Френските протести не са само мигранти, палежи и счупени витрини

Крум Зарков

Прави впечатление, че френските протести се коментират доста едностранно. Почти всички акцентират върху насилието, което ги придружава. Говори се - и се показват! - предимно мигранти, палежи и счупени витрини. Но някак удобно се пропуска:
 
- че наред с грозните и осъдителни сцени стотици хиляди, предимно млади хора, шестват мирно в защита на исканията си и в протест срещу система, която ги ограбва от десетилетия; 
- че казват “не” на фактическите привилегии, които обричат малцина на охолство, а останалите на мизерия и маргинализация; 
- че не мигранти са в сърцето на протеста, а ученици, студенти и синдикати; 
- че се протестира както срещу икономическото неолиберално статукво, така и срещу още по-десните алтернативи, които им се предлагат. 

Всъщност това, което сякаш най-много дразни голяма част от анализаторите, е, че в исканията си тези протести са леви. Борбата на младите във Франция, Белгия и Италия е за образование - за по-добри условия в класните стаи и срещу бюджетните съкращения в сектора. В Испания на преден план излиза непосилният за много достъп до дом. И повсеместно протестиращите се бунтуват срещу експоненциално нарастващите бюджети за въоръжение. 
Едва прикрит е и страхът, че случващото се там ще дойде и насам. Но ако не искаме това да се случи, няма нужда да се плашим, а просто да си дадем сметка за дълбоките причини зад тези мащабни социални феномени и да предприемем действия за изкореняването им. Инак, колкото и да се сочи с пръст поредният “удобен” враг, общественото недоволство ще избухне. Навсякъде, където бюджетните дефицити се преодоляват от джоба на хората с ниски и средни доходи, а не от натрупаните криза след криза несметни богатства. Навсякъде, където разходите за оръжие са по-големи от тези за образование, здравеопазване, жилищна политика. Навсякъде, където властта мисли, че може да се наложи със сила, а не с убеждение.