Когато си сред природата, умът е бистър и сърцето чисто

Вилиан Стефанов е роден в Смолян. На 32 години е, обича фотографията и пътешествията из родината. От 10 години обикаля и прекосява най-непознатите места в България. През 2013 г. в съавторство с Александър Караджов издава книга с пътеписи, озаглавена "Пътеводител на забравената България - От връх "Вейката" до долината на стръвниците", с 12 пътеписа, разказващи за над 100 обекта. Наскоро се завърна от експедицията "Речен път - България от край до край", при която прекоси страната, тръгвайки на 1 август от южната ни граница. В продължение на 25 дни измина пеш над 250 км, пресичайки 3 планини и около 200 км по различни водни пътища с каяк. Финиширах успешно в Никопол в ранния следобед на 25 август, с което доказах, че няма невъзможни неща и чрез силата на духа си един малък човек може да превъзмогне всякакви трудности, твърди Вилиан.

- Пресякохте три планини, спуснахте се с каяк по три реки, изминахте близо 450 км за 25 дни в рамките на експедицията "Речен път - България от край до край" от 1 до 25 август. Кои бяха най-сериозните трудности, които трябваше да преодолеете по пътя си от село Мугла до Никопол?
- Всеки пътешественик е съпътстван от много трудности, не една и две пречки, през които трябва да премине, за да завърши успешно пътуването си и да пристигне благополучно на мястото, към което се е запътил. В рамките на експедицията аз също бях подложен на доста изпитания, предимно свързани с издръжливостта и способността на тялото ми да се приспособява към различни ситуации. В най-горещите дни от месеца страдах от обезводняване и опасност от слънчеви удари, тъй като температурите достигаха до близо 40 градуса. В същото време преживях и няколко сериозни гръмотевични бури. Те ме подложиха на големи физически и психологически изпитания, тъй като в близост до мен падаха мълнии и понякога беше доста страшно. Всеки етап бе съпътстван с трудни моменти. Така например, в Родопите трябваше да се придвижвам в пресечен терен, губих се няколко пъти и имаше опасност да попадна на мечка. Докато плавах по реките и язовирите пък физиката ми бе подложена на изпитание - трябваше да преодолявам множество водни препятствия и да греба срещу порива на вятъра. В отсечката от Пловдив до Ловеч изминах доста сериозно разстояние пеш, бях изложен на изключително високи температури, движих се по забравени пътеки и прекосих Стара планина при връх Ботев. Приключение, което в онзи момент ме бе изцедило физически докрай. В последната отсечка от Ловеч по река Осъм пък трябваше да маневрирам между прегради от затлачили се дървета и да преминавам през бетонни бентове, често изградени и от остра метална конструкция, която можеше да нанесе щети на каяка ми.
- Осъществихте пътуването сам, без поддържащ екип, който да ви осигурява с провизии, облекло, пособия, възстановяване и т.н. Защо?
- Смятам, че човек трябва да изживее сам такова приключение и да не зависи от други хора, за да може да се почувства свободен. Все пак това не беше състезание, а по-скоро едно пътуване към самия себе си, прекосявайки необикновени места. Ако човек се научи да се грижи за самия себе си, той е в състояние да го направи и за най-близките си същества.
- Но онези непознати места из България, които включихте в сборника с пътеписи "Пътеводител из забравената България - От връх "Вейката" до долината на стръвниците" през 2013 г., сте обиколили заедно с Александър Караджов. В града човек има приятелски отношения с много хора, но из пустошта може да броди само с много сигурен и себеподобен спътник. Не е ли така?
- Абсолютно вярно. Александър е човек, на когото мога да разчитам в най-трудни моменти. Заедно сме пребродили хиляди километри из България в търсене на най-скритите и непознати кътчета. Преживели сме какво ли не. Може да се каже, че имаме сходни интереси и виждания за живота и поради тази причина се напаснахме толкова добре при преходите, които направихме през последните десет години. За да тръгнеш да пътуваш с някого, бъди сигурен, че той има същата тръпка към приключения, каквато и ти самият. Иначе се получава разминаване на усещания и се губи интересът.
- Защо според вас много българи, които почти не познават страната ни и нейните прелестни природни дадености, предпочитат да обикалят света и да се дивят на чуждоземните хубости?
- Мисля, че ние не познаваме достатъчно добре страната си и се подвеждаме от всичко, което се тиражира по медиите по отношение на другите държави. Повечето българи пътуват в чужбина, привлечени от природните дадености и интересни места, но не осъзнават, че живеят в страна, която също ги притежава, та дори и в много по-голямо количество и разнообразие. Това се получава поради факта, че много от обектите, които си заслужава да се видят, не са достатъчно добре промотирани и информацията за тях е оскъдна. Оставям настрана големите туристически обекти, които от години са успели да завъртят колелото и да имат достатъчни приходи от туристическите посещения.
