Кого подслушват? И защо?

Георги Папакочев

Покрай скандала с подслушванията стана ясно, че всеки в България може да стане обект на незаконно полицейско любопитство. Потърпевшите са много. Много са и купувачите на подслушаната информация. Защо им е всъщност?

Когато избухна скандалът с подслушванията, малцина обърнаха внимание на факта, че освен високопоставени политици /и действаща еврокомисарка дори!/, обект на незаконно полицейско любопитство са били също бизнесмени, банкери, лекари, журналисти, правозащитници. Може би защото са заплаха за националната сигурност? Или се занимават с престъпна дейност? Нищо подобно. Просто в днешно време информацията е скъпа стока - с нея може да се оказва не само натиск и принуда, а и да се съсипе всякакъв вид бизнес.

Патология на подслушването

Кой в България е най-застрашен от нерегламентираното подслушване, освен заподозряните в заплаха за националната сигурност? Експерти твърдят, че застрашени са най-вече инвестиционни банкери, посредници и брокери; бизнесмени, следени от конкуренцията с цел поглъщане на тяхната фирма; служители с достъп до класифицирана информация; представители на страни по граждански съдебни процеси; учени, които се занимават с разработка на нови технологии и устройства; фирми и лица, станали обект на промишлен шпионаж. А сред поръчителите и купувачите на подслушаната информация се срещат най-вече конкуренти или съдружници във фирми, участници в търгове, подозрителни началници, обидени подчинени, старателни чиновници от фирмените кадрови отдели, наричани днес „човешки ресурси”.

И докато похватите на промишления и корпоративен шпионаж са добре известни в цял свят, в най-бедната европейска държава те се отличават с една национална специфика. Според икономиста Красен Станчев, широкото използване на СРС в България се инициира от правителството, а не от частни интереси, какъвто е например случаят с британските медии на магната Рупърт Мърдок. В България за финансиране на подслушванията се отпускат цели 120 милиона лева, докато след атентата в Лондон през 2007-ма бюджетът за тази цел в Обединеното кралство е бил 10 милиона евро - сиреч шест пъти по-малко. Нищо чудно тогава, че в България подслушаната информация се е превърнала в стока, посредством която може да се упражнява натиск. Така сред деловите хора в страната, и най-вече сред чуждестранните инвеститори се създава впечатлението, че тук всичко може да бъде купено. А това, в крайна сметка, се превръща в разход при правенето на бизнес в България, пояснява Красен Станчев. Пределно ясно е, че подслушването и скандалите около него вредят много на имиджа на България в чужбина. Самият факт, че в тази държава има нещо скрито-покрито, показва, че в нея липсва равнопоставено прилагане на законите, а това е основна дефиниция за върховенството на закона. След като чужденецът проумее това, всички предимства на България, независимо дали ценови, данъчни или други, остават на заден план, категоричен е Красен Станчев.

Много, много жалко

И още нещо: неотдавна в печата беше цитирано признание на покойния вече бивш главен секретар на МВР и някогашен заместник-началник на Шесто управление Цвятко Цветков, според когото до 2009 година половината от операциите на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” към МВР (СДОТО) са били свързани с частни проекти. Друг познавач на тази материя, Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, обяви в медиите, че в България продължава да функционира „черен пазар” за информация, на който се подвизават бивши служители на споменатата дирекция и високопоставени офицери от вътрешното министерство. Самите кадрови подслушвачи от МВР не се отличават от катаджиите на улицата, твърди Безлов - те работят за заплата от 600-700 евро, а през тях минава информация за милиони...

С оглед на всичко това въпроси като кой е нареждал и осъществявал незаконното подслушване или дали в Европарламента ще дебатират по тази тема, едва ли имат някакво особено значение. Безобразията са факт - и този факт рефлектира пряко върху чуждестранните инвестиции и бизнеса в страната. А това е повече от жалко.