КОВИД-революция

Революция, преврат, стихиен бунт - всички тези етикети са валидни за случилото се в Киргизстан в нощта на 6 октомври. Тогава 5000 протестиращи отстраниха от власт не просто партия или личност, а цялата управляваща до момента каста. Те въстанаха срещу парламентарните избори на 4 октомври, които са били нагласени така, че на власт да останат двете водещи партии "Биримдик" и "Мекеним Киргизстан". А опозиционните партии да не преодолеят 7-процентната бариера за влизане в парламента.

Събитията имат своите напълно основателни причини. Една от тях е коронавирусът. Пред агенция РИА-Новости киргизският политолог Алибек Мукамбаев разкри, че покрай карантината хората са останали без работа и заплати, след отпускане на ограниченията през май-юни са умирали средно по 40 души на ден, в аптеките и болниците нямало лекарства, а купуваните от чужбина били три пъти по-скъпи. Властта обаче бездействала. Ръководителката на Аналитичния киргизски център "Полис Азия" Елмира Ногойбаева добавя, че по време на карантината младите създали доброволчески движения, които са помагали на много болни. "Тези активисти започнаха да влияят и върху политиката. Формира се искане за обновяване и подмладяване на елита. И когато за победител бе обявена старата плеяда политици, никой не повярва", обяснява Ногойбаева. Така натрупаното недоволство се изля върху резултатите от изборите. Киргизстан стана първата държава в света, в която КОВИД-19 смени властта и политиката. 

Другата причина е политическа. За да си осигурят изборната победа, властващите прибягваха до административни хватки и разрешиха да се гласува не само по местоживеене. Твърди се, че само това им донесло 500 000 гласа. Но то настърви отпадналата опозиция и улицата, а бързото признаване на вота за недействителен показва, че са имали право.

Сегашният преврат е трети поред в Киргизстан. Той напомня власт на тълпата или охлокрация, изродена форма на демокрацията. Само че израждането не е толкова в последиците, колкото в първопричината: политиката на довчерашната власт.