Кой не плаща за здраве? Поименно!

През последните два дни, по повод на проекта за здравна стратегия, бяха изписани доста коментари. В центъра на всички е   тревожният факт, че вече близо 2 милиона лица са здравно неосигурени.
Българският език е прекрасен език. Казваме: "Иван се бие." Истината обаче е, че Иван бие някого. Симпатично звучат в публичното пространство: "не се плащат осигуровки", "краде се ДДС" и прочие възвратни конструкции. Сякаш във фундамента на нашия език е заложена липса на интерес кой какво всъщност прави.
Кой не плаща здравни осигуровки? Аз разбирам за здравните си осигуровки от фиша, който ми дава работодателят. И никой не ме пита дали искам да плащам.
Нека извадим от тези два милиона самоосигуряващите се. Самонаети и  дълготрайно безработни - от порядъка на 500 хиляди. Остават милион и половина, за които здравните осигуровки се плащат от работодателя. Държавата също е работодател. Освен това тя е длъжна да плаща и за безработните, регистрирани в бюрата по труда.
Имат ли си име тези, които не плащат здравни осигуровки? Обществото знае ли кои са? Има ли например работодатели, които обявяват печалба, но не са се издължили към Здравната каса? Държавата плаща ли за всички, които е наела? И какво се прави, когато длъжникът е ясен? Аз, ако не си платя например имуществените данъци, ще ме оставят ли на спокойствие? Ами, не искам, не плащам!
Най-трудното за последните две десетилетия се оказа поставянето на верните въпроси. Верен въпрос е този, от чийто отговор получаваш информация за това как да променяш нещата. Другото е карнавал и глупост.