се мяркаха смехотворни сравнения на Зеленски с Роналд Рейгън, който също е бил актьор. Но сякаш случайно се забравяше уточнението, че Рейгън, преди да заеме президентското кресло, цели 50 години (!) е ръководил един от най-големите профсъюзи на САЩ и 5 години е бил губернатор на Калифорния.

Зеленски само изпълнява поредната роля, понякога много неумело (все пак той не е професионален актьор), както всъщност се полага на момче самодейче от телевизионно хумористично предаване. 

Но за сметка на това Зеленски е напълно управляем - гарантирано управляем. И е управляем не от някакъв си олигарх изгнаник като Игор Коломойски. Тази версия усилено се разпространява в медиите, за нея говорят и известни политически персонажи като Михаил Саакашвили. На самия Коломойски също се приписват изказвания за въвлечеността му в избирателната кампания на Зеленски. Но някогашният бизнесмен просто вече няма такава възможност. Игор Коломойски просто няма необходимите финансови средства, той бе лишен от голяма част от своите активи благодарение на действащия президент на страната Порошенко. Да не говорим, че Игор Валериевич не е свикнал да влага свои средства в политиката, той е свикнал да печели от политиката. 

Фигурата на Коломойски е банална маска в случай, че редовият украинец попита "кой плаща за банкета"? С чии пари е организирана предизборната кампания на Зеленски?

В тази игра залогът с белязаните карти няма да сработи. Макар и шут, Зеленски не е лишен от здрав разум. Той схваща, че световните лидери (освен отчаяният французин  Макрон) няма да седнат с него на масата за преговори. Бягството на Зеленски от задаващата се отговорност за съдбата на милиони украинци (или физическото му унищожение, което не може да се изключи) ще стане сигнал за окончателното рухване на страната. Къщичката от карти ще рухне. 

Балканите като резервен антируски вариант

Разбира се, отпадането на Украйна като водещо камикадзе на антируския заговор няма да промени плановете на западните кукловоди. Ако на единия камикадзе не са му издържали нервите, вторият вече е готов. Изглежда, че за пореден път жертва може да стане многострадалният Балкански полуостров. Разклащането на положението в Сърбия, демонстрациите с исканията за оставка на президента Александър Вучич са по-скоро отвличаща маневра. Сърбите да станат врагове на Русия е напълно неразрешима задача. 

Докато България е друга работа. Бият на очи редица паралели от сегашното положение в България и в Украйна от 2014 година. Ще изброя някои от тях, те са осолено видими. Безкрайните корупционни скандали по горните етажи на властта в двете държави и откритото недоволство на населението. Твърде слабата и зависима икономика на тези страни. Накрая видимото преминаване към рационални икономически и политически позиции на българския премиер Бойко Борисов.

Не, България е верен член на ЕС и НАТО. Но съображения на елементарна икономическа целесъобразност все по-често  подтикват българското ръководство да върви на контакт с Русия. Продължаването на "Турски поток" през територията на България, възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене" са наистина изгодни промишлени проекти, които ще позволят на тази балканска страна до извоюва реална енергийна независимост.

Избягалият украински президент Виктор Янукович, който доста време бе залитнал по идеята за влизането на Украйна в ЕС (и агресивно натрапваше тази идея на собствения си народ), също внезапно осъзна погрешността на този стремеж и бе завладян от идеята за сътрудничество с "Митническия съюз" и Русия. Реакцията на кукловодите бе  бърза. Янукович по чудо се спаси от физическа разправа. И днес руският град Ростов на Дон е единственото място в света, където той може да се чувства в безопасност.

Българският политически аналитик Енчо Енев сподели в разговор с мен спорната, но и нелишена от смисъл логика, че днес Бойко Борисов е най-проруският политик в България. Понякога здравият разум може да се окаже много опасна работа.

И накрая е опитът да се разиграе за пореден път нацистката карта в световната история. Акциите на вандализъм с използването на символиката на хитлеристка Германия в различни градове на страната е много тревожен сигнал. А и случаят наскоро с оскверняване на братската могила в Стара Загора е трудно да се сложи в графата на "досадните случайности". За България идеологията на фашизма или нацизма е дълбоко неприемлива. Друг е манталитетът на този народ. Но когато са заложени трилиони долари, такива дребнавости като мнението на народа никого няма да вълнуват. Нацизмът е много удобен инструмент за дестабилизация и той едва ли ще бъде зарязан. 

Доскоро в Украйна национализмът, както и крайната му форма нацизмът, също бе участ на десетки маргинали. А днес хиляди надъхани лица от "националните дружини" маршируват по улиците. След изчезването от световната карта на Украйна като независима държава следващото огнище на напрежение има всички шансове да стане Балканският полуостров.