Кокоши сънища

"Гладна кокошка просо сънува". Тази поговорка най-добре описва реакцията на голяма част от българските медии и държавните ни началници след срещата на Путин с унгарския премиер Виктор Орбан. В думите на руския президент бе съзрян лъч надежда. Русия не се е отказала окончателно от "Южен поток" и можела пак да го прекара през наша територия. Нищо подобно не бе изричано. Напротив, за пореден път бе произнесено заклинателното "връщане към "Южен поток" няма да има".
Докато у нас в големия държавен курник сънуват - а щом сънуват, значи спят, в Будапеща и други потърпевши от спирането на потока столици действат. Унгарците, с които можем да се сравняваме и по територия, и донякъде по население, си уредиха по-изгодни условия за руските газови доставки и подкрепата на Москва да получат статут на "газов хъб" след построяването на новия "Турски поток". Орбан се похвали, че вече е водил преговори по въпроса с Атина, Скопие и Белград. Хап! и ни отхапа хъба. Изглежда, не е чул, че наш Бойко си го е заплюл.
Чути са били обаче жалбите ни пред САЩ и трогателният зов да направят нещо срещу "Турския поток". Високоседящите ни чиновници още не могат да повярват, че тръбата смени посоката, и все чакат писмо от Путин или от газовия бос Алексей Милер. Едва тогава щели да се уверят в предстоящия за Европа турски сериал. Когато отброяваше стоте дни на поста си, лицето на българското дипломатическо тяло посочи, че "Южният поток" "юридически не е спрян" и че "предстоят разговори за това как ще се развива ситуацията, особено в усложнената обстановка в Украйна". И лицето, и тялото трябва много да са се потрудили, за да спретнат подобно безподобие на изречение. С кого ще водят разговори, кой е умникът, който знае какво още има да става в Украйна? Не се казва. Ясно е, че ще чакаме дълго, преди да предприемем реални действия за място край потока. Пък бил той пак руски, но наречен "турски". Американците, ако са приятели, ще трябва да ни наместят. Не може да ни оставят на сухо. И Бойко така мисли. Заради тях отказахме не само всички руски потоци, но и АЕЦ-а. Виж, унгарците си договориха нови ядрени мощности с Москва, без да им пука. Ние сторихме място на щатската "Уестингхаус" да ни гради реактори. Затворихме очи, прихлупихме уши за "подробностите", че преди време тя едва не предизвика бедствие в чешката АЕЦ при опит да замести руското гориво със свое, а сега се кани да повтори авантюрата в Украйна.
Най-много Щатите са ни длъжни заради нашата ориентация. Въпреки модните тенденции, ние не си я сменяме. Потвърди го пак лицето на диптялото. Под негово ръководство дейността на МВнР била насочена "към изпълнение на приоритетите във външнополитическата област и по-специално към потвърждаване на стратегическия избор на България по отношение на външнополитическата ориентация". Лицето доказва това с визитата на топдипломата Джон Кери и помощничката му Виктория Нюланд. Така била "дадена възможност да се формира рамка, по която да се работи".
Получава се интересно. Извън рамката на нашата ориентация излиза изявлението на Орбан, че европейската сигурност без Русия е невъзможна. Почти арогантна е заканата му, че Будапеща няма да подкрепи плана на ЕС за единна енергийна политика. На свой ред и Меркел изрече еретични за ухото на нашите властници думи: "Ние искаме да изграждаме световния ред по европейски заедно с Русия, а не срещу нея". Е, какво правим сега с нашата ориентация и нейната рамка?
Вече е ясно защо Бойковата команда не си дава зор овреме да уреди държавата с достъп до черноморските потоци. На първа линия сме за голямата тръба, която ще се проточи от далечна Каспия с азерски газ. Той ще идва по-отдалеч, ще бъде по-скъп, но според госпожа Вики ще ни направи по-независими. Това ще стане най-рано през "близката" 2020 г. Тогава трябва да е готов т.нар. Южен газов коридор, вместил в себе си и Трансанадолската (ТАНАП), и Трансадриатическата (ТАП) тръба.
Няма лошо. Повече тръби - повече сигурност. Сметките обаче са малко криви. В края на 2018 г. изтича договорът между "Газпром" и украинската "Нафтогаз" за транзит на руски газ за Европа и горивото изцяло ще тръгне по "Турския поток", предупреди Москва. Първите доставки по него са планирани за края на 2016 г. и ако не сме успели да се закачим, къде ще се греем две години, докато отворят коридора? Освен това експерти казват, че по коридора за нас ще пускат по-малко от 1 млрд. куб. м газ годишно и без руски газ пак няма да минем.
Нека сме оптимисти. Спасение от зависимостта от Русия има. Американските кораби, като си тръгват от поредните маневри в Черно море, да ни изтеглят на буксир. Държавицата ни е малка. Като нищо ще се проврем през Босфора и Дарданелите. А от Гибралтар нататък ще екне едно мощно патриотично българско: "Да живее чисто атлантическата ориентация!" Без никаква утежняваща представка "евро". И без тръби - ни руски, ни турски. Ще ни къпят в шистов газ. Пак сън. И пак кокоши...