Кои са лошите?

Това, което на пръв прочит най-много потриса от разказа на г-жа Десислава Крумова за това как ГДБОП са нападнали погрешка семейството на дъщеря й, е, че апелите й за помощ към полицията остават напразни. Няма кой да й помогне срещу насилието, извършено към нейни близки. Не идва никой. Няма патрулка, няма квартален, "Спешна помощ" идва след час. Психологическа помощ няма и до момента. Възможното обяснение, че полицията не идва, защото гражданите са обиждани на "боклуци" и бити от други полицаи, е несъстоятелно. След като има подаден сигнал, то униформените трябва да реагират. В крайна сметка, на кого трябва да се оплачем от полицията?

Второто, което потриса, е бруталността. Кое налага да се напада нечий дом, все едно се щурмува крепост? Дори там да са били хора заподозрени в рекет и измами. Защо полицията не звъни или чука по вратата с думите: "Отворете, полиция"? Защо се нахлува, все едно става дума за най-опасни терористи, въоръжени до зъби? Защо първо хората са бити, а после се интересуват дали те са тези, които трябва да бъдат "респектирани"? Когато полицаите нахлуват маскирани по тъмно, с взлом, в къщите на хората, те как да разберат в паниката дали става дума за бандити или за служители на реда? 

Насилието няма да породи уважение, нито когато полицаите наричат хората "Боклуци", те ще им се усмихват повече отпреди. Сегашният случай е част от поредица, която изглежда не е послужила като урок. 

2009 г. Видин. Маскирани полицаи разбиват входни врати, без да се представят. Объркали адреса. 2010 г. София. Маскирани и въоръжени нахлуват в дома на певеца Красимир Аврамов. Грешка. Пак 2010 г. маскирани и въоръжени нахлуват в дома на шефа на българския клон на "Сосиете Женерал". 2010 г. Кърджали. Нахлуват в грешния дом и бият 20-годишно момиче. 2011 г. Варна. Разбиват вратата и слагат белезници на бащата пред двете му малолетни момчета, които са в леглата. Грешка. 2014 г. Видин. Полицията разби дома на възрастно семейство. 2014 г. Козлодуй. Полицията напада дома на работници в атомната централа. Грешка. 

Всъщност, случаите са много повече. Просто не всички имат късмета да стигнат до медиите. 

Такава поредица от грешки говори само за едно - нещо е дълбоко сбъркано в начините на действие на полицията. Разбира се, няма как да подминем факта, че тези случаи зачестиха, след като Цветан Цветанов застана начело на МВР през 2009 г. Независимо дали е искал да повиши престижа на полицаите и да респектира престъпниците, крайният резултат е, че бяха изплашени гражданите. Тях ги плашат и до ден днешен. Човек започва да се пита дали това не е скритата цел. 

Третото, което потриса в случая с полицейската бруталност от "Левски Г", е липсата на отговорност. При това ситуацията деградира. През 2011 г. и 2014 г. тогавашните министри на вътрешните работи Цветанов и Йордан Бакалов поднасят лични извинения, плащат се щети, предлага се психологическа помощ. Прави се по начин, по който обществото да разбере, че грешката е осъзната. Сега: "Госпожо, мапса ни доведе" - т.е. грешката е в някакво навигационно устройство, а не в хората. Имало проверка и като станело ясно, тогава от ГДБОП щели да коментират. Всъщност, няма смисъл. Очевидна е атмосферата на безпардонност и безнаказаност в силовите структури. Коментарът вместо ГДБОП или МВР го направи г-жа Крумова пред бТВ: "Нямаме сигурност, никаква сигурност нямаме в тази държава". Това е присъда. 

И така ще бъде, докато не стане ясно кои са добрите и кои са лошите, и как да ги разпознаем едни от други.