Кой има полза от протеста?

На 10 януари 1997 г. бях във "врящото гърне", наричано през повечето време парламент. Навярно затова не мога да се отърва от предложения да сравнявам тогавашния погром върху Народното събрание с показалия агресивните си зъби сегашен протест. Въпросите на журналистите обаче ме тикат все към търсене на външните прилики и отлики. Да, и тогава на излизане от сградата микробус заседна сред множеството и заедно с депутатите в него бе държан в плен дълги часове. Сега се случи същото. Разликата е, че в миналото това бе посред бял ден, а сега - посред нощ. Което показва, че по която и доба да се направи опит за извеждане на народните представители, все ще се възприема като провокация от страна на властта, целяща злепоставянето на протестиращите и дори потапянето в кръв на тяхното недоволство. Нещо повече - специалисти по девиантно поведение като Антоний Гълъбов заявяват на висок глас, че никога досега парламентарните комисии не били заседавали в сградата на пл. "Народно събрание", това ставало все в бившия Партиен дом. Което си е чиста проба девиантно твърдение. Защото комисиите винаги са заседавали и в двете сгради и трябва да си не само субект, но и обект на своите научни изследвания, за да виждаш тук инат на управляващите, и то не какъв да е, а насочен към създаване на предпоставки за омаскаряване на протеста.
По външните прилики и разлики може да се говори дълго и напоително, вероятно защото е и по-лесно, и по-безопасно. Пък и подобна словесна вакханалия успешно и удобно измества основния за подобни събития въпрос. Въпрос, поставян кажи-речи само от Едвин Сугарев в началото на поредната му гладна стачка, и то в болшевишкия оригинал: "Кому выгодно!" ("Кой има полза?"). "Когато не става ясно веднага какви политически или социални групи отстояват някои предложения, винаги трябва да се поставя въпросът: "Кой има полза?" - отбелязва Ленин. - В политиката не е толкова важно кой непосредствено защитава определени възгледи, важно е кой има полза от тях?"
Този въпрос над въпросите не се задава. Акцентира се върху морални принципи, за които би се подписал всеки разумен човек. Особено ако е бил последователен в тяхното отстояване, а не да се прави, че едва сега е забелязал нарушаването им. В противен случай се проявява избирателен морал, а той е елемент не на морала въобще, а на неговото отсъствие. На този хлъзгав терен няма как да се погледне кой знае колко в бъдещето. Оставка и толкова! Бързи избори, пък да става каквото ще! Дори президента Плевнелиев "никой не може да го убеди, че изборите са нещо лошо". Но ако е така, защо не намира за добро гласуването на 12 май, а настоява за ново? Може би защото назначеното от него служебно правителство допусна да бъдат заловени стотиците хиляди бюлетини, които щяха да осигурят нереално висок процент за ГЕРБ? Каква е гаранцията, че резултатът отново няма да е лош? Навярно това, че новият служебен кабинет, назначен пак от него, ще бъде с обеца на ухото и ще намери как да отпечата тайно нужните за деформиране на вота бюлетини?
Може само да се гадае, най-вече по изпуснати фрази, какви са истинските намерения на онези, които се готвят да изкористят протеста в своя полза. Ключът към отговора е в откровението на предприемача Кирил Петков, един от двамата съоснователи на предстоящия да се прероди в партия граждански проект "България може". "Как да оставим това нелегитимно правителство - попита риторично той - да запредели 7 милиарда лева за следващия програмен период?" Ето я мощната препратка към заканата на Евгений Бакърджиев от края на 1996 г., че СДС няма да позволи на БСП да направи приватизацията. Така и стана. Докато протестът беше надъхван с лозунги срещу обедняването и поскъпването, срещу зърнената криза и обезценяването на националната валута, в главите на сините лидери вече са се въртели пачките с пари. Десети януари осъществи мечтите им. Докато при Виденов бяха приватизирани едва 7 на сто от дълготрайните материални активи, при Костов бяха раздържавени 75 процента. И то за жълти стотинки. Вместо да развиват икономиката, приватизаторите нарязаха машините и ги продадоха за скрап. С част от награбеното бетонираха Черноморието и някои от планинските курорти, създадоха комплексите от затворен тип, над които хеликоптерите на НАП безполезно прелитаха, а излишъка изнесоха в офшорните зони. Така бяха положени материалните и финансовите основи на българската олигархия. В нейното укрепване участваха и среди отляво, но голямото нагушване бе възможно тъкмо като резултат от погрома върху парламента на 10 януари 1997 г.
Сега отново става дума за пари, колкото и грубият интерес да се прикрива със смокиновия лист на заклинанията от морално естество. Няма съмнение, че чевръсти люде ще изкористят и този протест. Уви, не може да е другояче, след като отчайващо дълго време той не роди своите лидери и не се оформи не само като нравствена, но и като политическа алтернатива на онова, което отрича. И след като никой не си задава класическия въпрос: "Кой има полза?"

Други текстове от автора на ivoatanasov.info