21 Юли 2019неделя07:54 ч.

Кои точно са съдниците?

Вместо да пускат по състезателната писта за нов мандат старите членове на Комисията по досиетата, политиците ни да помислят за държавата

/ брой: 56

автор:Лилия Томова

visibility 1213

"А съдниците кои са?" Така питаше Чацкий, младият образован дворянин от безсмъртната комедия "От ума си тегли" на щатския съветник, драматург, поет, композитор, пианист, дипломат и дворянин Александър Грибоедов.
Въпросът за съдниците стана отново актуален у нас по много смешен, ако не беше така тъжен и безобразен, български "юбилей" - 5 години "дела и документи" на Комисията по досиетата, отпразнуван пищно и фанфарно. С международни гости и с метани към властта. Нищо че същата комисия беше създадена по време на предишния парламент, и заслуга, а какво да премълчаваме - и част от вината за нея носят и хората, които лява България нарича "нашите". Вярно, идеята беше различна, но не това е първият Франкенщайн по земите ни.
Та какво отчете комисията в т.нар. си равносметка? Проверени 112 445 души, установена принадлежност на 6387, обявени публично - 5782. Живи хора. Много от тях, сигурна съм дори - повечето от тях, служили на държавата си с убеждението, че работят за просперитета й. Точно толкова разсипани съдби - техни и на семействата им, тъй като изстрелите в публичното пространство са за "доносници" и "агенти", което по отношение на тези хора просто не е вярно. Но на помпозния юбилей стана ясно нещо важно - двама от деветимата членове, избрани от 40-ото Народно събрание, ще бъдат номинирани за още един мандат. И още един, чието име засега не беше споменато, за разлика от това на председателя на КОМДОС-а, някогашния служител на Добричката народна милиция Евтим Костадинов и на иначе талантливата журналистка Катя Бончева. Третият трябва да се постарае, знайно е как - клиентелизъм, послушничество, угодничество, безпрекословно изпълнение за изречени и подсказани задачи.
За това беше и безсмисленият труд, който осигури комфорт за години напред на напълно и съвършено излишната структура в и без това раздутата ни администрация. Комисия с бюджет, равен на две трети от този на цялата ни Национална разузнавателна служба. И част от членовете на която, вече наградени с доверието на министър Цветанов, криейки се зад буквата на закона, приемаха позите на морални съдници с единствената цел непрекъснато да заблуждават българското общество, за да бъде пожертвана една държавна структура, която същесвува във всички нормални държави. Защо се случи това ли? Защото, с някои гръмогласни изключения, десетките хиляди служители на МВР, на ДС и тяхната агентура продължават и до днес да са със силна непоносимост към престъпленията в държавата, защото точно те най-добре виждат престъпния характер на извършвания грабеж, и тъй като не желаят да вземат участие в него, съвсем реална беше вероятността те да бъдат пречката в доразграбването на държавата. Та комисията поправи този пропуск... С антинационални, недемократични, репресивни списъци на хора, които в момента на огласяването на имената им дори бяха на работа в чужбина, така че десетки хиляди български граждани бяха положени на дръвника на политическата гилотина. (Да не говорим, че тази комисия се изполвза винаги, когато властта иска да удари някоя непокорна институция. Липсата на поредност в огласяването е инструмент.) Българското разузнаване и всички специални служби, а и МВР като цяло, за един дълъг период от време ще си останат най-вероятно без качествена агентура, защото беше направено всичко възможно (и невъзможно) авторитетът и доверието в тях да са сведени до минимум. За престъплението към научно-техническото разузнаване да не говорим.
Иначе много са въпросите, предизвикани от един скучен отчет на една безсмислена комисия. Те са важни за обществото ни най-вече с категоричния извод, че в днешната българска държава изчезва чувството за държавност - у политиците, у държавниците, у гражданите. А се губи у нашите деца! Надежда обаче има - отговорните български политици трябва час по-скоро да влязат в ролята си на организатор и изпълнител на държавната власт, защото ако се окажат неспособни да отговорят на предизвикателствата на времето, демокрацията предоставя възможности на обществото, особено когато става въпрос за запазването на своята държава, да търси и намира своето ново, по-адекватно политическо представителство.
А бъдещите стари-нови членове в новия мандат на комисията? Състезанието между тях за топлите им и отлично платени местенца очевидно вече е започнало, методите са известни, видими и разпознаваеми. Предстои ни или да се посмеем, или да поплачем. Не че работата е за смях...
 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