30 Юни 2022четвъртък22:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще е предимно слънчево. Ще е топло, на места горещо. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Температурите още ще се повишат и максималните ще са между 31° и 36°, в София - около 31°. Днес ще е предимно слънчево. Ще е топло, на места горещо. Ще духа слаб вятър от изток-североизток. Температурите още ще се повишат и максималните ще са между 31° и 36°, в София - около 31°.

Въпреки вътрешните проблеми и сложните отношения с НАТО и Запада, Ердоган се опитва да е фактор и в украинската криза, Снимка БГНЕС

Кой как оценява НАТО?

Турция не е във възторг от алианса, но не смята да го напуска

/ брой: 36

автор:Зорница Илиева

visibility 21

Зорница ИЛИЕВА


Преди дни Лавров, външен министър на Русия, заяви: "Не се интересуваме от становището на НАТО". Отговор на изказване на Блинкен, държавен секретар на САЩ. За първи път толкова категорично и открито. Допълнението е "не се интересувам от становището на Столтенберг и няма да се разговаря с него". Пояснението е, че разговори, ако има, ще са със САЩ, които са "собственикът на НАТО". Ден по-късно Земан, президент на Чехия и определян на Запад за "приятел" на Москва и Пекин, не се поколеба да поиска оставката на Столтенберг, генерален секретар на НАТО. Въпреки че той вече е в края на своя мандат и му предстои да стане шеф на Централната банка на Норвегия. В наше време какво друго, освен банкер, след толкова висока позиция в организация като алианса. 

В същото време суматохата около и в Украйна се превръща от хибридни войни в опасения от превръщане от нежелано от никого военно стълкновение в реални действия. Докато са само опасения, дипломатическите совалки ще продължат. Путин и Лавров не могат да се оплачат от желаещи да разговарят с тях. Блинкен, както изглежда, ще има предимство. Очаква се нова среща с Лавров. Условието на Държавния департамент е "да няма руска инвазия в Украйна". Но Джо Байдън я предполага. Отново "тези дни".

Известни са разминаванията не само между републиканци и демократи в САЩ, но и между Белия дом и Държавния департамент. Не само в Москва има ястреби и склонни към допустими компромиси политически дейци. Москва отказа участие в Мюнхенската конференция и предпочете отново да напомни за речта на Путин през 2007 г. в Мюнхен, когато за първи път заговори за нов световен ред и даде гласност на интересите на Русия в геополитиката. Но и досега на Запад не могат да приемат, че Русия е нещо повече от "мърмореща държава", която е "бензиностанция с претенции на държава" (думи на Джон Маккейн отпреди години). 

Всъщност, защо й е на Москва да слуша за пореден път в Мюнхен закани и поставяне в ъгъла за наказание на непослушни ученици? Тя отдавна е навлязла в зряла възраст, което все някога ще се разбере от целокупния Запад. И без това там някои по-прозорливи вече пишат, че Путин е постигнал 1:0, и то без нито един изстрелян куршум. Сигурно и затова Дендиас, външен министър на Гърция, член на НАТО, при третата за две години среща с Лавров, казва: "Гърция чува внимателно Вашите притеснения". Атина е категорична, че "всички ще загубим". Никак не е случайно, че днешните гърци помнят опита на Византия и знаят как да отстояват национални интереси. Друг въпрос е на кого и дали му харесва.

А как е при комшиите?

У нас, например, някои побързаха да заявят, че "в България има сили, които де факто ни вадят от НАТО" и това не е нищо друго, освен страх да не се появи пукнатина в "единната позиция на алианса" по отношение на изразените становища за събитията в Украйна и дислоцирането на военни сили на САЩ в България. Без да се има предвид, че за Русия Украйна е въпрос на живот и смърт, както се казва. 

На този фон е любопитно как някои в Анкара разсъждават по отношение на НАТО. Все пак Турция е с втората по големина армия в алианса. А и Ердоган не пропуска да повтаря, че "няма да напуснем НАТО". Въпреки "приятелските отношения" с Москва и надеждата, че Путин ще склони да се срещне със Зеленски на турска територия при посредничеството на Ердоган. Това е амбицията на турския президент. Причините са понятни и не са само вътрешнополитически. Положението с икономико-финансовата ситуация в страната не е розово. А покупателната способност на населението, а оттам и доверието в Ердоган, спада. 

Но не може Анкара да остане извън активните международни совалки между Москва и Запада. Има интригуващи заглавия в турски медии, които варират от "История на враждебността на НАТО към Турция" и минават през "Щетите, които НАТО е причинило на Турция". Отделно са публикувани списъци на извършени от НАТО през годините военни преврати по цял свят и дори за броя преврати и провокации в Турция.

