"КонтурГлобал" съди България за 10 млн. евро
"Американската" централа има претенции към Националната електрическа компания за неплатени инвестиции
/ брой: 141
Арбитражен иск за 10 млн. евро с възможност за увеличаване на претендираната сума е внесла в съда въглищната централа ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" срещу Национална електрическа компания" (НЕК) с мотива, че държавното дружество не е платило изградена от "КонтурГлобал" инсталация за пречистване на серния двуокис и азотните оксиди, отделяни при производството на електроенергия. Това обясни изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев, след като за старта на арбитражната процедура се споменава и в анализ на компанията за отражението на решенията на КЕВР върху финансовото й състояние.
Според него в два поредни регулаторни периода НЕК иска разходите за тази инвестиция от 65 млн. лв. да се отразят в определяната от КЕВР цена за разполагаемост на "КонтурГлобал Марица-изток 3". Това обаче и до ден днешен не е направено. В същото време това изискване е част от разписаните ангажименти на НЕК в сключеното от нея през април 2015 г. споразумение с "КонтурГлобал" за намаляване на тази цена за разполагаемост в дългосрочния й договор за задължително изкупуване на тока от въглищната централа. Такъв договор бе подписан и с другата т.нар. американска централа "Ей И Ес", с което разходите на НЕК се прогнозираше, че ще паднат със 100 млн. лв. годишно. Реално обаче споразуменията влязоха в сила чак през 2016 г., защото тогава НЕК успя да изплати своите дългове от 700 млн. лв. към двете дружества за изкупена енергия.
Изпълнителният директор на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" Красимир Ненов обясни, цитиран от Медиапул, че става въпрос за направени в периода 2011-2015 г. инвестиции за намаляване на въпросните вредни емисии от дейността на централата. Така тя е успяла да отговори на европейските екоизисквания, влезли в сила от 2016 г. Реално само двете американски централи покриват тези стандарти.
Това е поредното енергийно арбитражно дело в поредицата свързани с решения на енергийния регулатор. Макар през април 2019 г. Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон да отхвърли искове за над 500 млн. евро на ЕВН срещу правителството заради накърнени инвестиции, срещу Министерството на финансите обаче продължават да висят арбитражните дела на другите двама доставчици на ток в България - ЧЕЗ и "Енерго-Про". Те също претендират, че не са защитени инвестициите в страната, тъй като са им определяни нереално ниски цени на услугите. Искът на "Енерго-Про" е за над 54 млн. евро, а на ЧЕЗ - за стотици милиони, но собственикът на електроразпределителната мрежа през миналата година се закани да предяви още претенции срещу България. Този път - заради забраната на КЗК на българската "Инерком" да купи активите на чешката компания у нас.Във Вашингтон е заведен и иск срещу България от "Овергаз" през 2017 г., който е за 202 млн. евро, тъй като държавата в съдружие с "Газпром" остави газоразпределителната и газоснабдителната компания без доставки на синьо гориво в навечерието на 2016 г.