Кой, кой, кой уби Стамболийски?

Тъкмо когато си мислехме, че СДС е напълно замряло в блатото на десницата и вече имаме основания да обявим летален изход, тази партия даде чудовищен пример за живот. Лидерът на СДС Божидар Лукарски обяви, че Александър Стамболийски е "зверски убит от комунистите" и това хвърли цялото общество в историческо озадачение. Защото в учебниците по история е записано нещо съвсем друго. Там ясно е казано, че убийството на Стамболийски след преврата на 9 юни става с мълчаливото одобрение на Александър Цанков, наричан Кръволока, и е извършен от ВМРО, които садистично му режат главата.
В интернет отдавна се разпространява едно реално клипче, в което млада девойка обвинява за всички нещастия по света комунистите. Времето е лошо, защото комунистите са виновни. На Бойко Борисов му се е развалило храносмилането, защото комунистите са виновни. Молюските в Северния ледовит океан са намалели, защото комунистите са виновни. Така че Лукарски е просто като кучето на Павлов - дай му трибуна и той почва да говори как комунистите са извършили всяко безобразие по тази земя.
Тази историческа неграмотност обаче не е случайна. Тя показва в каква подмяна не само на мозъчни клетки, но и на исторически стойности живеем. Винаги съм бил наясно, че десният ум не е наясно с исторически факти, защото иначе нямаше да бъде десен, но такова мащабно прекрояване на историята рядко някой се е осмелявал да прави. Пълен култ. Щом комунистите са затрили Стамболийски, това сигурно значи, че на Александър Цанков са му викали Кръволока, защото просто много си е падал по филми с вампири, така ли?
Не забравяйте, когато преходът ни връхлетя като непозната болест, първата работа на новопоявилите се демократи беше да почнат да пренаписват учебниците по история. Те не написаха историята обективно, а направиха мащабен опит да я идеологизират според собствените си комплекси и интелектуални недостатъци. В този смисъл Лукарски е типичният продукт на своята собствена политическа среда - един човек, за който не е проблем да демонстрира на света крещящото непознаване на историята. Нещо повече. След като от Реформаторския блок се усетиха, че са допуснали абсолютен гаф, те дори не си направиха труда да се извинят. Просто изтриха следите от позора, въпреки че в електронната епоха повече от всякога отпечатъците на неграмотност остават.
Представете си това отношение, но пренесено в партия, която е на власт. И която с такова ниво на познания може да смята, че Министерският съвет е просто наименование на нощен клуб. Истеричният антикомунизъм вече е родил своите смешни последици върху съзнанията на хората. Заради това вероятно самотни блогъри родиха лафа: "Кой, кой, кой уби Стамболийски?" С кротката надежда, че иронията е последната противоотрова срещу диктатурата на тези, които нямат памет, нямат знания и не само не се срамуват, но парадират с това. Подобно бездарие е като диагноза.
Прав беше Левчев. Бездарието е фашизъм. Истински фашизъм. Вероятно заради това наследниците на фашистите се опитват да прикрият следите на своите политически предци.