Когато у дома не е страшно

Анастасия Епифанова,
Владислав Куликов

Представители на Асоциацията на юристите в Русия смятат сериозно да доразработят законопроект, който на практика ще разреши на гражданите да защитават жилището си с всички възможни средства. Границите на дома могат да станат свещени и неприкосновени.
Съответният законопроект бе внесен в Думата миналата пролет от група сенатори и присъединили се към тях депутати. Документът освен всичко друго предлага ясно да се напише в Наказателния кодекс, че "не е престъпление причиняването на вреда на лице, посягащо на неприкосновеността на жилището чрез незаконно влизане в дома против волята на живеещото в него лице".
С други думи, когато неканен гост нахлуе в дома, стопанинът ще е в правото си да го спре по всякакъв начин. А ако крадецът внезапно при това умре, значи така му е писано. Правоохранителите няма да имат претенции - домът е свято нещо.
Няма нужда да се казва колко популярна е тази идея сред хората. Въпреки това отношението към това предложение при юристите е нееднозначно. Редица сериозни забележки към законопроекта изказа правителството на страната. Затова неотдавна с документа продължи да се занимава комисия на Асоциацията на юристите на Русия по конституционно законодателство и държавно строителство. В работата се включи и експертно-консултативен съвет при Комитета на Съвета на федерацията по конституционно законодателство.
"Запазващите се твърди позиции по този въпрос в определена степен нарушават правото на човек на живот - каза пред "Российская газета" отговорният секретар на комисията на Асоциацията на юристите Дмитрий Кравченко. - Проблемът е в прекалено повърхностното възприемане на това право. В същото време в целия свят под правото на живот се разбира цяла система от принципи, в това число възможност за достоен, сигурен, стабилен живот. Най-лесно това може да се изрази с поговорката "моят дом е моята крепост".
В частност, в законопроекта са вписани случаи, когато за отбрана всички средства са добри и защитаващият се човек няма да е отговорен за кръвта на престъпника. Например предлага се да се даде картбланш при защита от изнасилване, когато насилникът е явно физически по-силен от жертвата. Документът също така предлага в Наказателния кодекс да има отделен член, включващ използване на технически средства за защита на дома или земята, казано иначе - различни капани. Проектът приема следния принцип: каквото и да се случи с тайния гост, стопанинът не е виновен. Тоест в своя дом можете да слагате и най-опасните капани. Вярно е, че има важни условия: границите на собствеността при това трябва да са ясно определени. И например на границата на двора не могат да се слагат капани или пък да се пуска ток по оградата. Така биха могли да пострадат и тези, които изобщо не са смятали да влизат в чуждия двор.
На свой ред във Върховния съд смятат, че действащото законодателство по въпросите на самоотбраната и така е напълно достатъчно. Освен това преди две години беше прието постановление на пленума на Върховния съд, разясняващо важни въпроси, свързани с правото на хората на защита. В него се казваше и за същите тези капани в дома. Пленумът призна за законно използването на защитни приспособления. В същото време се подразбираше, че не могат да се слагат незаконни капани. Например мини или гранати.
Експертите, работили върху постановлението, обясниха тогава на кореспондента на "Российская газета", защо според тях не може да има в закона принцип, предварително снемащ от стопанина всякаква отговорност за съдбата на госта. По думите им, съществува опасност, че с това правило ще започнат да злоупотребяват, например ще могат да убият съсед, дошъл за сол, и да кажат, че това е била защита. И със сигурност ще се позовават на правото си "за защита на жилището" стопани, убили гост по време на пиянска свада.
Юристите, работили върху доработката на проекта, са съгласни, че един от проблемите е човешкият фактор. Сега комисията подготвя предложенията си за усъвършенстване на законопроекта и ще продължи да работи за тази инициатива.


Едно от най-гръмките дела за самоотбрана е историята на студентката Лоткова, стреляла с травматичен пистолет в столичното метро. По думите й, тя защитавала приятелите си, които имали конфликт с други хора. В резултат бяха ранени двама души. Видеозапис от инцидента бурно се обсъждаше в интернет. Съдът я призна за виновна и я осъди на три години затвор. Неотдавна Лоткова беше условно предсрочно освободена.
Още едно гръмко дело е присъдата на шампионката по пауърлифтинг Татяна Андреева. Тя закла мъж, който, по думите й, се опитал да я изнасили. Следствието не се съгласи с тази версия. В крайна сметка съдът осъди девойката на седем години затвор. Мненията в обществото по това дело са раздвоени.