Колко струва един хляб в кварталния магазин?

Малко предистория

Преди 25 години, на 18 ноември 2001 г. бе проведен балотаж на президентските избори, в който лидерът на БСП Георги Първанов победи със смазваща разлика действащия президент Петър Стоянов с 54,13% срещу 45,87%.
Според предварителните проучвания на социолозите, тази победа бе почти невъзможна. Само пет месеца по-рано, на парламентарните избори от 17 юни, „Коалиция за България“ начело с БСП бе останала трета политическа сила с мизерните около 17% от гласовете и едва 48 депутатски мандата. Партията изглеждаше в свободно падане. На първо място бе новосъздаденото НДСВ на Симеон Сакскобургготски с над 42% (и с лъжата България да се оправи за 800 дни), а на второ – остатъчното СДС на Иван Костов с 18%. Всичко говореше, че левицата е на път да стане маргинална сила. Обаче БСП, която бе на ръба на изчезването, изведнъж получи най-високия държавен пост.
На финалния диспут тогава двамата кандидати се представиха в съвсем различна светлина един от друг. Вярващият си в „неминуемата“ си победа Стоянов излезе с тези за проевропейска политика, либерализъм и десни идеи. Обратно, спокойният и отлично подготвен социален претендент Първанов постепенно „приземи“ плаващия в облаците Стоянов, като го насочи към проблемите на обикновените български граждани. Включително и с въпроса: „Ако, както твърдите, действително познавате проблемите на обикновения гражданин…, колко струва един хляб в кварталния магазин?“. На който въпрос Стоянов се оплете и посочи цена, на която Първанов реагира: „За времената на Живков ли говорите?“.
Изводът: обикновеният български избирател има проблеми, на които изисква и търси решения от Властта. И очаква в менюто на кандидатите да му се сервират алтернативи на тези решения, между които да избере най-правилната.

Съвременна история

Днес имахме 28 кандидат-президентски двойки, изобилие от геополитически заклинания, тревожни предупреждения за война, мир и национално спасение. Това насипно количество вероятно може да претендира едновременно за световен, олимпийски и национален рекорд! Само че четирима от петима избиратели останаха у дома. Очевидно предлагането на политически спасители значително надхвърля търсенето.
Джордж Оруел ни предупреждава, че политическият език може да придава солидност на чистата празнота. В българския вариант това понякога изглежда така: кандидатът може да не знае колко струва хлябът, но е готов да обясни бъдещето на Европа, съдбата на цивилизацията и архитектурата на световния мир. Всичко това - преди закуска по БНТ, БТВ и Нова. След закуска – по БНР. Привечер – навсякъде.
А Джон Мейнард Кейнс ни остави прочутото напомняне: „В дългосрочен план всички сме мъртви.“ Само че в краткосрочен план хората трябва да плащат сметките си, да купуват храна, да плащат непоносими ипотеки и да издържат семействата си. И нямат особен интерес да чакат края на геополитическата партия шах, за да разберат дали ще могат да си позволят вечеря на трапезата.
Обилното количество не винаги символизира високо качество. Ако сме поне малко подозрителни, няма как да не приложим принципа „Следвай пътя на парите!“. И вероятно ще отбележим че поне половината от кандидатите са насочили обществените средства (моите и твоите) в личен икономически интерес.
Ако наистина те са вярвали че ще стигнат поне до балотаж, а не са постигнали такъв успех, вероятно трябваше да се ужасим на поне 30 публични харакирита (кандидати за президенти и вицета).
Не, има само доволно мълчание.


Символиката с отсъствието на символиките Барселона и Дубай като кандидати за президенти може да се оцени като правилна преценка от тяхна страна.
В масовото обществено съзнание те са хора от едно нелицеприятно минало (и Мата Хари го знае), а близкото им обкръжение се тълкува като сборище от предимно кариеристи, обединени под красиви етикети – „европейско“ и „свободи“.
Шише „Джони“, напълнено с вода от чешмата, не става маркова напитка.