- Който поиска да пътува из вашия роден Смолянски край, какво бихте го посъветвали да не пропусне да разгледа?
- Смолянският регион изобилства от интересни места. Край Смолян си заслужава да се посети екопътеката "Каньонът на водопадите", панорамната площадка "Невястата", резерватът "Сосковчета", Смолянските езера, планетариумът и историческият музей в Смолян. Освен това интересни са и пещерите "Ухловица", "Дяволското гърло" и Ягодинската. В село Левочево има екопътека "По пътя на вярата", която свързва над 10 християнски параклиса, разположени по билото на планината. А в село Момчиловци си заслужава да се качите на Момчиловата крепост. Има още стотици места, на които бихте могли да отидете и да преживеете нещо невероятно.
- Кое от видяното при пътешествията ви из България ви натъжава най-много?
- Може би това, че не пазим природата си толкова чиста, колкото е необходимо. Виждал съм изхвърлени отпадъци на изключително отдалечени, но красиви места. Не мога да разбера как е възможно да не ни е грижа за това, което ни заобикаля, а в същото време да зависим от него...
- От историите, които са ви разказвали местните хора, какво ви впечатли най-силно или пък няма да забравите никога?
- Това, което ме впечатли, е по-скоро умението на хората да разказват за собствения си живот по един толкова простичък, но същевременно увлекателен начин, без притеснения и без да изпитват срам от споделяне. Тези хора са като книги, пълни с интересни житейски истории, които бихте могли да прочетете, стига да бъдете достатъчно любознателни и да задавате точните въпроси. Това, което няма да забравя, са лицата на хората, с които общувах, изразяващи толкова много емоции по време на разказите им.
- От книгата ви става ясно, че често пътувате на автостоп. В миналото това беше много романтично приключение. Но днес не е ли опасно? Какви хора спират, за да качат непознати младежи в колата си? И защо го правят?
- Пътуването на стоп вече почти не се практикува в България, може би защото повечето хора предпочитат масовите средства за транспорт като влак и автобус. Някога си беше тръпка, не само защото не знаеш дали ще успееш да стигнеш навреме, а и защото не знаеш на какъв човек ще попаднеш, каква история ще ти разкаже или пък ти на него. Шофьорите взимат стопаджия, за да разнообразят дългия си път, да имат събеседник, с когото да обсъдят интересни теми. Обикновено това са хора, които в миналото също са пътували на стоп и знаят, че стопаджиите не са опасни хора, а личности, които мечтаят да изминат дълги разстояния, за да посетят интересни за тях места.
- За да предприеме такава експедиция като вашата през август, човек трябва да е в отлична физическа форма, да притежава по-специални умения и знания. Как поддържате всичко това?
- На първо време човек трябва да се храни така, че организмът му да е сит и да не изпитва физическа слабост, която да му пречи по време на пътуването. Другото са набор от умения, които придобивам, докато съм на поредното си пътешествие. Защото всяко преживяване ми дава нещо. Стремя се да извлека максимума от ситуацията, да се поуча от момента, в който попадам, за да се науча да се пазя невредим. Освен всичко това, е нужно човек да умее да се вслушва и в собствения си глас, който най-добре ще му подскаже как да постъпи в определена ситуация.
- Каква е следващата идея, която занимава мислите и определя плановете ви?
- Следващият ми проект е почти толкова амбициозен, колкото и първият - този път ще прекося България от запад на изток, следвайки жп линията Калотина-София и София-Варна. Разстоянието, което ще извървя пеш, е приблизително 571 км, като ще премина през над 110 железопътни спирки и гари, от едната до другата ни граница.
- Как бихте мотивирали своите връстници да прекарват повече време сред природата?
- Човек най-добре се усеща като самия себе си, когато няма външни фактори, които да го разсейват или натоварват. Именно такова чувство се постига, когато си сред природата, когато умът ти е бистър и сърцето чисто. Контактът с природата изгражда личността и кара човек да възпита у себе си редица качества - самоуважение, уважение към другите, грижа за околната среда, милосърдие, любов към животните и други, които биха били полезни за цялото общество. А освен всичко друго, това го кара да вдигне глава нагоре към звездното небе и да погледне в най-дълбоките кътчета на душата си, именно тези, които ни правят толкова специални.

Снимки Личен архив