29 Март 2024петък03:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Кола Made in Bulgaria - опит пореден

Авантюрите за производство на автомобил у нас досега са неуспешни

/ брой: 217

автор:Евгени Гаврилов

visibility 5665

Германската група "Фолксваген" (Volkswagen) планира изграждане на нов завод за производство на коли "Шкода" извън Чехия и сред потенциалните места са страни като България. Решението може да бъде взето още следващата седмица. Това твърди в последния си брой авторитетното издание "Ханделсблат". Статията е преразказана в обзора на печата от агенции като американската "Дау Джоунс" и австрийската АПА. Засега няма коментари нито от "Фолксваген", нито от "Шкода", която от 27 години се контролира от германския концерн. Заседанието за преглед на стратегията на "Фолксваген" е насрочено за следващия петък, 16 ноември, когато трябва да бъде одобрена и инвестиционната програма за следващата година. 

 

Това е толкова добра новина, че чак не е за вярване.  Все пак монтажът на цяла кола  е върхът на автомобилната индустрия. Над 95% от тази продукция отиват за износ, което подобрява драстично търговския баланс на държавата. Инвестиция за 1 млрд. евро може да прави оборот за 10 млрд. Доказателство е заводът на "Дачия" в Румъния, който за 10 г. стана най-голямото предприятие на Балканите и прави оборот 10 млрд. евро. Обикновено в един такъв завод работят между 5000 и 10 000 човека. Заедно с фирмите доставчици броят на заетите се умножава по две. Откриването на 15 000 работни места в един регион на България е в състояние да промени съдбата му. От доста отдавна един от всепризнатите световни критерии за степента на икономическо развитие на дадена страна е именно дали тя произвежда автомобили. За последните десет години 140 станаха компаниите от автомобилната индустрия, които предпочетоха България като място за производство на различни компоненти за автомобили, но опитите за цялостно сглобяване на автомобили досега са се проваляли. Дано този път имаме по-добър късмет. 

Историята започва през 60-те години на миналия век с 

 

Булгаррено

 

В началото на 60-те години на миналия век ДСП "Булет"и ДСО "Металхим", под чиято шапка са всички военни заводи, правят сдружение с цел производството на леки автомобили. Идеята е със свободната валута на двете предприятия да се внасят готови автомобилни агрегати, а тяхното сглобяване в България да бъде осигурено от резервните мощности на отбранителната промишленост. Преди това са разглеждани предложения за подобно сътрудничество и с "Фиат", "Симка", "Алфа Ромео", но в крайна сметка е избрано "Рено". 

През септември 1966 г. във в. "Работническо дело", се появява съобщение за сключен договор между ДСП "Булет" и "Рено", а два дни по-късно на Пловдивския панаир са изложени 10 леки автомобила рено 8, които по неофициални данни са сглобени във Военния завод в Казанлък. Колите носят означение "Bulgarrenault" ("Булгаррено"), а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трицветна лента с надпис "Булет".

Според договора през 1970 г. у нас трябва да бъдат сглобени 10 000 леки коли рено 8. През 1967 г. монтажната линия е преместена в Пловдив, където по същото време приключва строежът на специално проектирания нов завод. Той работи до 1970 г. и разполага с най-модерните тогава заваръчни и бояджийски агрегати, чиято обща стойност е 15 милиона долара.

Първите коли за нашия пазар са предложени през февруари 1967 г. Общо в Пловдив са произведени 4000 автомобила булгаррено 8 и 10, при цена на доставените части 6 милиона долара, или средно по 1500 долара на автомобил. Защо спира производството? Тезите са няколко. Първо - недоволство от страна на ръководителя на СССР по онова време Леонид Брежнев. Второ - неизпълнение от българска страна на ангажимента колите да не се изнасят на Запад. Трето - натиск от руска страна, която иска да лансира на пазара новата си марка "Жигули". 

 

Булгаралпин

 

През 1966 г. основателят на френския производител на спортни автомобили Alpine ("Алпин") Жан Ределе пристига в София. Той се среща с представители на ДСП "Булет", които  имат интерес към производството на спортни автомобили. Първите бройки булгаралпин виждат бял свят в началото на 1967 г. С тях екипажите Илия Чубриков и Никола Чубриков, от една страна, и Атанас Тасков и Атанас Агура, от друга, за първи път взимат участие в рали Монте Карло. Няколко месеца по-рано екипажът на братята Чубрикови печели Рали Трансбалкания в клас до 1400 куб. метра с автомобил булгаррено 8. Липсва информация за точната бройка произведени спортни коли за периода 1967-1969 г. Според някои данни те са били само 60. Според други бройката е достигнала 120, като 70 от машините са били предназначени за родния пазар, а останалите 50 - за износ. Според ръководителя на производството Илия Чубриков са били произведени 100 коли, като нито една не е била изнесена зад граница. В България возилата през 60-те години са стрували 8200 лв.

