26 Март 2019вторник14:12 ч.

Привържениците на Гуайдо често изглеждат така

Кой е Хуан Гуайдо?

"Временният президент" е преди всичко продукт на политическото инженерство на Вашингтон

/ брой: 47

автор:Георги Христов

visibility 487

Макар и потънала в проблеми и без ток, Венецуела и тази година провежда традиционния годишен карнавал. Но и през този уикенд на полето на политиката двамата съперници за властта - президентът Мадуро и претендентът Гуайдо - организираха митинги за поддържане на духа на своите привърженици. Макар опитът за преврат засега да е провал, не можем да кажем, че е приключил. И за Хуан Гуайдо, и за тези, които стоят зад него, залогът е унищожаването на чавизма, а целта се преследва на практика от самото начало на управлението на покойния Чавес. Все още не са избледнели спомените от предишния опит за смяна на властта, провален от масовата подкрепа на венецуелския народ за неговия законно избран президент.

Днес ситуацията е различна. Дори хората са други. Легендарният Уго изгуби битката с рака и трябваше да бъде наследен от вицепрезидента си Николас Мадуро. Последният по-късно спечели и редовен мандат, макар опозицията, САЩ и много от западноевропейските държави да не признават легитимността на тези избори. Голямото количество международни наблюдатели обаче, както и липсата на сериозни доказателства за фалшификации на вота, не придават особена убедителност на тези аргументи. А разединението сред опозицията, както и недоверието на голяма част от венецуелците към нея показват, че тя така или иначе трудно би спечелила, дори ако се елиминират всякакви странични фактори.

Все пак в началото на годината на сцената изгря звездата на младия сенатор Хуан Гуайдо. Сравнително неизвестен дори в родината си, Гуайдо се озова на длъжността председател на Националното събрание поради стечение на обстоятелствата, а не поради заслуги или голямо влияние. Това стана заради договорката на четирите опозиционни партии в събранието за ротационен президент, който да се сменя на всеки 6 месеца. Така се случи, че в момента постът се заема от Гуайдо. Той дори не е председател на партията си, но въпреки това беше избран като неин представител, като бяха пренебрегнати по-висшестоящи в организационната йерархия. Но какво стои зад фигурата на Гуайдо?

До Вашингтон и обратно

Макар да е само на 35 години, Хуан Гуайдо отдавна е активен в политическия живот. Журналистът Дан Коен от телевизия РТ открива интересни сведения за опонента на Мадуро. Дейността му може да бъде проследена до 2005 г., когато е част от група от пет "студентски лидери", пристигнала в Белград. Целта на посещението е да се използва опитът на сръбската организация "Отпор", станала известна покрай протестите срещу Милошевич в тогавашна Югославия. Впоследствие активисти на "Отпор" и лично основателят й Срджан Попович участваха дейно и във вълната цветни революции като съветници. Финансирането е предимно от американската Национална фондация за демокрация. Зад това благовидно име се крият връзки с ЦРУ и доста съмнителни операции. Няма никакво съмнение, че Гуайдо и четиримата му спътници са били в Белград не за академичен обмен, а за обучение по технология на революциите.

Бъдещият претендент за президентския пост завършва университет в Каракас през 2007 г. и веднага заминава за САЩ, където се записва в програмата по управление и политически мениджмънт на университета "Джордж Вашингтон". Там ментор му е Луис Енрике Берисбейтия - венецуелски икономист-неолиберал, бивш изпълнителен директор на Международния валутен фонд. Гуайдо обаче намира време и за активност, като се включва в протестите срещу неподновения лиценз на телевизия РКТВ. Това е частен канал, един от най-активните по време на преврата срещу Чавес от 2002 г. През същата година студентите се хвалят и с успешния провал на референдума на Чавес за "социализъм от 21 в.", който цели да постави началото на реорганизация на страната и въвеждането на нова, социалистическа икономическа система.

