Колко точно са 960 млрд. евро?

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Кой би помислил, че в сухите числа има толкова драматизъм? След деветмесечни, пълни с обрати преговори, Европейският парламент одобри бюджета на ЕС за 2014-2020 г. Имах честта да бъда докладчик на парламента в тези преговори, поверени за първи път на човек, идващ от новите страни.
През следващите 7 г. ЕС ще разполага с 960 млрд. евро. 3.5% по-малко, отколкото имаше за 2007-2013 г. Те трябва да му стигнат (европейският бюджет не може да прави дефицит) за повече членки (28), поне половината, от които задъхващи се от недостиг на инвестиции и разчитащи на европейските средства да привлекат допълнителни капитали.
Този бюджет е 0,95% от европейската икономика, т.е. не може да върши работата на националните. Не това е предназначението му. Той е инвестиционен бюджет. Целта му е да привлича инвестиции и да финансира проекти, които поради размаха си не са по силите на отделните държави, но създават обща стойност за тях. Такива са енергийните и транспортни връзки, бързият интернет, екологичните проекти и др.
В този смисъл

най-големият недостатък на бюджета до 2020 г.

е, че е недостатъчен. Орязването му е следствие от разбирането на страните членки, че кризистното затягане на коланите у дома трябва да бъде пренесено и върху общите разходи. Опитахме се да предотвратим свиването на бюджета, но безкомпромисното поведение на някои страни не ни позволи да го постигнем.
Затова пък успяхме да създадем различни компенсаторни механизми, които дават възможност

с по-малко пари да направим повече

Европейският парламент се пребори за механизъм за гъвкавост. Чрез него част от парите, които не са похарчени през съответната година, се прехвърлят към следващата, вместо да се връщат на страните членки. Между 2007-2013 г. И 55 млрд. (почти 1/2 от бюджет на ЕС за година) бяха върнати. Занапред тези пари ще могат да работят за Европа.
Парламентът успя да наложи ревизия на бюджета през 2016 г. Разчитаме, че дотогава Европа ще е започнала да се възстановява и страните членки ще са по-щедри към общите начинания. Следващите Европейска комисия и парламент ще преразгледат приоритетите и финансирането и ще ги настроят според нуждите и разбиранията си.
Шест млрд. евро ще бъдат инвестирани ударно срещу младежката безработица, 400 млн. за наука, за "Еразъм+" и за малкия и среден бизнес през 2014/15 г., за да ускорят излизането от кризата.
В следващите дни ще заработи и група на високо равнище, чиято задача е да предложи как бюджетът на ЕС да увеличи собствените си приходи, така че да зависи по-малко от волята на страните членки. Те сега внасят 80% от парите и поръчват музиката. Идеята не е да се въвеждат нови европейски данъци, а част от парите да влизат направо в общия бюджет, вместо да се прецеждат през националните.

Новият бюджет е по-модерен

като инструментариум и дава възможност повече пари да стигат до получателите. В земеделието например ще има фиксирани субсидии за дребните и за младите фермери. Позволяват се тавани на сумите, така че парите да се разпределят по-равномерно и между повече стопани. Поощрява се екологичното производство.
В политиката на сближаване резултатът от използването на европейските средства ще е по-важен от самото харчене. Ще се изисква одобряваните проекти да водят до видимо подобрение на живота на хората и условията за бизнеса. Не всички промени са добри. Допуска се например възможност за спиране на средства на страни, които не спазват бюджетната дисциплина. Убягва ми логиката, по която държави, които вече имат финансови проблеми, ще се наказват допълнително с блокиране на европейските фондове.

Парите за България

България може да разчита на 14,5 млрд. евро от бюджета на ЕС през следващите 7 г. Заради увеличаването на земеделските субсидии, сумата е с около 2 млрд. повече от 2007-2013 г. Спрямо обема на икономиката ни, ще разполагаме с най-много средства. Европейската субсидия ще е около 4% от БВП.
Редица нови инструменти ще позволят да получим допълнителни средства, стига да сме достатъчно умели да ги ползваме. Такъв е "Свързване на Европа" - 30 млрд. евро за енергийни, транспортни и комуникационни връзки. Географското ни положение ни дава чудесни шансове. Ще ги реализираме обаче само ако имаме проекти, с които да се конкурираме с останалите.
Една от малкото области, за които ще има повече средства в бюджета на ЕС, са научните изследвания. Програма "Хоризонт 2020" разполага с 69 млрд. евро. Тук кандидатстването също е централно и България трябва да има научни центрове, способни да правят европейска наука, за да получават такива средства. Създаването им трябва да е приоритет за правителството.
Тенденцията, която може да се проследи в дългосрочния бюджет на ЕС, е, че пари ще се дават за постижения. В този смисъл България трябва да покаже, че създава работни места, че развива конкурентна икономика, която ще позволи да напредваме по-бързо. Европейските средства са жизненоважни за нас, но трябва да започнем да мислим не ние ли даваме повече на ЕС или Брюксел на нас, а за какво използваме европейските средства.