КОРУПЦИИ И МИНАВКИ

Божидар Томов

    Историята, която сега ще ви разкажа, е съвсем истинска, от моя собствен опит е тя. 
    Навремето писателството беше доста престижна професия и аз бях, макар и доста млад, автор на четири издадени книги. Тогава книги се четяха, защото нямаше интернет, нямаше кабелна телевизия, нямаше турски сериали... Изобщо в ония години книги се четяха до такава степен, че даже и самите писатели четяха в свободното си от писане време.
    Бях известен вече и всички даже се чудеха леко: толкова млад, пък... Пък, да, но нямах квартира, а само жена и малко дете, и квартира, но квартира на свободен наем, защото у родителите ни нямаше и квадратче свободно място. И обикалях аз по разни шефски места, където се уреждаха квартирни въпроси. Някъде вдигаха рамене, някъде ми обещаваха, че след време, когато в София се построи съответно нов жилищен комплекс, някъде се чудеха вярно ли е, че съм толкова известен писател, или вярно ли е, че това, което е пред тях, съм тъкмо аз, мислели, че Б.Т. е някакъв възрастен другар, и т.н. Стигна се дотам, че когато намерих конкретна гарсониера да се освобождава, изтичах при някакъв шеф и я поисках, но той направо кипна: Как така гарсониера? Ти си писател, трябва ти тристаен.
    В същото време участвах в разни празници на културата в нашия район, където водещият съобщаваше по някое време: Сега свои стихове ще прочете поетът Б.Т. Четях. Имаше аплодисменти, а понякога бисове. Подаряваха ми цветя. Почти винаги имаше и другарска почерпка. На нея присъстваше и председателят на района, кмет на общината, казано по днешному - кротичък, свит, дребен човечец. Похвалваше ме, че откликвам на мероприятията, включвам се талантливо и активно. Даже не ме похвалваше, а се разпадаше от похвали по мой адрес. Него само не бях занимавал с жилищните си проблеми. След като толкова по-големи шефове нищо не можеха да направят за мен, какво да говоря с този, дето даже пред мен се представя скормно и от скромно по-скромно. 
Е, и тук почва вече същината на историята. По някое време се появи разгромна статия в някой от по-важните вестници - човечецът-председател бил подсъдим по дело за корупция в големи размери. Раздавал бил апартаменти срещу пари. Апартаментите тристайни. А парите - даже никакви. Хиляда лева. Писател като мен можеше да намери такава сума в рамките на час и половина, не повече. Тогава се разплаках. Истински. Можел съм, излиза, да си взема срещу две хиляди два апартамента. Тристайни. Единия - за да живея в него. Другия - за шик. Нещо като резиденция. Да приемам гости в него. От страната и чужбина.
    Този случай остави завинаги следа в душата ми - мъчи се, казах си веднага, да надушиш корупцията и съумей да се възползваш от нея. За съжаление животът не ми предложи повече такава възможност. А само някакви кокошкарски сделки, които отхвърлях с погнуса и не искам да ви занимавам с тях.