Коледуване в Еркеч

Петър Куцаров
   
На чудно възвишение в източната част на Стара планина е кацнало село Козичино, област Бургас. То има над 15 века история, известно е със старото си име Еркеч, става родоначалник на 60 вайковски села в Североизточна България и извън страната. Селището се превръща във водач, каквато е етимологията на древната българска дума еркеч.
Коледуването в Еркеч се отбелязва особено тържествено като празник на момчето. То е част от еркечкия празничен календар и е своеобразно тържество на мъжкото начало в живота. Наред с доказаните от науката характерни български елементи в езика, фолклора, топонимията, топографията и етнографията на Еркеч, празникът Коледа, както и съхранените автентични обичаи, са доказателство за древната история на селото. По своята красота, мелодичност и разнообразие на песните, по естетиката на облеклото, младежкото коледуване може да се сравнява с пролетното лазаруване на девойките.
Една-две седмици преди Коледа момците се събират, за да изберат стананик и да договорят с него подробностите по организацията на празника. Стананикът е лицето, в чиято къща се репетират коледарските песни, той е домакин на празника, оттам тръгват коледарите и там се връщат, това е техният дом от Коледа до Дядов ден. Изискванията са в двора на стананика да има място за хоро, къщата му да е голяма и той да има хубаво вино, собствено, а не купешко. Преди години, когато еркечани са били колкото поморийци, се избирали двама стананика, - за горната и долната махала. С течение на времето и с намаляването на жителите на селото, стананикът остава един.
В наши дни коледуването се възражда, в него участват младежите на изселили се преди години еркечани. Бъдещите коледари се събират вечер и се подготвят за празника. Една от първите коледарски песни е "Замъчи се Божа Майка": "Замъчи се Божа Майка в град Йерусалим,/ Вишне ле, Божне ле, коладе ле, чисто ми крил Ангеле. От Игнажден до Коледа, в град Йерусалим/Че си роди млада Бога, в град Йерусалим/Млада Бога Исус Христа, в град Йерусалим/ И наздраве тебе (името, имената на жените), в град Йерусалим/Тебе (вази) пеем, Бога славим, в град Йерусалим/Вишне ле, Божне ле, коладе ле, чисто ми крил Ангеле."
Характерно е облеклото на момците. Ризата е с туникообразна кройка, с бродиран червен или черен огърляк и ръкави. Шевиците са външен признак за принадлежност към определен род. Черните потури са сравнително тесни. Върху ризата се облича тъмночервен елек джамадан, украсен с тегели, везмо и копчета между тях. При студени дни коледарите обличат ямурлук с "бозав" от естествена овча вълна цвят. Той е старателно украсен по всички съединителни шевове, по джобовете, ръкавите и от двете страни на кръста с посинен бял гайтан. Цървулите са направени от волска/биволска, а в наши дни от свинска кожа. Навущата са от бял вълнен домашен плат, вървите са черни, дебели от естествена козя козина. Шапката е черен остроган или тенджера калпак от агнешка кожа, неизменна е китката над ухото.
Момците предварително се делят на куди - групи, които вечерта на Коледа обикалят къщите на всички еркечани, но най-вече на момите. Водачите на кудите са сгодени и улегнали младежи, за да имат авторитет. Обикновено водачите на кудите се договарят предварително и разпределят краваите на момите, за да няма сбиване. Ако домът на определена девойка не влиза в района на кудата, в която е нейният момък, се договаря, че определената куда ще отиде в района на другата. Понякога тези договорки не се спазват и се случват спречквания заради кравая на момата.
Във всяка къща се пее най-напред на момата или на момичето, а после на момчето, на родителите и накрая на бабата и дядото. Тематиката на песните е различна, но най-вече се възпяват трудолюбието и любовта между младите. Често изпълнявана и днес е песента "Мела е мома": Мела й мома, дойне ле куладеля, бащино дори, Добро льо куладе./Че измела, дойне ле куладеля, златно синче, Добро льо куладе;/че го тури, дойне ле куладеля, в престилка си, Добро льо куладе;/че отиди, дойне ле куладеля, при златаря, Добро льо куладе;/да си лее, дойне ле куладеля, за шийка си, Добро льо куладе;/за шийка си, дойне ле куладеля, златен гердан, Добро льо куладе;/за пръста си, дойне ле куладеля, златен пръстен, Добро льо куладе;/за кръста си, дойне ле куладеля, златен курдон, Добро льо куладе./Че отиди, дойне ле куладеля, на хорото, Добро льо куладе./Всички моми, дойне ле куладеля, нея гледат, Добро льо куладе./Нея гледат, дойне ле куладеля, и блазякат, Добро льо куладе./Блазя, блазя, дойне ле куладеля, на таз мома, Добро льо куладе./Дваш муй блазя, дойне ле куладеля, който я люби, Добро льо куладе./Триж муй блазя, дойне ле куладеля, който я зъмни, Добро льо куладе./И на здраве дойне ле куладеля, тебя Тяно, Добро льо куладе./Тебя пеем дойне ле куладеля, Бога славим, Добро льо куладе".
Пред къщите, за да се подготвят домакините и посрещнат както подобава коледарите, се пеят песни от рода на: "Сяла е мома". Всяка мома ниже кравай и подготвя нанизи от пуканки за момците. Краваят на момата трябва да е много красив, нанизите от пуканки трябва да се равняват на "двайсет боя" от ръста на девойката. Често има надпревара кой момък ще вземе кравая на дадена мома, особено ако двама младежа любят една и съща девойка. Най-често в песните се прославя любовта между младите или несъгласието на майката с избора на чедото си. Характерно е също, че в репертоара на коледарите има песни, посветени на Крали Марко.
Краваят се благославя. Ако е обикновен кравай-пита, се благославя с кратката благословия. Във всяка куда се подготвя младеж, който може да изрича благословиите на краваите. Думите се изговарят много бързо, като речитатив и след думите амин дружина, всички отговарят с трикратно амин, амин, амин. Кратката благословия гласи: "Тос кравай печен недопечен - на нас наречен./ Вит превит в магарешка торба скрит./Магарьту за вълците, кравая за момците". Когато се получава специалният кравай, нанизан и подготвен от девойката, се изговаря дълга благословия, като всеки благославящ може да променя и добавя думи.
В заключение ще отбележа, че всички еркечки коледарски песни завършват с поименно обръщане към лицето, на което се пее песента и се подчертава: "Тебе/вази пеем, Бога славим!" Освен словесната връзка с Бога, съществува и предметно-символична. Това са онези елементи от носията на коледарите, които подчертават връзката на човека с Бога - ръчно тъканото платно. От него са направени ризата, поясът и навоите. Човек се ражда и го завиват в платно; човек умира и го покриват с платно. Белотата на платното отразява, прогонва злото и е символ на Божията закрила.