Конго е много богата страна с много бедни хора

Алистър Литхед
Би Би Си

Река Конго е една от най-големите в света. Тя е дълга 4700 км от извора й в самото сърце на Африка до устието й на атлантическото крайбрежие. Тя минава през обширни тропически гори, които по площ отстъпват само на горите на Амазонка. Реката тече през Демократична република Конго - изумително красива, богата на полезни изкопаеми и в същото време дълбоко проблемна страна, която по площ е съпоставима със Западна Европа. Някога тя е била една от най-богатите африкански страни. Днес е една от най-бедните. По бреговете на реката са разположени богати залежи на полезни изкопаеми, там обитават и несрещани никъде другаде видове флора и фауна.
В продължение на милиони години водите на Конго са издълбали дълбока падина в океанското дъно, която на дълбочина достига цял километър - подводен каньон, който се простира на стотици километри навътре в Атлантическия океан. Водите на Конго могат да генерират двойно повече електричество от най-голямото язовирно съоръжение в света "Трите дефилета" в Китай и да снабдява с електроенергия цяла Африка.


Европейските първопроходци

Португалците първи от европейците са открили реката през 1482 г. и са изследвали нейното русло от самото крайбрежие на Атлантика. Те са открили и Кралство Конго - добре организирана държава, която е била отворена за чужденци и е водила обширна търговия със слонова кост и с роби.
Но само 100 километра нагоре по течението дълга верига от прагове прави реката непроходима за лодки. Минали са столетия, преди знаменитият изследовател Хенри Стенли да изследва реката от извора до устието й. За 999 дни той минал от източната част до западното крайбрежие на Африка. Пристигането му в пристанището Бома през 1877 г. ознаменувало началото на нов живот за Конго. Белгийският крал Леополд II превърнал страната в лична колония и наел Стенли за изучаване на нейните богатства и строителство на железница, която да заобикаля праговете. Едни от най-пострадалите от владичеството на белгийския крал са станали племената пигмеи, които били принудени да събират каучук в горите край бреговете на реката.

Възходът и падението на Мобуту

Обширната област от Централна Африка, превърнала се днес в Демократична република Конго, е била експлоатирана столетия наред: от първите европейски изследователи, жестокия белгийския крал, а в годините на независимостта от алчното конгоанско ръководство. През 1960 г. страната, която дълги години се е наричала Белгийско Конго, придоби независимост. Първият премиер бе Патрис Лумумба. В борбата за политически контрол в страната той се обърна за помощ към Съветския съюз. Студената война бе в разгара си, Белгия и ЦРУ се намесиха и подкрепиха генерал Мобуту Сесе Секо. Той предаде Лумумба на противниците му, които го екзекутираха, насякоха тялото му на части и ги разтвориха в киселина. През 1965 г. след безкръвен преврат Мобуту зае президентския пост и стана христоматиен диктатор. Той преследваше своите противници, практикуваше непотизъм и корупция и натрупа огромно състояние за сметка на собствената си страна, която преименува на Заир. В отдалеченото градче Гбадолите, където се е родил, Мобуту построи шикозен дворец и летище за доставки на всевъзможни луксозни стоки от рода на скъпо розово шампанско. Дължината на пистата бе достатъчна за свръхзвуковия "Конкорд", който той бе наел. Но след като той бе свален през 1997 г., времето в градчето сякаш спря. А джунглите изядоха остатъците от двореца.
Инфраструктурата в цялата страна, не само в двореца на Мобуту и родния му град, се разпада. Много сложно и скъпо е да пътуваш от едно на друго място в тази държава. Река Конго е единствената голяма транспортна артерия на страната, но огромната мрежа от нейните притоци не се използва както преди или както би могло да се използва. Реката е плавателна в участъка от столицата Киншаса до град Кисангани на 1600 км нагоре по течението и по нея тече и основният поток от хора, стоки и товари в страната.

Богата земя

Демократична република Конго е богата на ресурси - от тропически гори до ценни руди. Тук има много злато, елмази, уран, редки метали, мед и кобалт, които са толкова необходими за акумулаторите на колите, движещи се на ток. Югоизточната провинция Катанга е център на добивната промишленост. Тук има огромни открити кариери и са съсредоточени 60% от световните запаси на кобалт. Това е крехък метал, добиван от руда със синьо-зеленикав оттенък, който е необходим като стабилизатор в акумулаторите. По-рано той бе страничен продукт за добив на мед, но последните години цената на кобалта много нарасна. От него има толкова голяма нужда, че в страната се появиха хиляди дребни предприятия, предимно нелегални, които добиват кобалт в своите неголеми рудници, където в ужасни условия работят дори жени и деца. Богатите семейства с връзки, военните и местните полеви командири превърнаха Катанга в "Дивия Запад" на Конго, с огромни пари и неизбежно съпътстващата ги корупция.
"Корупцията е голям наш проблем, отвратителен навик, наследен с получаването на независимост", казва Ламберт Менде Омаланга, министър на комуникациите и официален представител на Демократична република Конго.
"Не може да се каже, че сме я победили, но все пак се опитваме да я спрем. Не може да продължаваме да бъдем много богата страна, населена с много бедни хора", споделя той.
Добивът на полезните изкопаеми трудно се съчетава с охраната на гъстите тропически гори, където живеят последните в света равнинни горили, застрашено от пълно изчезване.


Безпокойният изток

Последните 20 години войната разоряваше източната част на страната. От конфликта загинаха 5 млн. души. Той започна, когато границата бе пресечена от руандийската войска, преследваща участниците в геноцида от 1994 г. Хвърлили око на природните богатства на Конго, те в съюз с Уганда свалиха президента Мобуту. Но скоро Лоран Кабила, неговият приeмник, когото те подкрепяха, се обяви срещу присъствието на чужди войски в страната. Опитите да бъде свален доведоха до началото на "Великата африканска война", в която в един момент участваха девет държави.
Крайграничните въоръжени формирования се увеличиха, но и разпадаха на враждуващи фракции, а местните лидери въоръжаваха своите привърженици. Стълкновения продължават до ден днешен - Киншаса все така не успява да контролира източната част на страната.
В момента епицентърът на конфликта е в град Бани, провинция Северно Киву, където група метежници убиват местни жители, военни и миротворци от ООН, но заедно с това позволяват на вируса ебола да се разпространява из страната.

Бъдещето

Демократична република Конго е огромна и прекрасна страна, чиято история я тегли към дъното, а корупцията я парализира. Колониалното управление е било жестоко и репресивно, а в годините на независимост ръководството на страната си е пълнило джобовете за сметка на обикновените граждани.
След падането на Мобуту през 1997 г. страната е разкъсвана от война. Продължаващата политическа нестабилност всеки момент може да се превърне в конфликт, който ще прогони милиони хора от обитаемите им места. Военизираните  формирования и местните командири използват етническите противоречия за политически цели.
Конго е много бедна държава: по оценки на ООН, от 85 млн. жители най-малко 13 млн. разчитат на чуждестранната помощ за оцеляването си. Мнозина живеят в абсолютна нищета.
Но в тази млада и пълна с ентусиазъм държава две трети от населението е под 25 години. Те имат своите надежди, амбиции и чакат своите възможности.
Задават се промени. Демократична република Конго има своите шансове отново да се превърне в "сърцето на Африка".