Корупцията омръзна на бизнеса

Анна Николска

Инвестиционна привлекателност на руската икономика. Напоследък това словосъчетание стана нещо като заклинание, което произнасят политици и бизнесмени на всички нива в стремежа си да привлекат капитали. Всеки подкрепя тази идея по свой начин, като се позовава на рентабилност, ефективност, стабилност. Единственият въпрос е какви са критериите за оценка на тези показатели. Рентабилността и ефективността са ясни - те могат да се изразят с цифри и конкретни показатели от типа ROI. Понятието стабилност е не толкова определено и едва ли може да бъде изразено с един общ показател. Северна Корея и Швейцария са стабилни, но привлекателността на тези държави е различна.
Стабилността за бизнеса е съвкупност от правила и договорености, които действат постоянно и се променят не едностранно, а на базата на изработени и премерени колегиални решения.
По време на многобройни международни конференции за инвестициите чуждестранните инвеститори предявяват към Русия като основна претенция непрозрачността на сделките и високо ниво на корупцията в бизнес средите. Не на държавно ниво, а именно вътре в самия бизнес. Решаването на този проблем е не само в сферата на правото или икономиката, но и на бизнес етиката.
Това поражда следващия въпрос - кой е отговорен за етичното поведение на бизнеса? Обръщайки се към чуждестранния опит, може да получим съвсем ясен отговор - самият бизнес. Не случайно в началото на 1990-те години във Великобритания след серия финансови скандали се появи първият кодекс за корпоративно управление, изработен от комисия по финансови аспекти на корпоративното управление под ръководството на Адриан Кадбъри.
След това подобни документи с препоръчителен характер започнаха да се правят в това число и в Монголия. В Русия Кодексът за корпоративно управление бе одобрен от правителството през 2001 г., беше препоръчан за използване, но не всички руски фирми помнят за съществуването на такъв документ.
В статия за кодексите, публикувана от агенция Маккинзи през 2004 г., те се характеризираха по следния начин: "Различавайки се по размера си и детайлите, те все пак обхващат четири фундаментални проблема: честност по отношение на всички държатели на акции, чиито права трябва да се спазват; отчетност на борда на директорите и ръководството; прозрачност или точност и редовност на финансовата и другата отчетност; отговорност за интересите на миноритарните и другите акционери, както и спазване на духа и буквата на закона ... Кодексите, съответстващи на тези принципи, не само  защитават инвеститорите от измами и злоупотреби, но също така могат да помогнат за намаляване на разходите за корпоративното управление".
Ще отбележим, че тези кодекси не са юридически документи и тяхната употреба или неизползване не носят никакви юридически последствия. Но подобни документи са изключително важни от гледна точка на бизнес етиката, особено когато говорим за социалната отговорност на бизнеса, за саморегулиране, повишаване на инвестиционната привлекателност. По-точно - важно е желанието на фирма да следва принципите, залегнали в тези документи.
Неотдавна на Красноярския икономически форум подобни принципи прие петролната компания ТНК-ВР. В споразумението за социално-икономическото сътрудничество през 2012 г., подписано с администрацията на Красноярския край, беше включена "антикорупционна точка". В съответствие с нея "страните по договора по време на неговото изпълнение не заплащат и не разрешават плащания на каквито и да било парични средства или ценности, пряко или непряко, на което и да било лице, за оказване на влияние върху действия или решения на тези лица за получаване на неправомерни предимства".
Като се има предвид, че през тази година фирмата планира да инвестира в Красноярския край близо 3 млрд. рубли, а за разработването на Сузунското и Тагулското месторождения - над 6 млрд. долара, желанието да се сключват сделки, а не да се възползват от "вратички" е съвсем обяснимо.
Служителите във фирмата вече са се сблъсквали със ситуации, при които заради сключените по този начин сделки компанията е претърпяла финансови и имуществени щети. През септември м. г., както писаха медиите, изпълнителният директор на ТНК-ВР Херман Хан обявил прекратяване на договорите с компанията "Белсибсервисгарант" (БССГ) след разкриване на измамни схеми. БССГ е получавала договори благодарение на много близко сътрудничество с някои сътрудници на ТНК-ВР, отговорни за провеждане на търгове. Сътрудниците били уволнени, договорите и резултатите от търговете било решено да се преразгледат. Още тогава ръководството на ТНК-ВР обещало да включи в трудовите договори на служителите си условието, че неинформирането на ръководството за наличие на конфликт на интереси може да стане основание за уволнение.
В такава ситуация често възниква въпросът за това, как да се определи корупционният компонент при подписване на сделката и дали е възможно прекратяването й на това основание.
Аналитикът от "ЦЕРИХ Капитал Мениджмънт" Олег Душин казва, че службата по сигурност на предприятието проверява сделката, ако има подозрения. Например има сигнал, че отговорният за сделката служител, най-често това е нивото началник на отдел, е получил подкуп. В този случай виновният ще бъде наказан, а сделката ще се проучва: доколко е завишена цената, доколко самата сделка е изгодна или неизгодна на фирмата.
 Старши юристът на "Крикунов и партньори" Олег Зайцев подчертава, че прекратяването на сделка при доказване на нейната корупционност е труден въпрос, който се влияе от много фактори. "Признаването за недействителни на резултати от търг е възможно - уточнява той, - но само ако е доказано нарушаване на закона за държавните поръчки. Завишаването на цената само по себе си не е основание за признаването на сделката за недействителна, ако няма нарушение на закона".
Наистина, завишената цена не е престъпление - от гледна точка на законодателството. Само че за акционерите това означава допълнителни разходи и намаляване на печалбата. Кодексите за корпоративно поведение препоръчват да се спазват правата на акционерите, а законът - не. Затова по този въпрос всичко зависи от съзнателността и отговорността на ръководството на фирамта.
ТНК-ВР стана съзнателна и отговорна компания през 2005 г., след като подписа в Давос пакта "Партньорство срещу корупцията" (PACI). Според този пакт всички клонове и дъщерни предприятия на компанията трябва да се борят срещу корупцията във всичките й форми и проявления. След това в компанията се появи Кодекс на бизнес практиката, както и мениджър по управление на етичните рискове. Наказанието за нарушаване на корпоративната етика е уволнение, независимо от служебното положение и минали заслуги.
Достатъчно интересно е да се види на сайта на ТНК-ВР докладът "Откритост и прозрачност". Дадени са факти за завишени обеми в капиталното строителство, даден е пример как някои доставчици на пожароустойчиво облекло са използвали съвсем други материали. Споменат е, разбира се, и случаят с БССГ и са посочени мерките за предотвратяване на подобни ситуации.
Дейността на ТНК-ВР е добър пример за отговорността на бизнеса, желанието да се изгради прозрачна, ясна и открита система, която ще е икономически изгодна, ще позволи ефективно да се управляват капиталите. Може би този опит може да стане основа за диалог между бизнеса и държавата за развитието на корпоративната култура, за да не стане тя забравен документ, одобрен от правителството. Тя трябва да се превърне в реален инструмент, чиято цел е увеличаване на ефективността на икономиката, стабилността и инвестиционната привлекателност.