Константин Рябинкин - воин на две братски страни

Димо ДИМОВ, полковник от запаса

Още по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Русия започва да полага големи грижи за създаването на национална българска войска. За тази цел тя осигурява военни устави и правилници, облекло, оръжие, командни кадри. Един от първите строители на българската армия, със заслуги и към шуменското воинство, е                            Константин Трофимович Рябинкин (роден около 1850 г., починал през 1904 г.).                                             Не е известна неговата роля по време на войната, освен че е капитан от лейбгвардейския Литовски полк, а като майор (от 31 май 1879 до 11 януари 1882 г.) е

основател и началник на първото българско Военно училище

в София. В продължение на година и половина под неговото вещо ръководство се подготвят първите млади български офицери, които активно се включват в новостроящата се българската войска. От 11 януари 1882 до 8 март 1884 г. е командир на 8-ма пеша Врачанска дружина в Шумен. Тук още в самото начало той показва качества на високо културен и способен боеви офицер, с твърда воля и такт към своите подчинени.
При първата среща със своя адютант той заявява: "Подпоручик Карастоянов, длъжен съм да Ви кажа, че с назначаването Ви за адютант на дружината ставате съединително звено между мен и офицерите от дружината. От поведението и такта на адютанта в една войскова част много зависи, щото отношенията между командира и офицерите от частта да бъдат законни и справедливи. Като ваш началник и старши другар, съветвам Ви строго да пазите канцеларската тайна, както и да не ми съобщавате нищо, което сте научили за офицерите в ротите. Офицерите, както и всички други до редника, трябва да бъдат предани не лично на мен, а на отечествения си воински дълг".
В стремежа си към усъвършенстване на тактическата бойна подготовка майор Рябинкин става

родоначалник на лятното лагерно обучение

на българската войска. В изпълнение на съответна заповед на командването през пролетта на 1882 г. той провежда продължително разузнаване на района около Шумен и избира като най-подходящо място многовековната, гъста и обширна дъбова кория край с. Мараш за лагер на войските от Шуменския гарнизон. Но още през август същата година в лагера преминават на обучение не само поделенията от Шуменския гарнизон, като 8-ма пехотна дружина, 2-ри конен и 2-ти артилерийски полк, а и тези от Североизточна България: 2-ра пехотна Раховска дружина, 7-ма Лом-паланска, 15-а Свищовска, 17-а Търновска, 18-а Габровска, 20-а Варненска, 22-ра Разградска и 24-та Силистренска дружина. В същото време за обучение са мобилизирана и 410 запасни войници (202 от Търновски, 119 от Шуменски и 89 от Варненски окръг), с което личният състав в лагера достига около 6 хил. души, домакин на които е майор Рябинкин.
Както първата, така и следващите години (до 1885 включително), лагерната бойна подготовка преминава под прякото наблюдение от княз Александър Батенберг, който още през 1882 г. изказва височайше задоволство от постигнатите резултати, и награждава майор Рябинкин с орден "Св. Александър" - пета степен.
През 1884 г. българската войска преминава от дружинна към полкова организация, в състав  от 1-ви до 8-ми пехотен полк. За командир на 7-ми пехотен Преславски полк, създаден на 12 октомври в Шумен, е назначен подполковник Рябинкин. В състава му влизат 8-ма пехотна Врачанска дружина и 11-а Орханийска, които са на гарнизон в Шумен, както и 22-ра Разградска дружина, на гарнизон в Разград. Сега подполковник Рябинкин разгръща

целия си талант на боен командир, който не само организира

и създава този полк, но и го превръща в емблематичен за Шуменския гарнизон и за българската армия. Не случайно в една своя заповед той пише: "Аз се стараех, щото всеки войник не само да бъде научен и да знае всичко, което се иска от него, но и да съзнава и всякога да помни, че главното му назначение е да върви в боя и да бий противника. И в открит бой, гърди срещу гърди с неприятеля, да защитава отечеството, вярата, княза, своята светиня - знамето, а така също своите началници и другари". Силни думи, изречени и изпълнени от истински боен брат-руснак. Към това той се стреми и на последните за него лагерни занятия край Мараш през август 1885 г., на които отново е домакин в присъствието на княза.
Както е известно, при обявяване Съединението на България на 6 септември 1885 г. Русия отзовава своите офицери от България, между които и подполковник Рябинкин. Въпреки това до последния момент те остават в помощ на младите български офицери - техни заместници. По този повод в издадената през 1899 г. "История на 7-ий пехотний Преславский полк..." подчертано пише, че "руските офицери с душевна скръб изпълниха получената заповед и жално се разделиха с българския войник. Те разбираха, че не ще могат да видят плодовете на седемгодишния си труд и не ще могат да положат боевите основи на българската армия. Справедливостта изисква да признаем, че получените лаври в Сръбско-българската война се дължат на тяхната мирна деятелност, чрез която успяха да подготвят достойни заместници - офицери и унтерофицери. Тяхното сътрудничество не преставаше и след уволнението им, а особено дотогавашният командир на полка, подполковник Рябинкин, който денонощно и бащински упътваше младия капитан Диков - своя заместник в предстоящата му трудна длъжност" (стр.97).
След победоносните бойни действия 7-ми Преславски полк се установява на

бивак в района на Белоградчик

- тук, сред дълбокия сняг, на 6 декември 1885 г., Никулден, преславци честват своя полкови празник. Тогава най-напред те изпращат писмо в Русия до бившия си командир подполковник Рябинкин, в което с възторг му съобщават за победата над Сърбия, като заявяват, че тя се дължи и на руските командири, както и лично на него, като пръв командир-учител на полка. Много скоро след това се получава писмо-отговор от Рябинкин, в което той поздравява личния състав с бляскавата бойна победа в защита на съединена България и благодари, че не е забравен от бившите си подчинени бойни другари.
През есента на 1885 г. подполковник Рябинкин се завръща в Императорската армия на Русия.

Достига до генерал-лейтенант, командир на 1-ва бригада

от 9-а пехотна дивизия, с която участва в Руско-японската война през 1904-1905 г. На 31 октомври 1904 г. е тежко ранен, в резултат на което на 29 декември с. г., в разцвета на своите сили, големият воин на Русия и на България умира на бойното поле.
 
---------------------------------------
* Статията е по повод ок. 160-годишнината от рождението на генерал Рябинкин и 126 години от Сръбско-българската война