Кошаревският свидетел - уж прав, ама крив!

Илия Пехливанов

Знаят го това брезнишко село Кошарево навсякъде из Българско. За море или за бани тръгне ли човек, в казармата ли влезе, на панаир ли отиде - чуят ли другите, че е от този край, бързат да попитат: "Ти да не си от ония - Свидетелите..."
За тях се знае във Франция, че и в Молдовата също!
Откъде всъщност идва тази слава на кошаревци?
Отдавна ме гонеше мерак - да видя Кошарево отблизо. Най-сетне взех един ден автобуса за Перник и оттам за село Секирна. И ето ме след половин час на стръмното площадче пред общината. Тук пристигна с кола човек да раздава пенсиите. Петнадесет години вече бил районен инспектор, познаваше добре тукашните хора. Като поменах за Свидетелите, той прихна да се смее с глас. И предаде накратко началния вариант на легендата.
- Копал някой си кошаревец кладенец, пет-шест метра дълбок, да търси вода. И докато бил на дъното на рова, отгоре станала свада, побой. Сетне този същият човек се явил в съда като свидетел - всичко бил видял с очите си (!) и го предал от игла до конец. Съдът отсъдил според неговото показание, дадено под клетва...
Няма що: очевидец и свидетел от първа ръка!
По стълбището в общината срещнах мъж на средна възраст. Той побърза да реагира:
- Ние сме наокани - ама сред близките села сме най-добрите!
Уточни, че кладенецът е бил в съседното село Гигинци, кошаревец го е копал, а наблизо някой бил откраднал плуг, та затова станала крамолата и ходенето до съдилището.
Попитах в пивницата за местния Паисий - пазителя на миналото. Не беше даскал, а дърводелец - противно на очакванията ми. Носеше обаче историческо име - Фердинанд Борисов. Наричаха го по народному - Фердо.
Тукашният жрец на музата Клио, здравеняк мъж с лека усмивка на лицето, призна, че писана история селото няма. Но така или иначе доказателства за древността му има.
"И тоя път кошаревци не си платиха данъка" - пише в данъчен регистър от 1530 г., съхраняван в Народната библиотека в София. Идват навремето трима турски държавни чиновници в селото да събират данъка - някои си Пасин, Мустафа и Барак. Ала на босия какво да му вземеш - само цървулите...
Селяните им сторват засада в гората и ги претрепват. В землището на селото има местности Бараковец и Мустафина падина, които помнят случилото се. Пристига тогава потеря и арестува четирима души неданъкоплатци. Дълго време им казвали окошарените, сиреч затваряните в кауша. Оттам може да идва и самото название на селото, според друга версия. 
По сведения на градския музей в Брезник, Кошарево е средновековно селище, вписано в регистъра на джелеп-кашаните от 1576 г. под името Кошарева към кааза Радомир, където за първи път документално са поменати някои от околните села в Пернишко и самият Брезник.
И пак стигнахме до легендата за Свидетеля:
- Става убийство по това време в селото. Онзи бил човек на ищеца. Явява се в съда и предава подробно случая. Нищо, че е бил скрит на десетина метра дълбоко в земята, като копаел кладенеца...
Оставаше да се изясни дали е единичен този случай, или наистина селото е резерват на криви (сиреч наемни, платени, щатни) свидетели. Вместо отговор Фердо споменава за някой си дядо Йованчо. Съдили се селата Душинци и Ерул за една кория. Хващат разни свидетели - не върви делото. Отиват в Кошарево. Вземат този Йованчо за свидетел. Той заявява в съда:
- Седемгодишен съм бил, с баща си съм брал дърва в тая кория и тя беше тогава собственост на Душинци.
Спечелили делото, душинчани отдават на Йованча да сече безплатно дърва в същата кория, докато е жив. Отидохме до дома му при неговите наследници да го видим как изглежда на фотографията, окачена тържествено на стената: засмян, с бели беневреци, със засукан мустак, с кривнат калпак. Трошач на женски сърца. И доказан артист!
- Добре де - питам - като сте си кривили душата да ставате криви свидетели, не ви ли е мъчило нещо отвътре, най-вече като сте се явявали по Великден при попа да се комкате?
Фердо с усмивка:
- Псуем си попо на майка и си гледаме работата...
Останали са си езичници и 11 века след покръстването тия кошаревци.
Нека заключим накрая: Всички дела в живота - добри и лоши, стават и днес все със свидетели. Кошаревски и некошаревски. Прави и криви. Всякакви.


Кой като нас, щом имаме шведски рицар и шведска графиня

Има разни свидетелства за нашата близост с народа на викингите.
След битката при Полтава през 1709 г. шведският крал Карл ХII бяга на юг, в Бендери. По онова време този край бил османско владение. Там кралят прекарва няколко години в изгнание. По същото време един турски султан бил принуден да потърси убежище пак на това място, при татарите. Един наш българин от Факия му помага да избяга с кораб. Когато султанът се връща отново на престола, той дарява своя спасител с чанта и специална шапка като знак за височайшо благоволение.
Споменатият българин бил от рода Биляни. От същия род е и легендарният Момчил войвода. Този род бил страшилище за поробителите. Казвали за тях: "Не отивайте там - ще ви се случат хиляди беди!..." Речено на турски език: "Бин беля." Оттам идва и прозвището на рода - Бинбелови. Един от тях се наричал Маринчо Бинбелов, сиреч Страшния. Имал огромни мустаки, яздел красив кон.

Маринчо Бинбелов-Страшния от Васил Захариев

Султанът изпраща при него свита от 300 души, за да придружава шведския крал от Бендери до Димотика. Когато свитата приближава село Факия, където се намирало феодалното имение на Бинбелови, цялото село излиза на 40 километра да я посрещне. Имало в същото време сватба - женела се родственица на Маринчо.
Шведският крал бил млад човек, хубавец. Загледал се в сватбарите, с любопитство наблюдавал особеностите на българския обичай. Развълнуван, той дава на Маринчо Бинбелов титлата "шведски рицар", а на младата булка - титлата "шведска графиня".
През 1958 г. експедиция на Българската академия на науките открива в Странджа гроба на неизвестната българска "графиня" - голяма каменна плоча с нейното име и корона.
Акад. Ангел Балевски по време на едно посещение в Стокхолм подарява на Шведската академия на науките графика с образа на Маринчо Бинбелов от художника Васил Захариев с думите:
- Това е портрет на един шведски благородник от български произход.
В северната страна е отпечатано издание, в което е описана гореспоменатата история и е поместена тази гравюра.
По същото време се появява идеята да бъде повторено с лодки пътешествието по реките на юг, известно с названието "От варягите към гърците", което остава засега неосъществено.
Горното акад. Балевски разказва при една среща с акад. Лихачов. Последният допълва, че цар Петър Велики, който разгромява шведите в битката при Полтава, е канел всички пленени шведски офицери на общи събирания и приеми с руската аристокрация. От своя страна в Швеция е създадено дружество на почитателите на Петър Велики. Северните хора са убедени, че победата над тяхната армия и прогонването й от Русия е осигурило по-нататъшния възход на Швеция...