Все пак тези дни Турция отбеляза 70 години членство в алианса. Нормално е да се правят равносметки. Мненията са разнопосочни. Политическите оценки са от "Осанна!" до "Разни го!". Но е факт, че се дава гласност на различни становища и се води диалог.

Разбира се, че официално водещи са слова с приветствия в чест на 70-годишнината. Но припомнянето по години какви събития са се случили при активното участие на НАТО на територията на Турция заслужава повече от внимание. Защото кой, освен експертите, помни, че през 1952 г. Турция изоставя принципа "да не се занимава с военно сътрудничество с империалистическите страни", което е от епохата на Ататюрк. Започната е интензивна враждебност към СССР, който е "основател на тежката  индустрия на страната" и е с "принос във войната за независимост на Анкара". През 1990 г. започва авантюрата в Ирак и онази Коалиция на желаещите, която през 1993 г. разделя Ирак на три части, а държавата е срината. Според турски публикации такива цели е имало и за Сирия, но "Турция с трите си военни операции предотврати този сценарий".

Няма как да не се подчертае водещата роля на Анкара в сирийските събития. А те винаги са свързани с нестихващата подкрепа на САЩ за сирийските кюрди и ПКК, които и днес Анкара смята за особено опасни за териториалната цялост на страната и единството на турското население. Според турските наблюдатели до 1999 г. в битките с ПКК в Югоизточна Турция са били убити над 33 хиляди души, а ПКК е била подкрепяна финансово (и не само) от САЩ и ЕС. 

Странно е, но днес някои твърдят, че операциите "Ергенекон" и арестите на стотици висши офицери от турската армия през 2008 г. са били организирани от САЩ, и то чрез организации като ФЕТО. Именно ФЕТО под лидерството на Фетуллах Гюлен се обвинява и като организатор на т.нар. опит за преврат през 2016 г. САЩ и до момента нямат желание да върнат Гюлен, каквото е искането на Анкара. Свалянето на руския самолет Су-24 през 2015 г. по границата на Турция със Сирия също се приписва на САЩ, както и организацията на убийството на руския посланик Андрей Карлов през 2016 г. в Анкара. Целта била замразяване на отношенията между Турция и Русия.

Прагматизъм преди всичко

Така разказано, членството на Турция в НАТО създава наистина усещане, че "сметката за приключението в НАТО беше тежка". Но това не е официално становище на управляващите в Анкара. Независимо, че и при т.нар. Източно-Средиземноморска криза де факто САЩ и Франция най-вече заеха страната на Гърция и това бе посочено като поредния конфликт в рамките на алианса. А закупуването от Турция на руските ракетни системи С-400 пък породи съмнения, че "Анкара не е благонадежден член на НАТО".

Търканията са налице. Като във всяко семейство. Но до напускане на организацията няма как да се стигне. Ще се наруши онзи баланс, който Ердоган следва в цялата си външна политика. Баланс, който според него му осигурява "независима и суверенна турска външна политика". Без да се изпуска фактът, че "в централата на НАТО по стените е имало окачени карти на разделена Турция". Фейк новина или истина? В днешно време трудно се отсяват внушения и манипулации. Важното е да не се загърбват национални интереси. А в Турция това стои по-високо дори от незавидното положение с цени, безработица, фалити и масово недоволство от икономическата ситуация.

Дали на Ердоган ще му помогне предлаганото понижаване на избирателния праг от 10 на 7% за влизане в Меджлиса? Това ще е от полза най-вече на коалиционния му партньор от крайно дясната националистическа Партия на националистическото действие (ПНД) с лидер Бахчели. Редовните избори са през 2023 г. А в момента ПНД е с 11,1% подкрепа. Поне това пишат в "Блумбърг". Пишат го във време, когато Ердоган пътува до ОАЕ, после ще посети Саудитска Арабия и междувременно прави опит да подобри отношенията с Египет и Израел.

В Анкара очакват израелският президент Херцог да им гостува скоро. Отбелязват, че Тел Авив е поканил до 200 хиляди украински евреи да се преселят в Израел, ако имат желание или събитията го налагат.

Иначе Израел и страните от Близкия изток са изключително внимателни за случващото се между Русия, Китай и Запада. Прагматична политика, която позволява да изградят отново нормални отношения помежду си и да не се поддават много, много на чужди внушения и вмешателства. В това отношение Турция е красноречив пример. Въпрос на умение и добро стечение на обстоятелства. Опитът учи. Ако има кой да го изучава.

Освен Русия, НАТО насочва усилия и срещу Китай

автор:Дума

visibility 310

Шпиономанията като русофобия

автор:Боян Бойчев

visibility 111

/ брой: 125

Едно голямо нищо

автор:Деси Велева

visibility 78

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