Копнеж за пътуване

Мемоарната книга на Васил Дойков (род. 1930 г.) с интригуващото заглавие "Последният полет на дунавските русалки" е засега последният или по-точно най-новият опус на известния български географ и краевед от Русе. И ако може да се определи с няколко думи, това е: "вълнуващо, интересно, ерудитско четиво". Още като ученик в прогимназията попаднах на няколко негови книги (били са първите му): "Русе", "Езерото на пеликаните Сребърна", "Пътуване из Средиземноморието" и "Там, където Висла тече". Първата ми даде знания и самочувствие, че съм роден в този стар и най-европейски град у нас, а другите ме пренесоха в нови, непознати светове. Ще призная, че обожавам географията, но мразя да пътувам, моите пътешествия са асоциативни и въображаеми, затова, бих казал, е чудесно, че на света има хора като Васил Дойков, неуморни пътешественици, които го описват така пространно, задълбочено, увлекателно, като при това спестяват усилията на мързеливци като мен. През целия си живот, подобно на своя идол от детството, венецианеца Марко Поло, Васил Дойков (автор е на много приятна книга и за Града на Лагуната!) е осенен от непреодолимия си копнеж за пътуване. И пътува и до днес.

В края на тази книга (едно добро издание на ИК "Ковачев") е поместена впечатляващата библиография на автора от 1959 г. до днес, като книгите могат да се разделят условно в няколко големи раздела:  1. Русе - история, география, култура, архитектура, краезнание, Русенският регион; 2. Дунав - Дунавските страни и Дунавският воден път, дунавските градове; 3. География на България - книги за български градове и забележителни места; 4. Книги за европейски градове и страни от Европа - от Русия и Румъния до Португалия и Великобритания; 5. Книги за всички балкански държави; 6. Учебници и помагала за средни и висши училища по география. Дори самото им изброяване респектира. Един близо петдесетгодишен неуморен труд, като при това Васил Дойков не е бил на свободна практика, а се е трудил като преподавател в различни средни училища и университети (Русе, Варна, Търново, Силистра), а също и като журналист и редактор в редица издания. Работил е непрекъснато доскоро.
Книгата, замислена като мемоарна (подзаглавието й е "Мемоарни капчици"), като равносметка на един богат и пълноценен живот, съдържа по малко от всичко: произход, детство, семейна среда и най-ранни спомени, учение, първи опити в писането, приятелства и интересни хора, с които се е срещал, неговите ученици и последователи, пътешествията му, пристрастията му и не на последно място - любовта му към Русе, този тринадесетвековен български и европейски град - от 85-те книги 15 са за основания от император Веспасиан Секстагинта Пристис, Приста полис, Руси, Ротциг, Русчук, Русе, някога столица на цяла Северна България от Ниш до Констанца. Градът, в който след петвековното азиатско робство влиза културна Европа.
Всичко това е поднесено живо, образно, на много места с чувство за хумор и самоирония, с много любов. А ерудицията на Васил Дойков е невероятна. Открил е и е проучил толкова много неща, че когато четеш книгите му, оставаш удивен от тези знания, от невероятната му енциклопедична култура. Наистина, географията е наука, предполагаща отлична памет, широка култура и знания, но това, което ни представя Васил Дойков в тази своя книга, е впечатляващо и непременно трябва да се прочете.
А заглавието? "Дунавските русалки"? Това е името на една вече изчезнала порода (живяла близо 250 милиона години /!/ само по поречието на Дунав, Данубиус или Истрос) водни пеперуди-еднодневки, които с красотата и грациозността си са удивлявали още древните траки и римляните, дали им името "палингерия лонгкауда". Авторът е имал уникалния случай преди известно време да присъства на последния им полет на великата река...

Васил Дойков, "Последният полет на дунавските русалки", изд. "Ковачев", 2016