Колко сме хубави

Може ли един от поетичните шедьоври на Христо Фотев, възпял най-хубавата за него жена, до такава степен да повлияе на самочувствието на българите, че да разкрият колко много си се харесват? Уви, не това е причината (а така и не става ясно каква е всъщност) почти две трети от нашенците, участвали в провокативно проучване за красотата и ценностите, да заявят, че са доволни от себе си.

Суетата все по-упорито се проявява при силната половина на човечеството. Забележете: не само дамите, но и господата се смятат за добре изглеждащи, като процентът и при двата пола е почти изравнен: 55% от жените и 53 на сто от мъжете не крият, че одобряват собствената си външност. И докато едните размишляват на каква възраст биха се възползвали от услугите на пластичните хирурзи, другите действат с размах. Известни личности, бизнесмени и политици не са склонни да го афишират, но все по-активно търсят начини за дълго да останат млади и да повишат своята увереност.

Убедени, че на изглеждащите добре всичко хубаво се случва без особени усилия, все повече хора бързат да инвестират в собствения си имидж. А не в истински важното - в образованието, в личностното развитие, в книгите дори. Но как да обясниш на децата, че ученето е за тяхно добро, когато родителите им с висше образование и по няколко чужди езика имат в пъти по-ниски заплати от доходите на плеймейтки, влогъри, т.нар. инфлуенсъри, които се възприемат като "готини" и се превръщат в пример за подражание? Нима ще си отиде завинаги поколението, което се чувства най-удовлетворено, когато се грижи за другите, помага на нуждаещите се и се опитва да предаде на собствените си синове и дъщери знания и същото отношение към живота? Ще се забрави ли безвъзвратно какво означава истинската красота?

Усещането за хармония винаги е страхотно. Стига обаче да не се изгуби стремежът да ставаме поне малко по-добри. Само тогава ще бъдем хубави не само за нас самите, но и в очите на другите.