29 Март 2020неделя02:59 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

"Постамериканският свят"

Кой е за, кой - против?

В новия век великите сили ще бъдат не две, а три, а може би и четири

/ брой: 48

автор:Петър Герасимов

visibility 1143

С наближаването на президентските избори в САЩ в гласовете на противниците (и конкурентите) на сегашния президент Обама все по-често се чуват високи, да не кажем истерични нотки. Нападките са не само по адрес на сегашната администрация  в Белия дом, но и срещу ред други личности, държави и държавни глави. Това се забелязва най-отчетливо в предизборните политически арии на Мит Ромни, силният коз в ръката на американските консерватори.
"Това е президент (Обама - бел.авт.) - често повтаря Ромни в предизборната си кампания, - който дълбоко вярва, че новото столетие е Постамериканско столетие". Сиреч - Америка си е изпяла песента и в това е убеден дори сегашният лидер номер 1 на САЩ.
Едва ли в Щатите може да се измисли по-тежко обвинение срещу действащ политик от това, че патриотизмът му куца и не вярва във величието на "тази страна". Но предизборната борба, както казва поетът, е безмилостно жестока.
А всъщност откъде се появи това понятие "Постамериканско столетие" или по-точно "Постамерикански свят"? Тук се налага да се върнем малко назад, когато под същото заглавие (Post-Аmerican World) излезе публицистичната книга на Фарид Закария - един от най-модните американски коментатори, външнополитически наблюдател на телевизия CNN и постоянен автор на авторитетното седмично издание сп. "Нюзуик". Наистина заглавието на книгата звучи като заупокойна молитва над залязващото величие и хегемония на САЩ.
Яростната атака на републиканеца-милиардер, при която той цитира новия политически термин, тиражиран от Закария, очевидно е притеснила коментатора на CNN, защото той побърза да отговори на Мит Ромни с нарочна статия, в която основната теза бе, че всъщност неговата книга "... не е за упадъка на Америка, а по-скоро за възхода на други" (държави - бел. авт.).
"В цялата си книга - пише Закария - аз съм оптимист по отношение на Америка и съм убеден, че тя може да просперира в един нов свят и да остане най-мощната страна на планетата. Но твърдя, че епохата на самостоятелното доминиране на Америка, на еднополюсността, е завършила..."
Пред тези редове човек не може да не изпадне в умиление пред искрения и дълбок патриотизъм на пишещия брат от далечен Ню Йорк.
Обвинен, макар и непряко, в непатриотизъм, авторът бърза да сложи и допълнителни аргументи на масата: Турция, например, пише той, "вече е с икономика, изчислявана в трилиони... и с 6-процентов икономически ръст", а от април 2009 г. до наши дни е създала нови 3 400 000 работни места - повече, отколкото целият Европейски съюз, Русия и Южна Африка.
През 1990-а, продължава Закария, Бразилия изплува от десетилетия на диктаторство, разкъсвана от инфлационни пристъпи, достигащи 3000 процента. Днес Бразилия е стабилна, равномерно развиваща се демокрация с резерви от 350 милиарда долара в чужда валута.
Несъмнено коментаторът на CNN се е постарал да защити тезата си добре. И въпреки това, убеден съм, че още съжалява, че е въвел термина "Постамерикански свят". А терминът си е съвсем на място. Нашият, двадесет и първи век, е очевидно времето за произнасяне на "довиждане" на бившето американско величие. Това няма да е първото слизане от пиедестала на световното първенство. Само преди 20 години - с общите усилия на Михаил Горбачов и "пиещия с неудоволствие" Елцин - се срути друг "първи в света" - Съветският съюз, дълго страдащ от хронически дефицит на здрава икономическа мисъл.
В същото време, както е известно от физиката, природата не търпи празно пространство. Към пиедестал с цифрата 1 на световната сцена устремно се е насочил огромен Китай. Но днес виждаме, че по същата писта "тича" и една друга държава - Русия. Наистина, що се отнася до общото икономическо производство, официална Москва има още много да наваксва; да не забравяме обаче, че това е държавата с най-голяма територия в света и респективно - с най-големи природни ресурси. Освен това в Русия има военно-промишлена сфера, която никак не е за подценяване.
Тези дни Владимир Путин публикува статия с визия за военното бъдеще на Голямата руска мечка: едрите щрихи, които руският премиер нанася, рисуват една коренно преобразена армия и напълно модернизирана военна визия. И то в съвсем кратък период - до края на това десетилетие. Говорейки за ракетно-ядрения потенциал на Русия, Путин употребява симптоматични изрази като "да пазим барута сух" и грижливо съхраняване на военното наследство, "оставено ни от деди и бащи" - тук, единствено и преди всичко, става дума за огромната ядрена мощ, наследена още от съветско време.
Същевременно Владимир Путин говори за създаване на една почти професионална армия, която в края на 20-те години ще се нуждае годишно само от 145 000 наборници - всичко друго, от солдата до генерала, ще бъде наемна военна сила. Освен това става дума за прилагане на най-модерни технологии - създаване на невидими самолети от пето поколение "Стелт" (като американското "летящо крило" Ф-117 и китайския Джей 80, чийто прототип бе произведен миналата година), за нови свръхмощни атомни подводници, за нови типове междуконтинентални балистични ракети и какво ли още не.
Държава с такъв военно-промишлен комплекс и с подобни амбиции за близко бъдеще като Русия, стъпила освен това и на огромна територия, съвсем не е за подценяване. Очевидно Америка е слязла вече с единия крак от пиедестала, белязан с цифрата 1 (макар че не й се вярва още); Китай е повдигнал един крак, но като че ли не е сам - натам се е запътила и Руската федерация, преливаща от петродолари и ръководена от политик, нямащ нищо общо с хилавите си предшественици (Ах, колко хубаво беше на Америка, когато те бяха на власт!).
Двуполюсната система "Изток-Запад", в която светът живя над четири десетилетия, имаше до голяма степен своята предвидимост (както и обратното). Днес Путин отбелязва в речите и статиите си, че един термоядрен конфликт е "малко вероятен, защото това би означавало края на цивилизацията", но същевременно призовава сънародниците си да държат атомния барут сух. Америка има също своя ракетно-ядрен "барут", но интересното тук е, че в новия век великите сили ще бъдат не две, а три (а може би и четири).
Но още като ученици знаехме, че уравнение с две неизвестни - X и Y, се решава по-лесно от това, в което има и трето неизвестно - Z. Малцина учени и политолози  биха се нагърбили да формулират каква ще бъде картината в света, ако внезапно на сцената застанат не една, не две, а три свръхсили. И какво ще ни предложи този "Следамерикански свят"? Въпроси засега без ясен отговор.
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