Концесията за злато в Крумовград по-неизгодна от тази в Челопеч?

Д-р инж. Александър Трифонов

Тези дни се очаква да започне изливането на бетон за изграждането на мината за добив на злато в района на Ада тепе в Крумовград. От август 2016 г., когато беше предоставена лицензията за добив на злато в този регион на известната компания "Дънди прешъс металс" (ДПМ), в печата се появиха положителни публикации без анализ на ползите и за обществото, респ. за бюджета на държавата. А за този анализ трябва да има отговор на следните въпроси:
1. Защо договорът за концесия е за срок от 30 години, докато в Техническия доклад (KRUMOVGRAD GOLD PROJECT, Ada Tepe Deposit, Bulgaria, Definitive Feasibility Study 43-101 Technical Report - January 11, 2012) срокът за експлоатация, респ. изчерпване на ресурса, е около 10 години, а срокът за откупуване на инвестициите е 2-3 години? В последното уточнение от юни 2016 г. компанията декларира срок на експлоатация 8 години и срок за откупуване на инвестициите 2-4 години.
2. Защо при:
- почти 2 пъти по-високо съдържание на злато в сравнение с находището в Челопеч 4-7 г/т (записани средно 4,04 г/т, при доказани 5,39 в Техническия доклад), съответно и сребро 1,9-3,5 (записано средно 2,2 г/т при доказани 2,82);
- по-висок рандеман при извличане на злато - 85%, и при сребро - 70%, в сравнение с находището в Челопеч;
- съдържанието на арсен в рудата е незначително (няма);
Концесионното възнаграждение, което ще изплаща "Дънди прешъс металс", е 1,44% при 1,5% при Челопеч? В самото проучване компанията е заложила 2,30% (от брутната стойност на добитата руда) и за срока на договора да плати на българската държава 22,7 млн. долара (приходите за ДПМ ще бъдат около 986 млн. долара). При концесионно възнаграждение от 1,44 би трябвало брутната стойност да бъде 1,6 млрд. долара. Къде е отишла разликата от почти 1% и в размер на около 10 млн. долара?
3. Защо при вътрешна норма на възвращаемост (IRR) между 31% и 43% от предварителното проучване в пресата се съобщава цифрата 25%? (В актуализирания бизнес план тя е 24,8%.) Коя е истинската IRR и коя стойност е записана в лицензионния договор и на каква база е изчислена тя?
4. Как ще се защитят интересите на държавата и обществото при това неизгодно разпределение на приходите от експлоатацията на общонародната собственост - подземните богатства

 22,7 млн. долара за държавата

и 528 млн. долара за концесионера за срока на договора (на база декларирана печалба, а каква ще бъде истинската?). Практически този договор повтаря и дори е по-неизгоден в сравнение с договора за Челопеч (34 млн. лева за концесионни такси при печалба на "Дънди" от 1,5 млрд. долара за трите години, 2011-2013 г., обект на одит), за който Сметната палата в одитния си доклад от 6 юни 2016 г. констатира, че концесията е неизгодна за държавата. Отразени ли са в договора за Крумовград препоръките на Сметната палата за коригиране и отстраняване на негативни практики в договора за Челопеч?
4.1. Как ще се контролират приходите на концесионера при установяване на по-високо съдържание (над средното) на злато в добитата руда и по-високо качество на крайния продукт ли? Запазен ли е текстът от договора за Челопеч: "14/ Размерът на концесионното възнаграждение, което КОНЦЕСИОНЕРЪТ заплаща за металите мед, злато и сребро, определено в ал. 12, не може да бъде увеличаван по каквито и да било причини, освен ако за това се постигне изрично писмено съгласие между страните по концесионния договор. В случай на изменения в законодателството, които имат за последица изменение на дължимото концесионно възнаграждение, страните незабавно, на добра воля, ще ги обсъдят, за да решат дали се налага изменение с оглед запазване баланса на икономическите им интереси, постигнат с действащия концесионен договор"?
4.2. В актуализирания бизнес план на компанията от юни 2016 г.

не са включени разходите

за концесионно възнаграждение. Откъде те ще бъдат платени на държавата или компанията не смята да ги плаща?
4.3. В прединвестиционното проучване оперативните разходи са в границите на 35-43 долара на тон, а в актуализирания план скачат на 404 долара на тон. Не се ли крие по този начин допълнителна печалба? Как са аргументирани тези разходи в концесионния договор?
5. Общите инвестиции са за около 253 млн. долара и е нормално да бъдат върнати за около 2-3 години при годишни приходи от около 100 млн. долара. Явно изнесените по-горе данни са впечатлили Европейската инвестиционна банка и тя е предоставила ресурс в размер на 43 млн. долара, навярно при добра лихва. Защо българската държава, респ. Българската банка за развитие, не е взела участие, за разлика от Уникредит Булбанк? Защо чужди банки трябва да печелят от българските подземни богатства?
6. В прединвестиционното проучване на компанията са предвидени разходи за рекултивация на терена след дейността на концесията в размер на 13,5 млн. долара. В актуализирания бизнес план те са намалени на 6 млн. долара. Каква е сумата, заложена в концесионния договор, и колко ще струва тази дейност на държавата, респ. няма ли тя да излезе на загуба от тази концесия след нейното приключване?

Тези въпроси не се анализират

от медиите, а се съобщават услужливо само факти като инвестиции и заети лица при строителството и експлоатацията. По този начин се скрива истината от обществото, а то е собственик на подземните богатства на държавата България.
В заключение:
1. Явно продължава ограбването на българската държава, защото досега няма информация дали са изпълнени препоръките на Сметната палата в одитния доклад за периода 2011-2013 г. от действащия в периода юли-ноември 2016 г. министър на енергетиката, нито от служебния такъв (ноември 2016 - април 2017), а именно: "Въз основа на направените констатации и изводи в настоящия одитен доклад се дават следните препоръки на министъра на енергетиката: 1. Да се разработи финансово-икономически анализ на концесията и да се предприемат действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера.
На основание чл. 50, ал. 2 от Закона за Сметната палата в срок до четири месеца от получаване на настоящия доклад министърът на енергетиката следва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата." Срокът е изтекъл на 7 ноември 2016 г.
2. Вследствие на такова поведение на министрите към препоръките на Сметната палата едва ли ще се приложи единен концесионен режим в страната, тъй като концесиите за подземни богатства са извън него в предлагания вариант на Закон за концесиите, на който президентът наложи вето; ще се предприемат действия за коригиране на негативните констатации в договора за Челопеч, както следва: "Изменението на Закона за подземните богатства (обн. ДВ, бр. 70 от 8 август 2008 г.) не е в интерес на концедентите по концесионни договори, сключени преди влизането му в сила. При запазването на процентния размер на концесионното възнаграждение, определен в договора за концесия (1,5 на сто) и с неприлагането на променената през 2007 г. методика за определяне на възнаграждението, обвързана с рентабилността на дейността на концесионера, за одитирания период (2011 г. - 2013 г.) концедентът е лишен от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение, което се отразява негативно на ползите за държавата, имайки предвид дългия срок на концесията.
По отношение на вече сключени концесионни договори не е постигнат ефектът, който се цели с изменението на методиката, за по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и концедента."
Предстои да видим дали новата коалиция "ГЕРБ - Обединени патриоти" ще работи в интерес на народа ("ще се ръководи от интересите на народа" съгласно клетвата), или ще милее повече за властта и за собственото си, а не за народното благополучие.