Кой, ако не свой?

Умря надеждата, че ВСС може да кадрува независимо, да подкрепи работеща и (пак тази дума) независима съдебна власт. Особено след проваления избор на председател на Софийския апелативен съд. ВСС е вземал откровено незаконосъобразни решения, рече шефката на правната комисия на съвета Юлиана Колева. И призна, че за поста, за който имаше една кандидатура, която не подкрепиха дори тези, които се изказаха положително за нея, се чака определен човек. Шефът на етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров заяви ден по-рано, че фондация "Америка за България" не само финансира щедро медии и неправителствени организации, но и си позволява да посочва чрез и в тях правилните хора в съдебната система. За кандидатурата на Нели Куцкова за шеф на САС Тодоров сподели, че е "политически обвързана", поради което не я подкрепил. Йезуитщина е член на ВСС да квалифицира политическата обвързаност, като се има предвид ентусиазмът, с който същият този съвет по поръчка назначаваше "политически обвързани".
Кадровиците на съдебната система, както е известно лобито на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев, взеха връх. Кой, ако не свой, трябва да заема постове в съдебната власт? Кой, ако не свой, може да осигурява още безвластие или покорство на втората инстанция над особено важния за властта СГС?
И всичко това маскирано зад "въздържал се" и "таен вот". Как членове на орган, който трябва да вземе решение, нямат позиция? Не знаят кому да угодят? Тайната на вота при съдебните назначения отдавна не осигурява друго, освен чиста съвест. И частично прикрива лицата във ВСС, които определят кадровата политика.
Зависимостите в съдебната система са достатъчно сериозни. Толкова, че се демонстрират без грам неудобство. Възелът на интереси е стегнат. Толкова, че ВСС е склонен да си отиде срамно, но да не изневери на господарите.