Предизборната кампания бе постна, едномерна, незапомняща се.
Спомнете си кампанията на Румен Радев при първото му избиране за президент, напомняща кампанията на Барак Обама, в които и двамата бяха поставени на преден план като Game Changer.
Българският политически Big Mac бе разписан по стар рецептурник. Нито Йотова, нито Гюров, нито даже Костадинов, добавиха особено пикантна гарнитура към познатите формули.
Костюмите им – поне според конкурентите им, стояха познато: „Кремъл“, „Версай“ и „О, Шипка!“. Т.е. антиконкурентните послания бяха по идеи от времената на австралопитеките.
И свеждането на дискурса до „Война – мир“ бе безсмислено, понеже България наистина е във война (когато изнася оръжия за едната страна), а мирът зависи от н.в. Доналд Тръмп и благосклонността на Владимир Путин, а не от следващия финансов транш от Брюксел (моите и твоите пари) към многострадален Зеленски.
Геополитиката може да нахрани егото. За стомаха обаче все още е необходим хляб. Не се чу и „гък“ по най-острите проблеми, на които е подложен „малкият човек“ (благодаря ти, Чарли!) в най-бавно развиващата се страна в ЕС. В която все още по-лесно ще се добави един куршум в тялото на новобогаташ, отколкото едно евро към минималната заплата.
Когато бягаш от решаването на проблемите, хората бягат от теб.

Пак ще напомня най-важния факт. Изборите през 2026 г. бележат наистина печален рекорд – гласували 1 от всеки 5 българи с право на свободен избор.
Това е начин на избор!
4 от 5 не са имали насреща си стока, която да напазаруват, като са останали вкъщи.
Помислете, не само кандидатите не са или стопроцентово харесани, но и някои от членовете на Инициативните комитети, които са дърпали за краката надолу самите кандидати.
По-добре щеше партии да застанат – честно! – за кандидатите си, отколкото да се шмекерува с комитети.


Когато първите резултати станаха известни, прекомерното напрежение избухна в главите на някои „инициатори“ и кандидати.
Чрез Йотова се връщало „мрачното минало“. Кое точно, това на приватизацията на БГА „Балкан“ и разгрома на земеделското напояване ли?!
Чрез Гюров България можела да „влезе във война“. В нова война ли, понеже страната на практика вече участва на страната на Украйна? Ще си върнем с оръжие Македония ли?
Чрез Радев започвал нов „Възродителен процес“! Майко мила, говорещият наистина ли е с главата си?!
Чрез тези избори „Възраждане“ увеличавало привържениците си?! Пилците се броят наесен, реалните привърженици се броят най-точно на парламентарни избори.
Телевизиите, когато няма нищо пикантно, винаги дават микрофони за такива нелепици. Те се помнят.

Балотажът

Естественото развитие на този тежък изборен процес е буквално на часове.
„Насърчения“ отстрани могат да се очакват. Радостин Василев вече даде тон, „завръщайки“ се по този начин неформално към майката си ПП. Много по-тежащи ще са указанията, които ще спуснат – ако го направят, лидерите на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“
Очакваният двубой „Йотова – Гюров“ ще разкрие кой какво допълнително може да извади от ръкавите си.
Няма съмнение, че предварителните очаквания са в полза на Йотова като по-подготвена, по-умерена, по-компетентна по огромен кръг въпроси на президентската дейност. Може да се очакват нюансирани „меки“ критики към някои от политиките на ПБ, както и усилване на „социалната“ и „социалистическата“ тоналност в горните октави. Там са дълбоките корени, там е реалната позиция на един български президент в страната му, която е плячкосана от мафии, правителствени ОПГ-та, олигархии, транснационални корпорации, финансови интереси на алчни “бизнеси”.
Колкото и да е нелогично за един кандидат на градската десница като Гюров, пренасянето на споровете от „свободната пазарна икономика“ към реалните проблеми на гражданите, включително и към омразното участие по всякакъв начин във войни, може да му носи дивиденти, колкото и конфузно да е подобно артикулиране на десен кандидат.
Предварителната ми прогноза е 1:0 в полза на Йотова. Цената на хляба в кварталния магазин е по-важна от набъбващата цена на продължаването на войната в Украйна.
Много интерес би възбудил един допълнителен диспут между вицетата Вълчев и Кандев. Със сигурност той би бил наистина „исторически“ и ще се преподава като интересен пример по политология в университетите у нас. Рязкото дръпване на Кандев от подобен спор го предаде като вероятно много по-слабо подготвен. Така че Гюров ще встъпи в ролята на „И сам воинът е воин“, но “Ти си го избра!”.
С този отказ от смела дискусия резултатът достига до 2:0 в полза на водещата двойка.

Диспутът ще вдигне интересът към гласуването (без да майсторя социологическа прогноза) до около 1,5 пъти спрямо първия тур, т.е. до около 35%.
Който резултат отново ще постави въпроса „Що е демокрация, все пак?“. Или, ако щете, още по-лош въпрос: „Президентът дали е „Човек от народа“?“, т.е. дали народът се отъждествя с него?
На тези въпроси изборите отговорят еднозначно.


Все пак, колко ще струва един хляб в кварталния магазин през 2027 г.? И какви ще са доходите, дали ще са справедливи?!

От блога на автора