Короната на Париж предизвиква само възторг и акламации

За Айфеловата кула има не 20 - 2000 истории. Ето само две от тях.
През 1925 г. във френски вестници се появяват статии, че поддръжката на Айфеловата кула е много скъпа и се търси подходящо решение. На гениалния измамник Виктор Лустиг - Велик комбинатор, чаровник, полиглот и авантюрист, му хрумва идеята... да я продаде. Представя се за правителствен чиновник, изпраща покани за оглед до 6 големи търговци на метали, води ги с луксозна лимузина "на инспекция" при кулата, избира един от тях, който му се струва най-доверчив, прибира от него цял куфар пари и офейква във Виена.
Потънал в земята от срам, търговецът не обелва и дума за измамата. Това дава криле на Лустиг и след шест месеца той повтаря номера, за да спечели още толкова, като е на косъм от успеха, но в последния момент сделката се проваля. Измамникът обаче успява да избегне белезниците и с много ловкост и късмет се измъква от ръцете на полицията невредим...
Втората. Български цигани, които заедно с румънските си събратя причиниха доста грижи на френските власти, като видели за първи път Айфеловата кула, ахнали:
- Боже, Боже, колко желязо има тук за "Вторични суровини"!
Но какво представлява всъщност Айфеловата кула, каква е нейната история и нейната магия, че тя вече 123 години е смятана за едно от чудесата на света?
Айфеловата кула не би я имало без нейния създател - знаменитият френски инженер Густав Айфел, днес се навършват 180 години от рождението му. Голям талант, дълголетник (1832-1923), той успява да проектира през близо вековния си живот железопътни линии и мостове по цял свят, гари, виадукти, дворци на културата, въртящи се куполи на обсерватории...
Работи трескаво, за него възрастта сякаш няма значение, защото вече на 70 години така се увлича по аеродинамиката, така е омаян от възможностите на самолета, че се захваща да прави все нови и нови проекти. Патентова един от първите изтребители и е горд, че с него пилотът може да се издигне много по-високо от тристаметровата Айфелова кула.
Айфеловата кула е създадена в чест на Световното изложение в Париж през 1889 г. и по случай 100-годишнината от Френската революция и падането на Бастилията през 1789 г. Строена е две години от 50 инженери и 132-ма работници. Използвана е специална стомана, решетъчната кула е с конструкция от 18 038 метални части и 2,5 милиона нита. За времето си тя е нещо невиждано и нечувано и както винаги в такива случаи се явява и опозиция на проекта. Не кой да е, а знаменитите Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе възглавяват съпротивата.
Ги дьо Мопасан пише, че това е "висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин..."
Въпреки акцията "Против", след завършването на впечатляващата кула тя получава всеобщи адмирации и всенародно одобрение: "За!", "За!", "За!"
Първоначалният замисъл бил след края на изложението кулата да бъде съборена. Нейното неоспоримо величие обаче и възхищението, което тя предизвиква, отлагат разрушаването с 10 години, а по-късно - завинаги, и ето че Айфеловата кула живее вече над 120 години, като е наричана от мнозина Короната на Париж.
Днес тя е най-посещаваният паметник в света и така вдъхновява милионите туристи от цял свят, че те се втурват независимо от възрастта и от болежките си по безкрайните стъпала към върха.
 Има три нива за посетители - до първите две се стига било по стълбите, било с асансьор. До третото - само с асансьор. На височина 276 м е сложена висока мрежа - за всеки случай.
Но едва ли някой мисли за нея. Почти всеки се стреми да вземе от разположените там барове и ресторанти чаша шампанско и с искрящи, възторгнати очи да изрече от върха на Айфеловото чудо: "Боже, Боже, колко е прекрасен светът!"


Чудото в цифри

* Височина с антената - 324 м
* Общо тегло - 10 100 тона, а само на металната конструкция - 7300
* Местоположение - Марсово поле в Париж
* Цвят - кафяво-червен, после - бежово-жълт, сега - бронзов. За да бъде боядисана кулата, 25-ма бояджии трябва да работят над 1 година и да изразходват 60 тона боя
* Стъпала до върха - 1792
* На 31 март 1984 г. Робърт Мориарти успява да премине през кулата със самолет
* На 4 юли 1902 г., в 21,20 ч. кулата е ударена от мълния
* Преди 10 години кулата посреща своя 200-милионен посетител
* Имитации и копия по света: в град Париж в Тексас; в Лион; в Лас Вегас (САЩ) - копие, намалено наполовина; в Блякпул (Великобритания); в Токио - най-високата кула, 333 м



Конструкторът под върха на своето творение

Изработване на макет за вътрешната конструкция на Статуята на свободата

Статуята на свободата е подарък от Франция на САЩ в чест на приятелството между двете страни и за 100-годишнината от независимостта на САЩ. Вътрешната носеща конструкция е проектирана от Айфел

На портрет - отстрани и отдолу