06 Юли 2020понеделник12:09 ч.

Бисер Киров:

Коми обича България завинаги

Това е страната, в която сме оставили част от душата си, казва любимият на няколко поколения певец, който е "посланик на добра воля" в Руската федерация

/ брой: 233

автор:Надежда Ушева

visibility 4054

БИСЕР КИРОВ - 20 години името му е сред десетте най-успешни естрадни изпълнители на Източна Европа. Единственият чужденец, "заслужил артист на Русия". Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Една от най-големите звезди на ГДР, Куба, СССР. Четири сезона е бил солист във "Фридрихщатпалас" в Берлин. Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. Бил е продуцент, режисьор и водещ по руската телевизия на детските предавания  "Златното ключе" и "Чудната приказка". Почетен президент e на ежегодния детски международен фест "Музикална дъга" във Волгоград. Академик е на две руски академии за култура и изкуство. Носител на голямата руска Международна награда "Кирил и Методий" за 2010 г. заедно с писателя Валентин Распутин, Светлана Медведева и музиколога Святослав Белза. Носител е на "Златен витяз", на "Легенда естрады". Пресата го нарича "Най-известният българин в Русия". Лауреат е на редица български и международни фестивали и конкурси. От ноември 2006 г. до 30 юни т.г. бе съветник по културата при посолството на Р България в Москва.

