Кой и как да укроти апетита на частните банкери

Георги Неделчев*

Малко известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя БВП е... Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания, Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия. Също така факт, отбелязан в доклада "Поглед върху правителствата" за 2015 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия. В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.
Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае. Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре от тях ли живеем ние оттогава?
Историята с дълга на Гърция започва от 2001 г. с приемането на еврото - политическата валута на обединена Европа, задачата на която е на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС.

Истината обаче се оказва друга

Поради засиления интерес за печалби частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-а с жестоката финансова криза, долетяла през океана, и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч.
Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики, кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно. Когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби, успяват да закрият позициите си, като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които доскоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит

вече няма кой да отпусне

Натрупаните задължения под прикритието на фразата за "стабилност на банките" се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.
Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, като казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, Нобелови лауреати или обикновени финансисти.
Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери.
Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото.
С други думи, печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга.

По въпроса за тази система

вече се събират подписи за референдум в Швейцария - страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на ЕС, в частност ЕК, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души, или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души, заети с лобизъм. Нормално ли е?
Преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно осмисляне.
Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източноевропейци, е зловеща, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо неподозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел

ловко освободиха частните банки

и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общоевропейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес... На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.
"Който контролира обема на парите в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия", твърди Джеймс А. Гарфийлд, 20-и президент на САЩ.
Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-а и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат и днес, като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението "боклук", с което рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010 г. досега южните ни съседи се молят и чукат по вратите на кредиторите. А най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат. Искат европейските партньори да се отнесат с уважение към тях и да приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Всичко това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115 лв., масова пенсия от 158 лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата за онези, които все още имат работа, от 380 лв.
Източноевропейците, в това число и ние, българите, няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното,от които е правото на достоен живот, записано във всички конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес

достоен живот без доходи е невъзможен

а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите - техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива.
Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна, желаната експортна ориентация направи страната ни напълно зависима от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби, предназначени само за малцина.
Гавра бе чужд евродепутат да ни дава за пример, когато се опитваше да уязви гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента - институцията, символ на идеята за демократичния ЕС. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета.
Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?
Факт е, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има ръст в икономиката. Но защо гърците, да не говорим за българите, днес се развяват като плашило пред останалите европейци? Напълно незаслужено, и то с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.

Така кръгът се затваря

Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, а дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите, то тогава що за еврозона е това?
Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от преизподнята, в която отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в нея, за да има с кого да споделим националната си драма?

БГНЕС
със съкращения

*Георги Неделчев е съпредседател на Българското сдружение за директна демокрация (БСДД)