Когато усетиш мрака, проглеждаш със сърцето

На колцина от вас се е случвало да вечерят на тъмно? Не, не става дума за проблеми с тока или романтична среща на свещи. А да се опитвате поне да хапнете (а не да се нахраните истински) в непрогледен мрак, при абсолютната липса дори на лъч светлина, като за по-голяма автентичност на усещанията сте си сложили плътна превръзка на очите...

В началото някои, като че ли подсъзнателно, пробваха да прикрият страха си и тоталната неподготвеност за случващото се със забавни коментари. "Пак лапнах празна вилица!", "Със сигурност се омазах!", "Тук някъде имах гъби, а "забодвам" само пюре!" са част от духовитите възгласи, които можеха да се чуят по време на необичайната вечеря на тъмно, организирана от "Мтел" и фондация "Очи на четири лапи" с цел популяризиране ролята на кучета-водачи. Близо 50 служители на телекома - дарители по ведомост, и представители на медиите участваха в нетрадиционното събитие с фокус върху проблемите на незрящите у нас.
Явно за успокоение на присъстващите бе обявено, че експериментът ще продължи около половин час. Това бяха едни от

най-дългите 30 минути

в живота на повечето гости на проявата. Оказа се, че инициаторите на изпитанието светнаха лампите много по-рано от обявеното. На мнозина от нас се стори, че прекарахме в мрак поне три часа. И през това време, като че ли всичките ни сетива и придобити "на светло" умения започнаха да работят с една-единствена тривиална цел - да се изяде храната от чинията. Тоест в името на нещо абсолютно обичайно, случващо се няколко пъти дневно на всеки, но на което рядко се обръща кой знае какво внимание.
Обикновената вечеря изведнъж се превърна в кауза, която завладява човешкото съзнание, абсолютно неподготвено за изпитанието да се върши нещо изцяло на тъмно. И ако на някой тези откровения звучат като художествена измислица, нека пробва да си спретне

хапване на тъмно

И тогава ще усети, че още преди да е започнало храненето, мозъкът трескаво се стреми да запомни къде се намират приборите и чашите на масата, какво е разположението на храната в чинията: отдясно са гъбите, отляво - пюрето, най-близо е месото. И когато трябва да започнеш да се бориш с ястието и най-после успееш да забодеш нещо, усещаш, че от напрежение гърлото ти е пресъхнало и непременно трябва да пийнеш вода. Тогава се изправяш пред друго предизвикателство - налага се да внимаваш къде оставяш приборите (за да ги откриеш после за по-малко от 5 минути) и се стремиш да не бръкнеш в очите на съседа, както и да не събориш или да не счупиш бутилката с вино. И си казваш: "Ама това досега го върших милион пъти, напълно машинално, без да се замислям, на абсолютен автопилот!"
И разбираш, че ние, които имаме късмета да виждаме всеки ден светлината, сме изключително привилегировани. Защото не се налага да се борим с предизвикателствата на мрака и да се съобразяваме с вечната тъмнина наоколо. И тогава проумяваш, че ако парите, с които сме свикнали да разполагаме, са с 5-10-20 лв. по-малко от обикновеното, това няма да се отрази кой знае колко на живота ни. Но може да промени съдбите на онези, които са лишени от възможността да виждат, и единственият им шанс е да имат

очи на четири лапи

Българите са страхотни хора! Мнозина от години помагат на незрящите - с дарения по ведомост, с участие в благотворителни каузи и акции, с отглеждане на кучета, които ще бъдат обучени за водачи на слепи и инвалиди. Благодарение на събираните по този начин суми 56 души у нас получиха жадуваната възможност за независима мобилност, като се сдобиха с приятел, който прави всекидневието им по-поносимо и безопасно, разкри Албена Алексиева, председателка на фондацията "Очи на четири лапи".
18-годишната Калина Бонева е най-младата ползвателка на куче-водач, предоставено й от тази организация с подкрепа на телекома. "От 6 месеца Карма Мтел е с мен. Помага ми да преодолявам различни бариери - не само онези, които ме дебнат на улицата, но и препятствията в общуването, в училище, вкъщи... Само двете можем да вървим с километри. Благодарение на моето куче-водач животът ми наистина се преобърна - разбрах какво искам и как да го постигна. От съжалителни коментари реакцията на хората, които срещам, се трансформира в радостни възгласи. Карма Мтел ми дава увереност, че не съм сама, спасява ме от падания, от непредвидими автомобили... Моето куче-водач не е просто очи на четири лапи, то е помощник и приятел. Повярвайте, една въртяща се опашка е способна

да промени света на незрящите

Това е светлина, която може да се пипне", сподели Калина, загубила зрението си, когато е била в V клас. Момичето написа и трогателно писмо, което посвети на своето куче-водач и на всички хора и компании, приели присърце проблемите на незрящите.
Пред присъстващите на събитието бе прожектирано специално видео, разкриващо част от грешките, които понякога се допускат от обикновените минувачи на улицата, когато видят сляп човек и неговия приятел на четири лапи.
* Кучета-водачи не бива да се галят от непознати, защото това отвлича вниманието на животните от техните задължения.
* Не е добре да се отделят от стопаните им, понеже трябва да са неотлъчно до тях.
* Когато видите на светофара да чакат незрящ и неговите "очи", кажете, че вече е зелено и може да преминат, тъй като кучетата не различават цветовете.
* Помогнете, като изречете на глас кой номер автобус, трамвай или тролей наближава спирката - помощниците на незрящите не говорят и не познават цифрите.
* Спазвайте правилата за движение, за да не застрашавате кучета-водачи и техните ползватели.
* Не плашете и не стряскайте животните, когато са до незрящите им стопани.
* Освободете пътя, за да може кучето и незрящият да стигнат по-бързо и по-сигурно до целта им.
* Когато се разхождате в парка, задържайте любимците си край вас, защото кучето-водач е на работа и няма време за игри.
* Ще познаете, че животното помага на незрящ по специалния повод, който е прикрепен към гърба на кучето.
* Не възпрепятствайте достъпа на хора с увреждания и техните придружители до обществени места.
* Проявявайте разбиране за ролята на кучето-водач - то не е прищявка, а наистина е необходимост, замества очите и дава

шанс за живот

Добре е да се знае още, че за да се подготви за мисията си - да се грижи 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата за сляп човек до края на дните си, са нужни две години упорити тренировки и поне 15 000 лева, необходими за храна и отглеждане на животното. След това то безвъзмездно се предоставя на нуждаещия се, който също минава през определено обучение.
За радост в България все още се намират и такива, които се ангажират със спорадични дарения на определени места или редовно, веднъж месечно, отделят от заплатата си в името на изключително важната кауза - повече слепи да срещнат своите очи на четири лапи. Явно по някакъв начин тези хора са усетили мрака, за да прогледнат със сърцето си.


56 души в България се сдобиха с приятел, който прави всекидневието им по-поносимо и безопасно


Дейзи и нейният стопанин Вълчо са заедно от 2010 г.


Обучение с куче-водач Зора, Анна Кондратиева и инструктор Д. Димитров


Инструктор Марти и голдънът Мишо - първото куче в България, което се подготвя за асистент: тренировка за викане на асансьор


Главният инструктор Мартина Маринова с бебоците


Вечеря на тъмно


Калина Бонева е най-младата ползвателка на куче-водач
Снимки e4p-bg.com, Мтел, фейсбук и интернет