- След изтичането на мандата ви като  културно аташе в българското посолство в Москва ще прекратите ли вашата дипломатическа мисия в Русия? Мислите ли да се завърнете в България?
- Това е първото интервю, което давам, след като е приключила моята дипломатическа служба в Москва. Не, не съм се върнал категорично тук, напротив, оставам в Москва. Искам да успокоя тези, които се вълнуват. Това е съвсем логично завършване на един мандат. Според законно установения ред един мандат продължава три години, а моят бе удължен от атестационната комисия с цели осем месеца. Зная, че има незаменими хора, но... няма несменяеми. Моята смяна свърши. Аз съм в Русия 43 години и това е моята основна творческа работилница, моят университет за дружба, взаимност и всеотдайна зрителска преданост. Най-големият подарък, който сам си направих в далечната 1995 г., е, че се преместих да работя там, където са моите верни приятели, моята многомилионна публика, моите състуденти, преподаватели, почитатели, моето вдъхновение. Гордея се, че съм част от музикалната история и на тази велика страна. Мисията на певеца, музиканта, композитора е послание за добро. И смятам за похвално решението на министър Николай Младенов да бъда назначен за "посланик на добра воля" в Руската федерация за периода от 1.07.2010 до 1.07.2012 г. Това е обществена функция, която може да отвори много врати за всичко българско и всъщност именно тази моя бъдеща битност ще продължава да ме свързва с българската културна автономия, за която предстои да поговорим.
- Преди това обаче, нека уточним, заеманата от вас позиция на аташе... В какво се изразяваше работата ви? Какво успяхте да свършите за този период?
- Аз бях назначен като нотифициран съветник по културата от 1 ноември 2006 г. oт Министерството на външните работи в посолството ни в Москва. Това беше статусът ми, а длъжността е аташе по културата. В Москва работих с всички възможни руски културни институции и институти, както и с Българския културен център, който е под егидата на Министерството на културата. Ще ми е трудно да изброя всичко, което съм направил за времето от три години и осем месеца, когато отговарях за културата. Но всеки успех в посолството е немислим без подкрепата на посланика, а аз работих с изключителния дипломат Пламен Грозданов. Смятам за некоректно безконтролното бръщолевене и язвителните намеци за работата на някого, априори. Всеки, който служи в което и да е уважаващо се ведомство, особено във външно министерство, всекидневно, ежемесечно, ежегодно получава оценка на работата си, с определение на качествата по много параметри, които най-често са точният му кадрови атестат. Обръщам се към всички, които се интересуват какво съм "вършил" в Русия, да отворят досието ми и да прочетат оценките за моята работа. А истинските оценки за всеки... дава само времето.
През изминалите години бяха осъществени уникалните Година на България в Русия и Година на Русия в България. Участвахме в тяхното организиране, в целия процес на институционализирането на тези две огромни събития, в осъществяването на цялата програма и на едната, и на другата година. Още през 2007-а с община Варна и кметството на Москва започнахме големия културен проект "Слово и Образ", с размяна на интелектуалци от Москва и Варна, проект, който т.г. преживява четвъртата си годишнина и е може би най-значимият ежегоден културен обмен между двете страни до момента. Проектът е подкрепен и със 180-хилядния тираж на "Литературная газета" - като 4 пъти в годината излиза специално приложение само за българска култура, спонсорирано от кметството на Москва. Не мога да изброя литературните и музикалните вечери, театралните и танцовите спектакли с участието на повече от двеста изявени български културни дейци, които минаха през посолството. Те участваха в събития, които нарекохме "Гласове на сърцето", "Музика и цвят", "Срещи с приятелите на България", както и на многобройните тематични изложби, конференции и симпозиуми с участието на Дирекция на архивите, на Музея в Плевен, на Столичния музей. Представиха се първите руски преводи на български писатели след многогодишна пауза, имаше вълнуващи срещи с живи наши класици и техните руски колеги. Работата беше много и отговорна, и интересна, и значима, и несравнимо по-добра от това, което е било дотогава. Убеден съм, че националната ни култура трябва да бъде представяна в чужбина от личности с категорични позиции и контакти в културния елит на дадена страна, с авторитет и възможности мощно да лобират за българската култура, защото тя е най-яркото знаме на националната ни идентичност.
- Трябва ли да бъде продължена длъжността културно аташе в Русия според вас?
- Дали трябва да бъде продължена е работа на тези, които ще назначават. Една от възможностите е ярък български интелектуалец да представлява културата ни в Москва, като оглавява Българския културен институт, но това е въпрос на МК.
- Разкажете как се стигна до идеята за създаване на българска културна автономна област в Русия?
- Това е неочакван феномен, който се случи в Русия, на базата на федералния закон за националностите от 1996 г. В него по изключително демократичен начин е представена възможност за реализация на национална културна автономия на самообявили се и самопризнали националната си принадлежност руски граждани. Известно е, че българското присъствие в бившия Съветски съюз бе запомнящо се - с крупни младежки строителни бригади, с уникалната концесия в Република Коми. Много от градовете на Русия са построени с усилията и на младите български строители. Тогава младежите паралелно завършваха и висшето си образование там. Много от тях видяхме на събирането на 13 септември т.г. на язовир "Копринка". Това са хора, които бяха довели своите съпруги, деца и внуци. В Русия ги срещаме  от Уст-Илимск до Усогорск или от Стари Оскол до Ставропол. За чест на българските работници, те са оставили изключително добри следи. В Уст-Илимск на почетната алея на героите на града, четири от имената са на българи, строители на този град. В Стари Оскол и досега българската диаспора е най-силната. Там преди четири години открихме деен български клуб, който се нарича "Шипка". Негов председател е Стойчо Стойчев. В Краснодар активна група наши сънародници и техните приятели са създали културен клуб със същото име, който се намира под попечителството на един от известните бизнесмени с български произход в града - Владимир Щърков. Но това, което се случва в Коми, е голяма победа за България.
