Кой как разбира ръководенето на ЕС

Ален Жан Робер

Година след влизането си в сила Лисабонският договор, който трябваше да направи по-ефикасна работата на Европейския съюз, устоя на сериозната финансова криза, поразила Гърция, а сега и Ирландия, но показа, че в него има сериозни пропуски, свързани с икономическото управление. Едва изсъхна мастилото, с което беше написан договорът, и се заговори за промяната му с цел създаване на постоянен механизъм за управление на кризите.
"На въпроса дали ЕС функционира общо взето по-добре с този договор, може да се даде положителен отговор", казва Хюго Брейди от Центъра за европейски реформи в Лондон. Правилата на вътрешния пазар и общностното право, но също и възможността за по-бързото взимане на решения, която дава договорът, разубедиха онези, които се изкушаваха да се завърнат към протекционизма, като през 30-те години на миналия век.
Европейският парламент, на който договорът даде значително по-големи правомощия, успя да се възползва от тях. Настоящата битка, която го противопоставя на правителствата на 27-те страни от ЕС по въпроса за европейския бюджет за 2011 г., показва нарасналото влияние и сила на тази институция. За сметка на това двете емблематични фигури, създадени от Лисабонския договор - постоянният председател на ЕС и дипломат номер едно на съюза - или казано с други думи лицето и гласът на ЕС, трудно успяват да се наложат.
В разгара на финансовата криза Херман ван Ромпой вложи целия си прагматизъм, за да изглади противоречията между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози, пише белгийският в. "Соар". Ван Ромпой изненада мнозина с решимостта и храбрите си инициативи, смята бившият френски президент Валери Жискар д'Естен. Предпазливият Ван Ромпой предизвика обаче недоумение, като заяви неотдавна, че ЕС е в криза на оцеляване. После се опита да успокои страстите, като обясни, че не бил разбран правилно. Този епизод обаче накърни имиджа му.
Съпредседателят на Групата на Зелените в ЕП Даниел Кон-Бендит е по-строг в преценката си. "Ван Ромпой се смята за генерален секретар на Европейския съвет, а не за негов председател. Той е напълно подчинен на неговите акционери. А акционерите на ЕС са 27-те правителства на съюза", заяви Кон-Бендит. Към това трябва да се прибави и понякога хаотичното съжителство на Ван Ромпой с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, който би трябвало да въплъщава общия интерес на ЕС, надделяващ над този на отделните страни-членки. Но сега сътрудничеството между Ван Ромпой и Барозу се подобрява, твърди техният антураж.
Що се касае до Катрин Аштън, върховният представител на ЕС за външната политика, нейната длъжност е много по-трудна от тази на Ван Ромпой. "Аштън може би има проблеми с общуването, но зад кулисите тя води добре дебата между министрите на 27-те", твърди пожелал да запази анонимност европейски външен министър. Факт е обаче, че равносметката от свършената досега работа от Аштън е скромна. "Досега единствените й успехи са установяването на диалог между Прищина и Белград и тласъкът, даден на износа на пакистански стоки за ЕС", казва германската евродепутатка Франциска Братнер. "Това са два въпроса, които интересуват много Форин офис", допълва тя. Аштън се постара да върне иранците на масата за преговори, но по големите теми, като например Близкия изток, американците са поели изцяло командването, смята европейски дипломат.
Колкото до съставянето на новата европейска дипломатическа служба, която Аштън ще ръководи, първите назначения на европейски посланици предизвикаха повече недоволство, отколкото задоволство сред 27-те.