Корейската криза - поредният удар върху програмата на Барак Обама за ядрено разоръжаване

Мат Спеталник

Президентът на САЩ Барак Обама определи за основна цел на президентството си избавянето на света от ядрени оръжия, но предизвикателното отношение на Северна Корея и други неотдавнашни проблеми породиха нови съмнения дали може да превърне идеята си в реалност.
След като по-широката му програма в ядрената област изглежда е застрашена у дома и в чужбина, сега той трябва да покаже дали може да спаси доверието в лидерството на САЩ при справянето с по-непосредствени заплахи като отправената от Пхенян.
"Няма да бъде достатъчно само да се надяваме на най-доброто", заяви Кристофър Пребъл, експерт по външна политика от института Кейто във Вашингтон. "Той ще трябва да започне да преподрежда приоритетите си".
Северна Корея изведнъж оглави списъка на Обама след разкритията за нов напредък в обогатяването на уран в главния атомен комплекс на страната и вчерашния обстрел срещу южнокорейски остров.
Очаква се Обама да балансира между твърдата реторика, за да сплаши и принуди към сдържаност Северна Корея, и дипломацията, с която да избегне военно ескалиране, докато се опитва да накара международната общност да засили натиска върху изолирания комунистически режим в Пхенян.
Някои анализатори се съмняват дали един такъв нюансиран подход ще бъде достатъчен за подпомагане на дългосрочния стремеж на Обама за ядрено разоръжаване в света.
Тези надежди вече бяха помрачени от нежеланието на Иран да се съобрази с исканията на международната общност за ограничаване на ядрената му програма, както и от блокирането в Сената на подписания от Обама договор с Русия за съкращаване на стратегическите оръжия.
Обама подхрани големи надежди миналата година в Прага, когато заяви, че е време да се сложи край на мисленето от студената война и пое ангажимента САЩ да отърват света от ядрените оръжия.
Той призна, че това е постижение, на което няма да стане свидетел, докато е жив, но разпалената му реторика бе достатъчна да му спечели Нобеловата награда за мир.
През април Обама представи нова американска политика, която отхвърля разработването на нови ядрени оръжия и ограничава използването на американските.
Според съветници това послужило като пример за други ядрени страни, които само няколко дни по-късно участваха на среща за ядрената сигурност, организирана от Обама, на която той договори споразумение за по-добър контрол над ядрените материали.
Новата доктрина на САЩ бе разкритикувана от консерваторите, които смятат, че тя ще изложи на риск националната сигурност.
Според критици подходът на Обама е помогнал за насърчаването на Иран и Северна Корея, които до голяма степен отхвърлиха дипломатическия подход на Обама и продължиха с ядрените си програми.
"Позицията, че като сами намаляваме силата си, печелим чуждестранни приятели, е грешна", заяви Джоузеф Карафано, военен експерт в консервативната фондация "Херитидж". "Идеята за свят без ядрени оръжия беше нереална преди и е такава и в момента", отбеляза той.
Макар Обама да бе поздравен за това, че постигна по-голяма международна солидарност за санкциите срещу Пхенян и Техеран, натискът не помогна много двете страни да се откажат от ядрените си програми.
Севернокорейски представители заведоха неотдавна американски ядрен учен в завод на ядрения комплекс Йонбьон, където той видя стотици центрофуги. Това бе първото публично показване на инсталацията за обогатяване на уран - вторият източник на материал за атомната бомба в програмата на Пхенян, което постави нови въпроси за ефективността на подхода на моркова и тоягата на администрацията на Обама.
Изборът на Обама обаче е ограничен.
Смята се, че международните санкции срещу бедната Северна Корея са се обезсмислили и сега Китай, най-близкият съюзник на Северна Корея, който внимава да не допусне криза по границите си, е единствената сила с влияние върху Пхенян.
Иран, който отхвърля западните обвинения, че се опитва да се сдобие с капацитет за разработване на ядрени оръжия, също продължава да е постоянно предизвикателство за Обама.
Техеран се съгласи да се срещне с представители на шестте световни сили в началото на следващия месец, но според нов доклад на МААЕ иранските запаси от уран продължават да се увеличават.
Администрацията на Обама предупреди, че ако Сенатът не ратифицира поради съпротивата на републиканците новия договор СТАРТ, не само ще накърни опита за рестартиране на отношенията с Русия, но и ще подкопае сътрудничеството с нея за санкциите срещу Иран и войната в Афганистан.
С наближаването на президентската кампания през 2012 г. Обама ще трябва да се справи с Иран и Северна Корея, ако иска да бъде преизбран и да не даде повод на републиканците да го представят като мекушав с враговете на Америка.