17 Септември 2025сряда20:31 ч.

На фокус

Колко храна се изхвърля в България и по света?

Сред приоритетите на новата ЕК е до 2030 г. да се намалят наполовина хранителните отпадъци в общността по цялата верига - от производството до домакинствата

/ брой: 186

автор:Дума

visibility 6737

В Европейския съюз всяка година се изхвърлят средно около 127 килограма храна на човек от населението, по данни на Евростат. Домакинствата изхвърлят 55% от хранителните отпадъци, или около 70 кг на човек. Останалите 45% са отпадъци, генерирани по веригата за доставка на храни, включително земеделие, риболов, производство на хранителни продукти и напитки, магазини и заведения за хранене.
В България на човек от населението се изхвърлят средно 86 килограма храна, което е доста под средното ниво за ЕС. С по-малко генерирани хранителни отпадъци са само Словения (68 кг), Хърватия (71 кг) и Словакия (83 кг).
Според друго проучване - на консултантската компания Utility Bidder, България обаче произвежда най-малко хранителни отпадъци на глава от населението по линия на домакинствата - само 26 кг на "калпак". Когато се съпостави това с население от малко над 5 души, се оказва, че българите произвеждат 176,28 милиона кг хранителни отпадъци годишно. Изследването използва данни от Доклада за индекса на хранителните отпадъци за 2024 г., за да проучи страните с най-висок (и най-нисък) рейтинг на хранителни отпадъци в света (виж графиките).
Русия е втора в тази класация след България с 33 кг хранителни отпадъци на глава от населението. Въпреки това, като една от най-големите нации в света с население от 144,2 милиона души, тя произвежда общо 4,83 милиарда кг хранителни отпадъци.
Словения завършва челната тройка, тъй като нейните граждани произвеждат само 36 кг хранителни отпадъци на глава от населението и 76,32 милиона общо от своите 2,11 милиона жители.
Първенец на другия полюс - с най-голямо разхищение е Португалия, която произвежда най-много хранителни отпадъци на глава от населението със 124 кг отпадъци на човек. С население от 10,41 милиона, Португалия се оценява, че произвежда приблизително 1,27 милиарда кг хранителни отпадъци годишно.
Следва Швейцария – 119 кг хранителни отпадъци на глава от населението. С население от около 8,78 милиона души, страната губи общо над един милиард кг храна.
Трета по разхищение е Сърбия – 108 кг хранителни отпадъци на човек.
Разхищаването на храни има отрицателно въздействие върху цялото общество като засяга не само продоволствената сигурност, но и нашите икономики и общества, отбелязва здравният еврокомисар Стела Кириакиду в съобщение по повод Международния ден за осведоменост за загубата и разхищението на храна - 29 септември, пише 3е-news. Един от приоритетите на новата ЕК е до 2030 г. да намали наполовина хранителните отпадъци в общността по цялата верига - от производството до домакинствата.
Постигането на тази цел изисква колективните усилия на всички сектори на обществото – правителства, предприятия и домакинства. Борбата с разхищаването на храна зависи до голяма степен от ежедневните ни избори и действия. Време е да подобрим начина, по който купуваме и ядем храна, да преосмислим хранителната си система и да насърчим устойчивите потребителски навици. Ще видим положителните ефекти от това и в портфейлите си с по-малко пари, изразходвани за разхищена храна“, смята комисарят.

Дарик, 3е-news, Pariteni


Какви мерки за намаляване на
разхищенията предприемат в Европа

Белгия

Още от 2023 година белгийското правителство апелира, че трябва да се сложи край на безразборното прахосване и изхвърляне на храна в общия боклук. Изчисленията показали, че домакинствата изхвърляли месечно средно по 369 евро несортирана храна.
По правило храната трябва да се поставя заедно с трева, храсти в зелени контейнери, които се събират отделно от сметосъбиращите компании. Оказва с обаче, че сред смесения боклук попадат заради немарливи домакинства и тонове хранителен отпадък. Храната може да се използва за животни, за гориво или пък за биоразградим компост.
В Брюксел – точно под носа на европейските институции- също са въведени рестриктивни мерки. От началото на тази година местният парламент нареди всички магазини с площ над 1000 квадратни метра да предават храната с изтичащ срок на годност на хранителни банки.
Решението идва след продължително наблюдение от няколко години, че прекалено много храна се изхвърля от веригите, а същевременно броят на хората, нуждаещи се от хранителна помощ се е увеличил, предаде в свои репортаж от в началото на годината местното радио 2.
Освен това – вече като собствена самоинициатива без да чакат държавна директива, масова практика е в белгийските магазини да се обособяват щандове с двойно и тройно намалени цени като целта е максимално да се продаде в рамките на един ден.

Дания

Може би един от най-емблематичните примери, които се появиха през 2023 година в борбата с разхищението на храна дойде от датчаните и тяхното мобилно приложение Too Good To Go. За една година апликацията спечели милиони фенове и магазини в Европа като дори беше силно промотирано и сред белгийците. Целта е да се свържат ресторанти и магазини, които имат непродадена, излишна храна с клиентите, които могат да закупят останалата храна в обекта без да могат да избират.
Храната в приложението е на цена от една трета от първоначалната си цена. Сред партньорите на проекта са ресторантите на „Карфур“ и „Икеа“ десетки пекарни и закусвални.
Потребителите правят заявка през смартфона си. Отиват 15 минути преди да затвори обекта, показват апликацията и си тръгват с селектираната храна. Препоръчително е да носят със себе си повече кутии от вкъщи. Избраната стока се финализира, след като купувачът потвърди пред служителя в магазина с плъзгане в приложението, че е приел „магическата чанта“.
Доставчикът може да анулира поръчката по всяко време, ако очакваният излишък е изчерпан, а купувачът е уведомен чрез текстово съобщение. Купувачът също може да анулира поръчката си с двучасово предизвестие.
От коментарите на потребителите се вижда, че някои ресторанти са доста щедри, а други все още слагат от всичко по малко в кутията. Затова, не е случайно и че рейтингите на редица ресторанти в Google са по-ниски.
Очевидно е обаче, че единичните примери на правителства и компании като датската не са достатъчни. Нужно е единство и общ подход за цялата общност.

3е-news

Скандални разлики в цените от борсата до магазина

автор:Дума

visibility 687

/ брой: 173

Финансовото министерство пласира ДЦК за 300 млн. лева

автор:Дума

visibility 670

/ брой: 173

Бум в търсенето на екзотични валути

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 173

Младите българи предпочитат да инвестират в акции, а не в имоти

автор:Дума

visibility 685

/ брой: 173

Израел удари Газа с цялата си мощ

автор:Дума

visibility 718

/ брой: 173

ЕК отлага 19-ия пакет санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 627

/ брой: 173

47% от македонците не одобряват поетия курс

автор:Дума

visibility 604

/ брой: 173

Накратко

автор:Дума

visibility 560

/ брой: 173

Банализмите на психодясното

автор:Александър Симов

visibility 632

/ брой: 173

За образованието

visibility 629

/ брой: 173

Слънчевото дете на българската поезия

visibility 634

/ брой: 173

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