 

Пирин ФИАТ

 

През 60-те години, за първи път и в Ловеч се произвеждат коли. Те носят името "Пирин ФИАТ". Общо от поточната линия излизат близо 760 коли, които са разделени както следва: ФИАТ 850 седан (между 1967 и 1971 година)- 360 бройки, ФИАТ 350 купе (1967-1970 г.) - 89 бройки, ФИАТ 124 седан (1967-1971 г.) - 274 бройки, ФИАТ 124 комби (1967-1970 г.) - 35. Това става ясно от инфорамция на "Балканкар". Първите коли слизат от конвейера на 27 юни 1967 г. и са от модела 850. Те са резултат от договора между ДСО "Балканкар" и италианския автомобилен гигант. Торинската фирма трябвало да получава заплащането си под формата на стоки от листата на износните централи на България. Тук, за разлика от "Булгаррено" и "Буларалапин", липсват разминавания за причината, поради които производството е спряно. Просто през 1971 г. договорът между България и Италия изтича и впоследствие той не е подновен. Последният сглобен автомобил по това споразумение е ФИАТ 850, който напуска монтажната линия на завода в Ловеч през септември 1971 г.

 

Москвич

 

Ако има автомобил, който е свидетел на  голяма част от историята на България през периода 1966-1990 г., това със сигурност е москвич Алеко". За периода отново в Ловеч са сглобени 304 297 броя москвич 408, москвич 408И, москвич 412, москвич 2141 Алеко. През януари 1966 г. в МЗМА (Московский завод малолитражных автомобилей, по-късно преименуван на АЗЛК - Автомобильный завод имени Ленинского комсомола) е командирована група от 20 специалисти. Първите сандъци с готови комплекти, състоящи се от по 900 части, са разтоварени на заводската гара на 17 октомври. Същинското производство започва на 25 октомври, а на 4 ноември 1966 г. в 15:00 часа от монтажната линия на завода слиза първият лек автомобил москвич 408. Предвидено е до края на 1966 г. група от 7 монтажници да сглоби общо 32 автомобила, които да бъдат пуснати на пазара. Производството продължава през следващите близо 25 години до настъпването на демократичните промени в България. В периода 1988 - 1990 г. в Ловеч пристигат последните три серии от по 10-12 хиляди комплекта москвич 2141, след което договорът с АЗЛК е окончателно преустановен.

 

Ровър Маестро

 

Началото на 90-те години на миналия век ще се запомнят  с неуспешния опит на британската група Rover да започне да произвежда коли във Варна. До 1986 г. тя е известна като с името British Leyland, когато е приватизиран и преименуван. Групата има финансови проблеми, въпреки че произвежда  коли като Jaguar, Rover, Land Rover и Mini.  Заводът във Варна е част от програмата за нейната стабилизация. Очаква се там да се монтират  10 хил. автомобила Rover Maestro годишно. Инвестицията в него е изчислена на 20 млн. долара - най-голямата до тогава в България след края на Студената война. Създадена е и българо-британска фирма, която ще се занимава с производството - Родакар. 51% от нея се държат от Rover Group, а 49 от "Дару груп". Резултатите от проведените тестове на слизащите от конвейера коли са "поне равни" на онези, сглобени в британския град Кроули. Въпреки това българо-британската кола не успява... Тя е победена от настъпващата на пазара шкода Фелиция. Допълнителен "пирон в ковчега" на инициативата добавят слабостите в маркетинговата стратегия и неконкурентната по различни причини цена. 

 

Грейт Уол

 

Засега последният опит за производството на автомобили у нас се свързва с китайската Great Wall и "Литекс моторс" на Гриша Ганчев, които построиха завод край Ловешкото село Баховица. "Литекс моторс" беше основана през 2008 г. с цел да произвежда изцяло автомобили по лиценз на "Great Wall". Идеята беше китайците да навлязат на европейския пазар чрез България. Те обаче не дадоха финансово рамо на начинанието, а единствено технологията за производството на колите. Така инвестицията дойде основно от КТБ, чийто мажоритарен акционер Цветан Василев отпусна два заема на Гриша Ганчев - инвестиционен и оборотен, за общо 33 млн. евро. Самата КТБ първоначално държеше 8% от капитала. Предприятието бе открито през февруари 2012 г. Тогава то бе с капацитет да произвежда по 50 000 автомобила годишно при работа на две смени, но реално са се произвеждали между 250 и 500 автомобила. Въпреки подкрепата от държавата автомобилите made in Bulgaria не успяха да се наложат на българския пазар и заемат 14-позиция по пазарен дял с около 2% за 2015 г. "Литекс моторс" не успя да изгради силна дистрибуторска мрежа на българския пазар. Експанзията на "Great Wall" в Европа също не беше сполучлива. "Литекс Моторс" не получи почти никаква подкрепа от китайците за налагане на бранда.

Според експерти, освен трудната разпознаваемост на марката на българския и европейския пазар, други проблеми за налагането на автомобилите "Great Wall" са, че те са морално остарели, не отговарят на критериите за енергийна ефективност и отделяни вредни емисии, показателите им за безопасност са слаби.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