Тези две събития обаче сближават някои от протестиращите, сред които и Гуайдо, и те формират неформалната група "Поколение 2007". За да не остане съмнение в чий интерес действа тя, небеизвестната разузнавателна агенция "Стратфор" идентифицира Йон Гойкоечеа, член на "Поколение 2007", като една от ключовите фигури за провала на референдума, а на следващата година той е награден с наградата "Милтън Фридман" (един от бащите на неолиберализма) на американския институт "Кейто". Наградата включва и парична премия от 500 000 долара.

Парите бързо са инвестирани в развиване на политическа мрежа и внедряване на опита от други подобни революции. Моделът е толкова статичен, че едни и същи елементи се забелязват навсякъде и Венецуела не прави изключение. Така самият Гуайдо изглежда повече като продукт на фабрика за политическо инженерство, отколкото като автентичен политик.

Чия воля?

През 2009 г. Гуайдо и компания решават, че е време за по-сериозни действия и се стига до създаването на партия. Нейното име е "Народна воля". Целта е да се канализира анти-Чавес енергията, събрана от "Поколение 2007" в политически субект, които да предизвика властта. Основател на партията иначе е Леополдо Лопес. Завършил в Принстън и бивш районен кмет на някои от най-богатите квартали на Каракас, той е представител на онази класа от венецуелското общество, която сме свикнали да наричаме "елит" и е пълна противоположност на Чавес и чавизма. Може би тук се крие разковничето за стремителния възход на Хуан Гуайдо. Големият проблем на венецуелската опозиция е, че тя представлява твърде малък процент от населението, най-вече интересите на заможните класи. Докато Лопес е директен наследник на първия президент на страната, Гуайдо е с по-скромен произход, а бидейки метис - както голяма част от венецуелското население - той е доста по-близо до фигурата на "човека от народа", която да спечели доверието на избирателите.

Един факт от миналото на Гуайдо обаче виси и ще продължава да виси на врата му като воденичен камък. Днес кандидатът за президент иска добри отношения с полицията и армията (особено с нея, тъй като само с нейна помощ може да свали Мадуро), но през годините е взел участие в немалко прояви от другата страна на барикадата. Особено неприятен за него е фактът, че могат да се намерят снимки и видеоматериали, в които Гуайдо участва в размириците през 2014 г. и 2017 г., когато улични банди (познати като гуаримберос) искаха да предизвикат хаос и гражданска война. Доказателство за това е и че въпреки всички опити армията да бъде спечелена за каузата на опозицията, тя стои твърдо зад Мадуро. 

На всички е ясно, че Хуан Гуайдо е просто изпълнител в плана на САЩ да отстранят и това социалистическо правителство. Държавният секретар на САЩ дори не успя да запомни името му и на няколко пъти публично го наричаше "Гуидо". Но народната воля на венецуелците беше изразена ясно не само с избора на Николас Мадуро, а и с продължаващата вече 20 години подкрепа за реформите и идеологията на Уго Чавес. В този смисъл Гуайдо не е изразител на народната мъка, а на тази на заможните венецуелци (голяма част от които живеят в САЩ) и на самите САЩ. Никак не е случайно, че новоизлюпеният "временен президент" реши да се обяви за такъв след разговор с американския вицепрезидент Майк Пенс. Вашингтон е и основната сила, която стои зад този пореден опит за "смяна на режима" в чужда страна. 

Прилаганата навсякъде рецепта обаче се поизтърка в последните години и вече не работи така безпроблемно. Възвишените мотиви, които обикновено се изтъкват в такива случаи, все по-често бият на кухо. За съжаление в този случай Европа отново показва, че още е далеч от еманципация от задушаващото господство на САЩ и ако реакцията й по иранската сделка беше светлина в тунела, тук имаме дори активно съучастие и директна намеса във вътрешните работи на суверенна държава. И докато всеки ден се говори за "диктатора" Мадуро, той остава единственият, явил се и спечелил избори. 

Следващият брой на "Глобус" очаквайте на 19 март, вторник

Ново мащабно прекъсване на тока във Венецуела

автор:Дума

visibility 291

Искат да направят "Св. София" джамия

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 58

Докато не настъпи вечен мир на Земята

автор:Константин Иванов

visibility 212

/ брой: 58

Организиран хаос в поземлената реформа

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 58

Столица на културата ли? Такъв кич няма и в Африка

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 58