Комплексарщина и безсилие

Ако човек се заслуша в лексиката на лидера на МЕЧ Радостин Василев, без да знае кой говори, като едното нищо ще си помисли, че интервюират някой страдалец със синдром на Турет. "Квазимодо", "маймуна с бомба", "запалени къщи" - Василев инжектира толкова мощна доза цинизъм и в без това западналия политически език, че вече стана страшно. Българската демокрация отдавна страда от липса на приличие, но лидерчетата на странните партии вече напълно са се развихрили в хвърлянето на токсични слюнки срещу своите противници.
Тази цинична и хулиганска лексика не е симптом за сила. Точно обратното - тя издава политическа мизерия, абсолютна парламентарна безпомощност и непознаване на основните принципи на демокрацията. Разрушаването на уважението е удар срещу нея и радостинвасилевците по света прекрасно знаят това. Никой не иска от него да бъде съгласен с Киселова, но в момента, в който преминеш прага на приличието, всъщност демонстрираш единствено тежка комплексарщина.
Въпросът с принизяването на политическия език изобщо не е страничен. Думите са основният инструмент на демокрацията. В момента, в който ги потопим в киселина, ние унищожаваме и тях, а и свободата на словото. Законността няма нужда от безкрайни обиди. Виж - политическите джуджета могат да живеят единствено и само от тях.