Кой ще ги чуе?

Вместо с празнично настроение и положителни емоции, десетки родители и деца в Кърджалийско посрещнаха първия учебен ден на пътя. Вместо училищен звънец, те чуха бръмчене на коли и камиони на селски разклон в Родопите. Не успяха да се зарадват с чиста душа на един от най-хубавите празници за учениците.
На протест не ги изкара някаква вродена жажда за опозиционност или прищявка да забегнат от работа, а простата пречка, че децата им вече почти не могат да стигнат до училище заради лоши пътища. Третокласните шосета обаче не са приоритет на управниците. Друго си е да ремонтираш магистрала, всички ще разберат за нея. 17 километра разбита настилка от Чорбаджийско и Токачка някъде в покрайнините на държавата са твърде несъществен проблем за по-високите държавни нива.
Точно в този край обаче, където учениците и училищата са на изчезване, е престъпна небрежност да оставиш без път десетки деца. Какъв е смисълът да се финансират маломерни паралелки и средищни школа, да се осигуряват автобуси, шофьори и гориво, да се заплаща пътуването на учителите, да се води борба за всеки първокласник, ако той няма как да стигне до класната стая.
Много е лесно в столицата да се открива учебната година в препълнено и елитно училище, да се говори за милиони, които държавата отпуска за ученически шкафчета, докато реалността в далечните от жълтите павета общини е различна. Там хората не чакат гардеробчета, не мислят за тежките раници, нито на колко извънкласни дейности да запишат децата си. Искат прости неща - здрав покрив, топли класни стаи и удобен начин да се стигне до тях. И за тях вече им се налага да се борят не с петиции и писма, а с блокади и стачки. За да ги чуят. И ако не днес, на първия учебен ден, кога?
Не само в осемте планински села вчера се  намери повод да се излезе на протест. Дори в столицата родители се опитаха да привлекат вниманието с акция на недоволството си заради лошо работещ светофар, който създава риск за здравето и живота на децата им. Близо месец хората са чакали реакция на общината на воплите им за безопасен път до близкото училище. Е, за първия учебен ден от кметството все пак са насмогнали да се справят с объркания светофар. Но все протести и блокади ли трябва да се правят, за да стигнат децата живи и здрави до училището си?
Дали пътят до знанието ще бъде 17 километра от Токачка до Чорбаджийско в Родопите или пет метра през булевард "Никола Мушанов" в столицата няма никакво значение. Независимо от дължината му, той трябва да е безопасен - широк и гладък. За да не пречат ръбове и остриета на учениците в постигането на познанието.