- Как започна всичко? Разбирам, че първите стъпки са насочени към осъществяването на общозначима кауза, важна за запазването на българската духовност по тези земи.
- Преди две години с Александър Соколов, мой близък приятел и дългогодишен зам.-директор на Руския културен институт в София, с който се познаваме от 1974 г. - той самият живее и работи в Сиктивкар и се ползва с изключителен авторитет, решихме, че би могло да се помогне на българите в Усогорск и Сиктивкар и да се реализира желанието им да имат български културен клуб. С усилията на големия приятел на България Александър Соколов, на министъра на националната политика Валерий Корабов, който е учил в българското училище в Усогорск, с финансовата подкрепа на всеотдайния патриот - българския бизнесмен Методи Маджаров, с моето скромно участие при категоричното съдействие на посолството... делото се започна. Лично стигнах в Усогорск на 27 август м.г., срещнах се с районната администрация. Българите, ръководени от Георги Аврамов, ме помолиха да съдействам да им се даде клуб. Успях да им помогна, те получиха помещение, събраха се, направиха устав на групата и създадоха първото гнездо на българската духовност отново там, където всичко напомня за България. Коми е страната, в която сме оставили част от душата си. На 3 март т.г. открихме другата българска културна автономия в Сиктивкар, неин съпредседател е изключително дейният, млад и предан на идеята "атакист" Илия Данчев.
На тазгодишния традиционен събор на работилите в Коми на язовир "Копринка" гост бе  министърът на националната политика на Коми Валерий Корабов. Той официално декларира: "Вече имаме републиканска българска културна автономия в Коми". Тази фраза трябва да радва абсолютно всеки българин. През всичките изминали години досега това е първото признаване на българите като малцинствена група в Русия. В тази културна автономия участват жените, децата, роднините и приятелите на всички българи, които са останали там. Това е духовен остров на България. Новият статут - Републиканска БКА, гарантира финансовата подкрепа на руската държава в предоставянето на помещения за клубове, курсове по български език, фолклорни групи, неделни училища за децата, запознаване с нашите обичаи, традиции и българска кухня. Прекрасна възможност да бъде повдигнато самочувствието и на останалите наши сънародници в Русия, да не се чувстват отделени от България, като ще се очакват и гостуващи български културни прояви.
- Как се поддържа тази дейност? Имате ли нужда от подкрепа?
- Продължава да се поддържа с подкрепата на местната власт, тъй като БКА е обществена организация. В момента, освен клуб "Шипка" в Стари Оскол, се подготвя откриването на клуб в град Губкин, съседен на Стари Оскол. Очакваме да бъде създаден такъв и в Иркутск, където нашите сънародници подготвят документите по легализирането на БКА. Всяка такава стъпка е жест към България, проява на обич към нея. Лично се срещнах в София с проф. Божидар Димитров, който с готовност пожела да подкрепи и да съдейства за осъществяването на всички събития, които биха могли да се случат в БКА. Имаме обещание за получаване на носии, държавни атрибути, знамена, учебници по български език, видеоматериали за танци, народна музика и книжнина. Навярно и гостуващи фолклорни колективи. Сам пренесох чудесната фотоизложба "Св. св. Кирил и Методий - духът на българската държава" на НИМ, която вече "пътува" по Русия и запознава широката общественост с корените на кирилицата - основата на общото ни слово. Според думите на проф. Божидар Димитров "една културна пропаганда се прави тогава, когато има подготвена програма, премислени ходове и силна мотивация на българския бизнес за подкрепа на участието на наши колективи", а това е особено вярно за Русия.
 - Личи ви, че се възхищавате на българите в Коми. Говорите с топло чувство за тях... 
- Да, аз съм във възторг от тях, от духа им, от силата им! От името, което са оставили за България. Ако един нашенец посети тези далечни места, в които са се трудили, живели, обичали и тъгували повече от 500 хил. българи от 1968 до 1994 г., ще види построените сгради, селища, културни домове, училища, пътища, гари... Ярки знаци, които са оставили сънародниците ни там, ще чуе най-добрите и топли думи, които е слушал за България, и не може да не бъде развълнуван. Коми обича България... завинаги!
- Знае ли се броят на българите, живеещи в Русия?
- В общи изчисления, невключвайки огромната българска диаспора в Казахстан, която е повече от 70 хиляди души, в Русия като цяло живеят около 50 хиляди българи или такива, които се самоопределят за българи.
- Казахте, че ще продължи вашата мисия в Русия като посланик на добра воля. С какво друго се занимавате в момента?
- С всичко, свързано с духа... В момента завършвам последните си два диска за Русия. Записите правя в студиото на маестро Димитър Гетов в София. Председател съм на журито на два големи фолклорни фестивала в Русия, президент съм на един детски песенен фестивал, отново ме канят за продуцент в руската телевизия. Още десетина културни проекта тичат около мен... Но преди всичко - БКА. Територията на духа е толкова необятна и съм щастлив, че имам благодатта да бъда в нея - скитникът българин...

10 км опашка на „Кулата“ още от сутринта

автор:Дума

visibility 84

Българите влизат в Словакия само след PCR тест

автор:Дума

visibility 91

Борисов заряза мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 126

С 6 лв. по-скъпа е потребителската кошница

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 126

Големите търговци плашат с бензинова криза

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 126

Старите жилища поскъпват по-бързо от новите

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 126

Кланици се оказаха огнища на COVID-19 и в Австрия

автор:Дума

visibility 88

Рекорден брой новозаразени в световен мащаб

автор:Дума

visibility 100

Втора локална карантина в Испания

автор:Дума

visibility 219

На гол тумбак - чифте компютри

автор:Велиана Христова

visibility 392

/ брой: 126

Въпроси за бъдещата работа на КЕВР

visibility 286

/ брой: 126

Новата конституция на Путин

автор:Мирослав Попов

visibility 286

/ брой: 126

ПЕНКА КАЛИНКОВА

visibility 219

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