КОВИД демокрация

При цялата ни симпатия към демократичното право на обществен протест, безредиците в Сърбия от последните дни трудно могат да предизвикат съчувствие и подкрепа. Не за друго, а защото поводът изглежда сбъркан, обществено токсичен -  планираното затягане на ограничителните мерки срещу разпространението на коронавирусната зараза, включително връщането на комендантския час. Излиза, че протестиращите сърби негодуват срещу правото им да останат здрави. Да не би да се гневят, че властта не ги оставя свободно да се разболеят? 

КОВИД-19 се шири по света и поради това в много държави връщат едни или други ограничения, след като преди това ги бяха отменили. Сърбия няма как да е изключение, ако иска да е държава, която държи на националното здраве.

На Александър Вучич може да се намерят много трески за дялане. Опозицията и немалко сърби го обвиняват в диктаторство, в потискане на гражданските права, медиен натиск, стъпкване на свободата на словото, икономически трудности, клиентелизъм, дори национално предателство заради склонността му за диалог по Косово. 

Но да протестираш не срещу това, а срещу спасяването на общественото здраве, срещу минимизирането на пораженията от епидемия, е лекомислие, което издава политическа инфантилност. Това дискредитира демокрацията и самата опозиция. По-честно щеше да бъде, ако тя бе изляза на протест или бе обявила гражданско неподчинение срещу състоялите се наскоро парламентарни избори, които смята за нечестни и недемократични. И в които, впрочем, не участваше. И поради което Сръбската прогресивна партия на Вучич спечели с абсолютно мнозинство. Тъй като опозицията не можа да я победи изборно, сега реши да я атакува с КОВИД-19. Така обаче става уязвима, че използва заразената демокрация за политически цели. Затова не са лишени от основания обвиненията, че се опитва да спретне КОВИД преврат. Това ли е начинът да бъде спряна върлуващата зараза в Сърбия?